Endlesss
95 el resultado
Дочуваш ли ме, страннико...
През ветровете,
в които сътворяваш си живот...
Обърканите дни, напреки световете,
дали ти носят в шепа малко... дъх... ...
  573 
Не търся нищо.
Превъртях компаса.
И някак, натежала от вини,
прехвърлям в другата ръка нагласата,
че може би те има. И си ти. ...
  535 
Несъвместими сме. Отчайващо. Доказано.
И нищо, че понякога осъмвам
в ръцете ти, пречупени от сънища.
Каймакът на вината после пари.
Разбъркваш ме в деня си. Побеждаваш. ...
  650 
Нагарча ми до спомен тъмнината,
със две-три истини направих си очи.
Измамна ли е, Санчо, свободата?
Окови ли са плачещите дни?
Измислям си небета и любови, ...
  525 
Довиждане и... сбогом, Пиеро.
Отдавна циркът отесня до скъсване.
Разпадащи се куполи, ужасни
нахилени клоуни.
Май бях до тука. ...
  529 
И да съм влюбена, влюбена...
И в теб,
и в звездите, които
живеят на ръба на
моя прозорец, ...
  692  10 
А клоунът е мъничко пиян.
Така успешно се преструва на разплакан.
Светът е свят. И сам.
И се преструва на обичан.
А всъщност нотен листопад ...
  583 
Може да те нямам, но те чувствам,
една различна, синкава реалност...
Измислям те. Мълчание съм. Пламвам.
Прогаряш ме. Превързвам се с бездомност.
И после облаците са червени. ...
  542 
Пустотата, която ръми по прозореца,
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има. ...
  536 
Когато те сънувам неочаквано
и спрял дъхът ми - образа ти впие,
когато кожата ми - недокоснато,
към теб като лозница се извие,
когато разлюляваш сетивата ми, ...
  1342 
Добре сме, скъпи.
Нищо, че крещят
очите ти влудяващо към мене.
Научих се
да се усмихвам всеки път, ...
  476 
Да взривя тишината, която
тихо дреме във теб като куче.
Все оставяш бразди във душата.
Нямам време докрай да се случа.
Нямам време, все уча на полет ...
  722  12 
...
Защото днес сме болката
отляво,
стаена между спомена
за лято,
между кафето, между две цигари, ...
  524 
Някой друг ще заспива, целунал очите ми.
Някой друг ще разказва съня ми на изгрева.
Ще се буди, заровил лице във косите ми,
Ще чува пулса ми...
До бенката на шията. ...
  747 
Не искам да съм аз в такива нощи.
Душата ми прелива на талази.
Натъпквам същността си в малка стая.
Стените ù са бели.
Всичко неизказано ...
  582 
И всъщност, всичко е измислено.
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото. ...
  699  10 
Уплаши ме тази накъсана обич,
на шепи, на глътки,
на стон разстояние...
Уплаши ме ти.
И отстъпих назад, ...
  523 
Сърцето е юмрук.
Стъклото е студено.
Стъклото е бодливо.
Удар отвътре навън.
После пулс ...
  545 
Жигосва ме липса.
Промъкнал се спомен
по крайчеца на миглите
се плъзва.
Ненужен е. ...
  410 
И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча. ...
  671  11 
Не намерих убежище в себе си.
Тази нощ съм припламнал се кошер.
Вълци вият, край пълни луни,
със стъкленото си око ме гледа вещер.
Не намерих. ...
  496 
Не съм виждала пътя към рая.
Навярно,
онези птици, дето пеят нощем,
изпълнили гръдта си с дъх
и плясък ...
  652 
Не те забравих.
Теб не те е имало.
Сънувала съм дланите.
Измислила съм мислите.
Очите ми са сбъркали. ...
  884  11 
Не ме учи на щастие. Не мога.
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле, ...
  746 
Онази лудост, дето в мене диша
хрипливо и накъсано, и влажно,
която от очите ми извира
и хапе мислите ти безпощадно,
онази лудост, дето все ме прави ...
  772 
Мастилено ми е.
И лястовичено... почти бездумно.
А между сламките на калната ми къща
вали пороен дъжд. И пак е утро.
Мастилено ми е. ...
  1395  12 
В началото... не беше словото.
Беше жажда.
По жътва.
Напукана.
Беше длан. ...
  588 
А знаеш ли,
светът ти е до болка смешен.
Премерваш всяка крачка.
Всеки ход.
Дори не можеш и да бъдеш грешен. ...
  818 
Не ме познаваш- щеше да ме помниш...
В очите ми- две мълнии се прескачат...
Понякога успявам да разплача,
във полет гарваните.
Задъхано и черно ме изграчват, ...
  717 
И онзи миг, когато свършва полета.
Прекършва се в очите синева.
Ранена. Или изоставена,
приплакваща, притулена тъга.
И онзи миг, когато парят дланите. ...
  1432 
Знаеш ли, аз ти простих.
Не обичай насила, не можеш.
Животът е кратък. От него вземи
всеки миг, всеки дъх без остатък...
Аз ще съм силна. ...
  677 
И не зная защо обеднях.
Аз не съм те държала в ръцете си.
Но съм бедна, когато мълчиш.
И когато те няма в очите ми.
А мисълта ми е игла. ...
  692 
(Всичко, от което се нуждаем, е любов.)
Аз не.
На мен ми трябват улици,
пълни с лято...
И уханието на дърветата след дъжд... ...
  913  13 
Не се сбогувай.
Днес е пълнолуние.
Луната ще те сграбчи
с ярки длани...
Пропуква се небето от усилие ...
  797 
Ти си всичко, което не съм.
Ти си толкова бяла... и топла.
Аз съм жар. И живея на хълм.
Там се любя със мрака. И светя...
Ти си всичко, което не съм. ...
  713 
Ще тръгна, ще тръгна след тебе.
Още малко, докрай да се съмне...
Счупих прозорците, тъмните.
И си сплетох тъгите на стълба...
И ще тръгна. ...
  693 
Ще разпусна косите си, тъмните.
И ще мисля за теб.
И за някакво обречено докосване,
което може да ме разпилее.
Дишай за мен. ...
  648 
Ще вляза в теб.
И пак ще се изгубя.
И ми се пише толкова,
че думите са ми спасение,
което все не идва. ...
  740  11 
Плисвам.
В очите ти, в мислите.
Всичко,
което не съм,
те изяжда. ...
  636 
„Когато се изгубя, намери ме...”
Нели Никова
........................................
Не ме намирай.
Пàри тъмнината. ...
  705