джуди
307 el resultado
За да простиш е нужно да си силен,
слабите, те само обещават,
простиш ли ти си окрилен,
не само с празни обещания.
Винаги избирай светлината ...
  312 
Не съм безгрешна, Господи, признавам
нали човек съм и греша,
но и човешко е да се прощава
и най жестоката съдба.
Приемам всички изпитания ...
  324 
По нечий правила, изрични
живях, защото се нуждаех,
просто се нуждаех да обичам,
обичах ли, наистина - не знаех
А вътре в мен бушуваше душа, ...
  334 
Животът си превръща в драма,
човекът без да се щади
не виждайки, че полза няма,
освен страдания, беди.
Защо е злобата човешка, ...
  346 
Достатъчно почаках да обичаш,
безкрайно, много преживях
в болката аз себе си отричах,
но обич в тебе не познах.
Цял, един живот отдавах ...
  276 
Вълшебна нощ и щастие се случи,
а любовта е негов господар,
роди се и четвъртото ми внуче,
споходи ме от Бога дар.
Дойде при нас със свойто име ...
  385 
Как искам всички да запазя
спомени от мойто детство,
на внуците си да разкажа,
що значи думата човечност.
Помня, бях дете невръстно ...
  338 
Всяка нощ, щом затворя очи,
виждам зад тях светлина
и изпращам горещи лъчи
към всички души по света.
С много обич дано ги обгърне, ...
  356 
Не съм това, което искаш,
за жалост себе си съм само,
не мога чувства да подтискам,
нуждая се от силно рамо.
Потребна ми е истинска любов, ...
  387 
На кръстопът съм, Боже, помогни ми
кой път от двата да поема,
умът ли да послушам пак, кажи ми,
или душата си ранена.
Не разчитам вече на доброто, ...
  353 
Колко много ми беше потребен
и какво ли не сторих да случа,
а страдания само от тебе,
животе, за жалост получих.
Много истинска обич ти дадох, ...
  397 
Като море съм тиха,
кротка до себичност,
спокойния си бряг отмивам
след всяка чужда непривичност.
И след себе си оставям свежест ...
  361 
Аз мога да съм много търпелива
да чакам, да прощавам, да скърбя
и мога да съм винаги красива,
и непростимото да мога да простя.
Понякога обаче не разбирам ...
  331 
Има винаги какво да раздам
зная, че има и смисъл,
всеки пътя избира си сам
направляван от своята мисъл.
Бог дава възможност на всеки ...
  380 
С бягство или според теб спасение
ще се криеш в няма тишина
и нито жест, ни дума, откровение
да не глождят твоята вина.
Дори за миг да не посмяваш, ...
  276 
Поетите души са нежни,
заряд от страст и светлина,
поели в полети безбрежни
с изящните криле на любовта.
По-крехки от стебло на цвете ...
  373 
Днес тръгвам си от тук, завинаги,
без капчица вина и страх,
изгубих се във търсене на минали
решения, компромиси и грях.
Опитах всичко, дълго изтърпях, ...
  460 
Две тъжни, добри, уморени очи
ме гледат през рамо с мъничко жал,
срамежлива сълза от живота горчи
за другия дали със любов си живял.
Било ли е обич и думичка мила, ...
  340 
За сетен път от свойта всеотдайност
разпадам се на мънички искри
реещи се в някаква безкрайност
от самота на тъжните души.
Оголени от толкова доверие, ...
  368 
Дочаках пак златната есен,
както винаги пъстро красива,
по-цветна от пролетна песен
и танца на листата игриви.
Отлитат от своите клони ...
  534 
След всяка моя благодарност
душата ми е пеперуда
към своята градина с вярност,
устремена без принуда.
Така неволно със любов ...
  403 
Пак в душата ми порой
от мрачен облак се излива,
сълзи в очите ми безброй
и бучка в гърлото се свива.
Въпроси и дилеми сложни ...
  336 
Звездите гледам всяка нощ,
докосвам нежно тишината
и сякаш някакъв разкош
в покой потапя ми душата.
И мракът е красив, потаен, ...
  400 
Рисувам със усмивка и въздишка,
извайвам с прошка и сълза,
с най-нежната душевна нишка
портрета недовършен до сега.
Очите виждат във анфас, ...
  313 
Във късния следобед днес
след кратък дъжд във лятна жега,
две дъги обгърнаха небето
в обятия от светлина и нежност.
Казват, видиш ли след дъжд дъга ...
  342 
Всеки път със лице към Балкана
сядам на пейката, в двора,
щом мрачна тъга ме обхване
или тежка досадна умора.
А онзи величествен, свят ореол ...
  436 
Такъв покой е нощното небе
в красива, звездна пелена
обгърнато, пулсиращо сърце
с магия сякаш спира ти дъха.
Като във транс дълбок унесен ...
  391 
Жив ли си, безмълвен трепет,
южен полъх, блян копнежен,
прегръдка мила за сърцето,
тиха топлина и нежност...
В душата всеотдайно да разтваряш, ...
  359 
Днес пак е прошки, мила мамо,
и толкова тъга съм насъбрала,
от три години теб те няма,
а повече от всичко днес ми трябваш.
Да поплача пак на твойто рамо, ...
  395 
ДЪЩЕ,
Искаш ли за прошки да поплачеш,
в къщи мислено да се завърнеш,
болки и неволи да изплачеш,
майка, татко да прегърнеш. ...
  809 
Това ли беше любовта,
сълзи, тъга, безкрайна нежност
страст изгаряща нощта
и болка пареща, небрежна.
Пролет бе, усмивка на момиче, ...
  388 
Здравей, съдба, сънувах те нощес,
за какво ли пак ще ме виниш,
пак ли против твоя интерес
стачкувам, та така ми се гневиш.
Упрекваш ме, че не приемам ...
  407 
Душата ми е празна стая,
без прозорец и врата,
съдбата там с длето извая
болка и бездънна самота.
Картини по стените наредени ...
  447 
Момичета мои, птици закрилни
да знаете колко съм горда със вас,
без вашата обич толкова силна
едва ли бих съществувала аз.
Сама ви отгледах, сама ви възпитах ...
  615 
Добре дошла, красива есен,
с палитра цветна, натъкмена
в душата ми извикваш песен
за уют и обич споделена.
За тих копнеж, да тичам ...
  422 
Душата ми е пак ранена
за сетен път със рана нечовешка
и стене тъжна и смутена,
понесла и поредната си грешка.
За туй, че в своята отдаденост ...
  368 
Женственост, изящна, гола
в наметка нежна от дантела,
под звуците на пееща виола,
с грациозни стъпки на газела,
тя идваше, той тръпнеше пред нея ...
  571 
От тук минавах, без да се замисля,
за малко в дните ти поспрях,
дадох на живота ти и смисъл,
и любов, доколкото можах.
Оставих ти наследство, две слънца ...
  513 
Какво след себе си оставяш
за другите, около теб,
от себе си, какво даряваш,
като истински човек.
Любов запомняща, обилна, ...
  367 
Всяка вечер питам звездите,
какъв ще е утре денят,
да вярвам ли още в мечтите,
ще сбъдне ли зората една,
единствена, свята надежда ...
  356 
Propuestas
: ??:??