argonyk
319 el resultado
Насън, или наяве, мила моя –
в разхвърляни дилеми, в тих въпрос –
ти вечно ще разплиташ на покоя
косите дълги с цвят на абанос.
Ще си причина в стих да се усмихна, ...
  906  15  12 
В живота ми забързан – знак крайпътен –
по мене жълто куче ли пролайва?
Любов далечна погледа ли мъти,
или пък стърже в лепкав мрак трамваят?
Такъв ли – медна круша, плод обрулен, ...
  670 
Лудостта на петлите пропя в моя стих.
Бледа сянка се мярна, изчезна, и мръкна.
Аз мостове след себе си с бяс не горих,
но живота си глупав към нищото мъкна.
На критѝка с излъскан до блясък чепик – ...
  984  14  15 
Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.
Различен клас, по-близо до звездите, ...
  942  13  13 
Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен ...
  730  10 
Светът е полудял по лесна слава,
по евтини жени и скъпо вино.
Сред хаос лют без нежност оцелява –
забързан е, себичен е, раним е.
Разрошеният делник галопира, ...
  778  12  10 
Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.
И с две ръце, като криле на лебед – ...
  935  15  13 
на М.Н.
Бяла лястовица - обич преболяла -
всеки сам побива кръст на свойта църква.
Сам заслон си прави, стигне ли го хала.
И камбана връзва под гнездо на щъркел. ...
  958 
на Камелия Кондова
Къде ли ветрове не ме пиляха,
преди като дирек да се оголя.
На твоя дом под чамовата стряха,
седни да поговорим, мила моя. ...
  1062  12  12 
Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.
Думите зная – прелетно ято – ...
  919  11 
Отдавна няма в селото ми поп
и църквата отколе се руши.
Тук изгревът – малинов гъст сироп –
с мълчание над мъртвите крещи.
Под бели преспи сняг лозята спят ...
  2155  19  13 
Не може в клуп конопен да го впримчи
на времето нетрайната заблуда –
езически тотем и кръст пиринчен –
изкуството е храм за шепа луди.
Те стих ще ви напишат в късна доба, ...
  894  13 
Дата е - сол в календара.
Твоята дата, светице!
Кой липов чай за попара
днес ще ми сипе в паницата?
Мъка е. Мъка стоглава. ...
  2949  36  24 
Верен на себе си - вечен неверник,
ходеща сянка из мъртви полета -
кашлям по съмнало,
сричам си бенките...
Стрелям от упор! ...
  1399  49 
Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.
На челото ми – тънки браздулици, ...
  1743  21  21 
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.
Два чана – за дългото нямане знаци – ...
  3510  35  36 
на М. Н.
Блага милост към Бог не отключи
попът с расо, на бъчва кроено.
В най-неверния век ми се случи
любовта да възпявам смирено. ...
  863  11 
От длан човешка по-голяма
и по-голяма от калпак –
не се побираш в девет грама,
Родино моя с лъвски знак!
В метафора не се побираш, ...
  1151  10  11 
Свирѝ, щурче чудàто, в острия пелин.
За вълчия ми нрав, за риска в облак син.
До вълча диря пей под пълната Луна.
Потапяй лъка тънък в сълзата на сърна.
Не ме жали, щурче, ако ръждив капан ...
  1020  19 
Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...
  2890  32  29 
Словата, дето в стих сега превръщам,
не струват даже пет пари пробити,
очите на опразнената къща,
щом вече от бръшляна див са скрити.
Презрява до обраслата ограда ...
  824  10 
Не посмъртни аплаузи чакам,
та към пищната слава да крача.
Ще ме гребне и мене с черпака
костеливата длан на косача.
Като грохнала с времето къща, ...
  863 
От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.
Зад порти не залостих своя гняв. ...
  1188  10  12 
На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...
  2220  20  16 
на Камелия Кондова
Не ми споделяй този кратък празник –
самата ти си празник и трапеза
и аз – един брадясал безобразник –
познах във теб албанката Тереза. ...
  742 
На С.
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...
  1264  10  20 
Привет, издателю с кесия пълна!
Ти виждаш ли как светят като мълния
и как се стичат като тежка лава
словата на един поет без слава?
Не чуваш ли как в рими днес разказва ...
  670 
За бесилото пишем, проклето,
за камата ти остра и тежък пищов...
Кой обаче сега да се сети
че в душата си кътал и друга любов,
че когато по пътя застигнат ...
  941  13 
Сам дойдох от равните полета –
не от върховете на Парнас.
Вие припознахте в мен поета,
без да съм един от вас.
Помня как в усмивка тънкозъба ...
  791  11 
В прозорец без перде – окото на Циклоп –
вали проливен дъжд без намек за потоп.
Намръщеният ден, от облаци издут –
напук или пък не – вещае тих уют.
В камината пред мен – разпаленият пън ...
  759  11 
Морето е спокойно - вързан поп -
и синьото му расо е прибрано.
Събира август пек в тръстиков сноп,
на дюната до плажа вбил коляно.
Разбриданите водорасли пак ...
  937  10 
Нaродът ми, простете, не е мършa!
Мaкaр Слaвейков тъй дa го е рекъл.
Кубрaтовия сноп ли дa прекършa,
или дa отрекa тринaйсет векa?!
Aз нито ден и чaс не бих зaчеркнaл ...
  907  14 
Две педи сън, кафе, цигара...
Тъгата е непран пешкир.
С врабче в зеления чемшир,
е този свят с прическа стара.
Забулен в облата си пàра, ...
  1080  16 
Щом рaзлее нощтa боровинково вино
зaд дебели пердетa и щори,
и зaпaлят лулите си всички комини,
тя зa мене врaтa ще отвори.
В нaй-уютното място нa тaзи Вселенa, ...
  1519  17 
Животът е просрочил всички дати
в една хралупа време, в шепа мирис.
Дилеми, от които още патя,
кълват на едри хапки моя ирис.
Щурец – под щърбав месец, в черна доба – ...
  1009 
Все някой ден ще врътна смело ключа
на този грохнал, сив апартамент.
И в къща с двор, асма и вярно куче –
ще заживея с ризница от лен.
И ръста на тревата ще пресмятам, ...
  775  16 
С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –
сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.
Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,
неугаснала жарава свети в твоите очи.
Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян, ...
  1431  21 
Аз не искам да бъда Есенин.
Нито Яворов искам да бъда.
Само в подмола речните мрени
нека моите думи да съдят.
Не по Ботев и Вазов да пиша ...
  1849  17 
на Tzveta Ivanova и Valentin Danchev
Тези срещи по време са кратки.
В миг махалото обло ще падне.
Две усмивки под сламени шапки
ме усмихват сред юлското пладне. ...
  667 
Тя със думи небрежно съблече
на душата си тънката дреха
и по мене внезапно потече
непозната до днеска утеха.
Аз не съм я прегръщал на среща, ...
  922  16 
Propuestas
: ??:??