danisab
214 el resultado
Трудно е да го обичаш, знам.
Трудно, но дали е невъзможно.
Минеш бариерата отсам
и те тласне мисълта тревожна -
дали... ако... ами.. ...
  556 
Видя през прозореца как жената ровеше - съсредоточено, внимателно, разборно. Бе направила няколко купчини. Повторно разгледа находките, получилите одобрение сложи в мърляво подобие на детска количка, останалите върна в кофата. Направи го с жест на уважение към следващия търсач на препитание.
Широко ...
  801 
Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле з ...
  1433 
Живот в три действия
В три действия развива се магията.
На първо време в безмълвие
потича ток като стихия,
гори без милосърдие. ...
  526 
С Карлсон бяхме съседи. По перки. Моята бе задвижвана със същия въздух, с който работеше и неговата.
Сутрин се търсехме с притегателната сила на мълчаливо насищане и си общувахме с очи. През деня минавах неколкократно през полезрението му, за да можеше да се наслади на скоростните ми лупинги, на нов ...
  837 
Останалото самочувствие погледна
иззад мръсното перде
дали са си тръгнали всички,
за да може да се прибере.
Дошло беше с гордост и радост, ...
  567 
Толкова беше тихо, че за миг тя си помисли, че е оглушала. Пусна напосоки песен. Добре беше със слуха, заслуша се в думите на парчето. Песните бяха създадени за такива като нея - самотници, които да си представят в моменти на глухота душевно парти, където са доволни и щастливи. Е, партита имаше и на ...
  926 
Погледът изтъркал е пътеката
oт взиране дали ще се завърне.
Утре пак е като вчера - леко
повлича се нощта да те прегърне.
Водопадно времето минава, ...
  504 
Откраднах от пазара портокал,
беше сбръчкан, мек, не струваше.
Затова в скришна поза
клептоманията ликуваше.
В задоволство ускорих ...
  514 
Успешно седмицата взе завоя
и спря пред слънчеви врати,
почивката ще е мечтана,
в хазарта ще ми провърви.
Ще хвърлям заровете смело, ...
  544 
Мартенското слънце се усеща,
не е като лято, но все пак
въздухът отдава се на среща
с меко-веселия сняг.
Улиците тихо спорят, ...
  522 
В прегръдка на раздяла
потъваща се свиваш,
косите-одеало
сълзите прикриват.
Затоплено сърцето ...
  546 
Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване, ...
  589 
Залепнали крилата не буксуват,
а сякаш бавнооборотно
опитвам те да продиктуват
послание- ограбено самотно.
Застинало в паяжината ще доживее ...
  583 
Оскотяло време,
пребиваващ стан,
няма кой да вземе
скитник поруган.
Уж съдбата тежка дала е урок, ...
  649 
Събуждането е като аборт,
насила оперирам сетивата си,
във празен мрак очите адаптирам,
над затопленото тяло издевателствам.
Мъглива баня с плочките от лед ...
  1425 
Има много подредени дни
и такива с хаос истеричен.
Има дни, в които не върви
и се чудим на късмета си себичен.
Нагласени газим във вода ...
  977 
Разделям океана и владея
вселената на мойто женско битие.
В очите ми оглежда се небето,
сега ще плувам в своето море.
Звездите ги свалих, когато влязох ...
  1069 
Ловец на души
Измолено търпението ме буди,
очите търсят друга светлина.
Безименният страх се чуди
дали ще го приеме утринта. ...
  876 
Тогава детето в мене умря...
И моят вик изпрати те в тъмнината.
Сега, когато всичко опустя,
спомените само чукат на вратата.
Годините ме върнаха назад, ...
  1974 
Дървото на Юда
"видя съвсем ясно
какво виси на дървото..."
А.Кронин
Огледалото с критика вече ...
  895 
Роднински хор огласяше антрето,
а тя звука до минимум забавяше
и влизаше в банята, където
подмятания миеше,забравяше
че вече не е възраст завистлива ...
  1116 
Цветна да беше душата човешка-
бихме я трили с гума до мрак-
да я поучим от грешките,
за да не повтори пак.
Сивкави носим ги, онемели, ...
  938 
Сънят ти още не донесъл
лъчът от детската звезда,
която като малка те унасяше
и бдеше над невинноста.
Сега очите не желаят ...
  908 
Минутата без теб се раздвоява,
на свой ред прави нови дни,
във времето се наслоява,
боядисва в черно белите стени.
Искам да протегна длани, ...
  891 
Захарницата ги викаше..
Като аромат на кестени -
бездомните дечица.
Милиони малки стъкълца,
прашинки с вкус на болест, ...
  975 
През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо ...
  998 
В младостта й имаше картина,
в която често своя поглед спираше.
С горда крачка на богиня
вървеше, а кръвта пулсираше.
Сега рисува зимна колесница, ...
  942 
Пожелай си надежда, когато
ровиш с пръсти в бездънна пустиня,
виждаш черна дупка до вратата,
чакаш безпредметна милостиня.
Пожелай си успеха на пътя, ...
  1285 
Да бъдеш жена е понятие
без време, без грам обяснение,
да бъдеш работна ръка - предприятие,
красива и умна, и пълна с търпение.
Да теглиш със зъби конците житейски, ...
  956 
Хиляди мравки предприеха атака по твоите крака.
Сепна се ти, в главата ти бръмна муха.
Взе си часовника, златен е , скъп е
и ланеца тежък си взе,
ключа превъртя,прага пристъпи, ...
  764 
Истински дни.
Изкуствено черни са.
Нощите-скелети.
С мъка се сменят
еднакви в жалбите- ...
  855 
Във изгрева аз цвят намерих,
да боядисам душата избеляла,
криле на чайка аз разперих
да полетя над пустош изгоряла.
Море, в очите заледено, ...
  853 
Дойдох.
Видях в гола стая
висяща паяжина-параван.
Зад него скучните ъгли
събираха си мухъл на таван. ...
  1334 
Можеш да бъдеш добре и самотен,
сгушен далеч от прахта,
от хорския говор,от немотия,
от злоба човешка и суета.
Да потънеш в избелелия, ...
  1660 
Мъжки силует през реката минаваше,
хладни талази умора отмиваха,
скулптура нежна на рамо не шаваше,
красотата й вечна сили наливаше.
Така през годините майстора раждаше ...
  1144 
Кафето вдига пара на ръба
зад вестника, от вчера изоставен.
Обяд е вече-аз не ставам
за днешен вестник,сигурно разграбен е.
Така не станах,когато чух гласа й- ...
  979 
Години изтекоха,
моят часовник
спря на момента,
когато си тръгна.
Беше добър, ...
  1051 
Заблестя.
Капчиците вода
се стекоха по мръсния прозорец.
Терасата все още не се е
срутила под тежестта ...
  1087 
Сънуваш, по-лека си от въздуха
и нищо няма смисъл в кулата на радостта,
освен да бъдеш окрилена
и да се слееш с обичта.
Една ръка през облаците влиза ...
  1247 
Propuestas
: ??:??