anonimapokrifoff
73 el resultado
Отдавна ме чакате, мои роднини,
във скучния райски чертог.
Деня си последен човек как да види -
чертицата драснал е Бог.
Броите ми чашите, всяка цигара, ...
във скучния райски чертог.
Деня си последен човек как да види -
чертицата драснал е Бог.
Броите ми чашите, всяка цигара, ...
600
6
(На Е.)
Недей да тъжиш! Изпрати ме с “Джалем” –
чергарската песен за волния път.
Преди да ме скриете, нека поспрем
под голите клони – дори да заспят, ...
Недей да тъжиш! Изпрати ме с “Джалем” –
чергарската песен за волния път.
Преди да ме скриете, нека поспрем
под голите клони – дори да заспят, ...
772
11
Тъмнее ми, мамо. Ще можеш ли да ми простиш?
Денят се търкулва, сълза от небесни клепачи.
И няма да видя тайгата, да стигна Иртиш,
да бродя в обраслите с дъб кестеняв Апалачи.
Незнаен за мен ще остане зелен Юкатан, ...
Денят се търкулва, сълза от небесни клепачи.
И няма да видя тайгата, да стигна Иртиш,
да бродя в обраслите с дъб кестеняв Апалачи.
Незнаен за мен ще остане зелен Юкатан, ...
744
8
Внезапно трънлив е незримият път към сърцето:
той няма отсечка, в която по-малко боли.
И клюмва камбанка надеждата, хилаво цвете.
Пронизват ме спомени – мои отровни стрели.
Теб, мамо, затискат те тъжните паднали листи. ...
той няма отсечка, в която по-малко боли.
И клюмва камбанка надеждата, хилаво цвете.
Пронизват ме спомени – мои отровни стрели.
Теб, мамо, затискат те тъжните паднали листи. ...
466
4
Отива си август. След него и теб ли те няма?
Страхът от самотност да беше сезонна печал!
Обсебва ме есен, косите ù - шушнеща слама,
пропъди тя лятото - скитник, тъга не познал.
Приличам на щъркел, от своето ято забравен, ...
Страхът от самотност да беше сезонна печал!
Обсебва ме есен, косите ù - шушнеща слама,
пропъди тя лятото - скитник, тъга не познал.
Приличам на щъркел, от своето ято забравен, ...
565
3
Прекършва се август, на длан си разстила душата.
Заплели са гривите бели небесни коне.
Ездачът е лятото - ласо невидимо мята
и скоро ще тръгне, без сбогом да каже поне.
Морето потръпва самотно с изстинала пазва, ...
Заплели са гривите бели небесни коне.
Ездачът е лятото - ласо невидимо мята
и скоро ще тръгне, без сбогом да каже поне.
Морето потръпва самотно с изстинала пазва, ...
2405
5
12
Следобедът е мърляво бездомно куче,
захапало си тънката опашка –
от своята самодостатъчност пленено,
прилежно преброява си бълхите.
Мирише на напечена трева, на лято: ...
захапало си тънката опашка –
от своята самодостатъчност пленено,
прилежно преброява си бълхите.
Мирише на напечена трева, на лято: ...
458
6
Яростният дъжд измива и последната илюзия за лято.
Едва ли точно той усеща какво е всъщност любовта.
Прекършва бременните клони, тревите яростно изтръгва,
затлачва шахтите вонливи, улиците бедни дави -
след него не кипи животът, а тягостно се утаява. ...
Едва ли точно той усеща какво е всъщност любовта.
Прекършва бременните клони, тревите яростно изтръгва,
затлачва шахтите вонливи, улиците бедни дави -
след него не кипи животът, а тягостно се утаява. ...
662
5
Поет безпаметно се влюби в поетеса.
Изгуби се в балканите ù стръмни.
И дъжд го вледенява, тъмен вятър – среса,
но скоро над душата му ще съмне.
Завихря във въртоп изтръгнатите стволи ...
Изгуби се в балканите ù стръмни.
И дъжд го вледенява, тъмен вятър – среса,
но скоро над душата му ще съмне.
Завихря във въртоп изтръгнатите стволи ...
541
4
В градинката пак е онази старица
със двата бастуна и кока:
в пейзажа на младото лято се врязва
прегърбена фигурка сива.
Смехът на децата във нея се удря, ...
със двата бастуна и кока:
в пейзажа на младото лято се врязва
прегърбена фигурка сива.
Смехът на децата във нея се удря, ...
729
8
Аз съм мъжът, който идва от север
да види ти как си при другия.
И няма в Норвежко море ледовито
буря по-страшна от тази –
мига, в който срещам очите ти. ...
да види ти как си при другия.
И няма в Норвежко море ледовито
буря по-страшна от тази –
мига, в който срещам очите ти. ...
545
5
Отново поредна квартира
в навъсен и краен квартал.
Не аз, сякаш той ме намира,
пресреща ме зъл, недоспал.
Рибари с ръце неспокойни ...
в навъсен и краен квартал.
Не аз, сякаш той ме намира,
пресреща ме зъл, недоспал.
Рибари с ръце неспокойни ...
483
4
Да можех аз, мамо,
във твоята къща
да дойда,
обувките прашни
на прага ти ...
във твоята къща
да дойда,
обувките прашни
на прага ти ...
1827
16
В часа на червената вечна корида
раненото слънце към залез пълзи.
И сънища младата вечер заприда,
в бленуване тихо изтръгва сълзи.
Безлюден пред мене синее се пътят. ...
раненото слънце към залез пълзи.
И сънища младата вечер заприда,
в бленуване тихо изтръгва сълзи.
Безлюден пред мене синее се пътят. ...
674
13
Любовта е на девет часá и поема
в онази посока – залязващи чувства.
И все още пред теб е за дълга секунда:
прецежда тъгата през траурни мигли,
а в очите ú вече се раждат светулки. ...
в онази посока – залязващи чувства.
И все още пред теб е за дълга секунда:
прецежда тъгата през траурни мигли,
а в очите ú вече се раждат светулки. ...
497
6
Събличат си цветните рокли
дървета, в листенцата сгушили плод.
Росата тревата намокри,
разцъфна и слънце в засмян небосвод.
Денят е със люляков поглед, ...
дървета, в листенцата сгушили плод.
Росата тревата намокри,
разцъфна и слънце в засмян небосвод.
Денят е със люляков поглед, ...
615
5
524
4
Животът единствен май вече премина -
последния пристан намира.
И скоро ще бъда пак шепичка глина,
по-мъртвата част от всемира.
Мечтите ми, клетите, вятър ги вее ...
последния пристан намира.
И скоро ще бъда пак шепичка глина,
по-мъртвата част от всемира.
Мечтите ми, клетите, вятър ги вее ...
588
7
Полека от небесния гердан
мънисто синьо се изниза -
отива си и този ден незван,
съблича бялата си риза.
Тя срещна го: внезапен светъл мъж, ...
мънисто синьо се изниза -
отива си и този ден незван,
съблича бялата си риза.
Тя срещна го: внезапен светъл мъж, ...
594
1
7
Без тебе сокол съм безкрилен, забравен във мрачно усое!
Чертите ти в облаци търся, разпитвам треви и дървета.
Аз истински жив съм тогава, когато седефено лунна
ти нежно ми шепнеш в отмала. И чужда е вече онази,
която роди ми децата - до мене щом жално захлипа, ...
Чертите ти в облаци търся, разпитвам треви и дървета.
Аз истински жив съм тогава, когато седефено лунна
ти нежно ми шепнеш в отмала. И чужда е вече онази,
която роди ми децата - до мене щом жално захлипа, ...
610
1
3
Да, утрото по-мъдро от нощта е,
родено от утробата й тъмна,
с беззвучен кървав писък разцъфтяло.
Тогава плахо сенките отстъпват,
а демоните жалки са фантоми. ...
родено от утробата й тъмна,
с беззвучен кървав писък разцъфтяло.
Тогава плахо сенките отстъпват,
а демоните жалки са фантоми. ...
669
3
Навярно, защото мигът наближава
да вперя във мрака очи,
дори и сънят ми така нагорчава,
а утрото в мене мълчи.
Отдавна едничката истина зная - ...
да вперя във мрака очи,
дори и сънят ми така нагорчава,
а утрото в мене мълчи.
Отдавна едничката истина зная - ...
613
7
По главната улица мина
на малкия есенен град.
И сякаш връхлита лавина,
цветя след която цъфтят.
Хиляда жени я видяха ...
на малкия есенен град.
И сякаш връхлита лавина,
цветя след която цъфтят.
Хиляда жени я видяха ...
531
2
Каква е кръвта ми, ти, мамо, не каза.
Кое ли е моето тъмно начало,
заплело във възел любов и омраза,
живота орисало в черно и бяло?
На моята същност под тънкото лустро ...
Кое ли е моето тъмно начало,
заплело във възел любов и омраза,
живота орисало в черно и бяло?
На моята същност под тънкото лустро ...
595
7
Във двора ни щедро смокините зреят -
аз помня вкуса им и плътния цвят.
А близо до нас се протяга и кеят,
кресливите гларуси волно кръжат.
Преваля следобед и мама ме вика. ...
аз помня вкуса им и плътния цвят.
А близо до нас се протяга и кеят,
кресливите гларуси волно кръжат.
Преваля следобед и мама ме вика. ...
704
10
"Ена грама на му стилис ап то ади."
("Едно писмо изпрати ми от ада." - Барба Яни)
В отвъдното как е? Кажи, братовчеде!
Писмо напиши ми от ада!
При нас слънчогледът главица наведе ...
("Едно писмо изпрати ми от ада." - Барба Яни)
В отвъдното как е? Кажи, братовчеде!
Писмо напиши ми от ада!
При нас слънчогледът главица наведе ...
1369
13
Недей ме наказва в легло да умирам, о, Боже!
Така не измъчвай душата ми грешна!
Затвор непосилен за мен е предсмъртното ложе,
аз моля те края накрак да посрещна!
Когато прекършва се лятото, крехко и вяло, ...
Така не измъчвай душата ми грешна!
Затвор непосилен за мен е предсмъртното ложе,
аз моля те края накрак да посрещна!
Когато прекършва се лятото, крехко и вяло, ...
644
6
На нощ и на мащерка
дъхат косите ти, моя любима!
Канелено щом ме погледнеш,
избухват в кръвта ми хиляда звезди!
За мене сияят гърдите ти - ...
дъхат косите ти, моя любима!
Канелено щом ме погледнеш,
избухват в кръвта ми хиляда звезди!
За мене сияят гърдите ти - ...
719
6
623
5
Вземи сърцето ми смутено, девойко нежна от Шираз -
и Самарканд, и Бухара ще дам за бенката ти аз.
Хафез
Постой до мен на чаша тъмно вино
и всички свои болки забрави! ...
и Самарканд, и Бухара ще дам за бенката ти аз.
Хафез
Постой до мен на чаша тъмно вино
и всички свои болки забрави! ...
1166
6
тя под завивките тръпне
когато
в тъмното идва
той към леглото
до нея се плъзва ...
когато
в тъмното идва
той към леглото
до нея се плъзва ...
1022
5
Светлината и мракът
пак армии
срещат
на черно-бяла дъска -
напразен е устремът, ...
пак армии
срещат
на черно-бяла дъска -
напразен е устремът, ...
763
4
Да бях аз от Харлем, а то - от Обеля.
От сутрин до вечер за мен е неделя.
Не мога ги мисля хич моите дърти,
баща ми се връща да порка и кърти.
По него мазилка и шибан бетон ...
От сутрин до вечер за мен е неделя.
Не мога ги мисля хич моите дърти,
баща ми се връща да порка и кърти.
По него мазилка и шибан бетон ...
1050
5
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
