hristam
532 el resultado
И това ще отмине:
дъжд, изплетен от слънце,
в разтопени комини -
сиви облачни вълци.
Капят птичи въздишки ...
  626  11 
А силни са като вода
сълзите, дето не изплака
и прииждат бреговете
и е суша там, където
е прах пръстта ...
  473 
Не е необходимост да сме тук,
а някаква случайна неизбежност -
отронен от небесна песен звук,
покълнал върху шепа земна нежност,
разсипани прашинки пъстрота, ...
  601  11 
Няма спасение, казват. Няма!
Светът е огромен казан, който ври от омраза.
И който успее да стигне ръба на отровната яма,
от някой приятел - не враг - е най-често наказан.
Студено е, казват, макар да кипят бесовете ...
  543 
Неочаквана нощ. С присмехулни очи
и луна, закачена накриво.
По перваза ù рехаво скърцат щурци
и редят полунощни мотиви.
Като в черно-бял филм булевардът е ням ...
  443 
В окото му дъждът едва ръми
под късните му облаци дълбоки.
Уж всички стари спомени изтри,
а пак тежи един - ръждива котва,
останала без кораба си бял, ...
  511 
Редят се кротко ден след ден - досущ
зърна на много стара броеница.
И този дъжд навярно не е дъжд,
и птиците не са навярно птици.
Извил се чак над кестенов калпак ...
  585 
Ако денят ти внезапно се счупи
на хиляди малки бодливи парчета,
които да пръснат небето ти кухо,
а мислите, хапещи като зверчета,
във тебе изгризват трънливи пътеки, ...
  601 
Ефирна дреха
вечерта намята
в дъждовна мрежа уловена.
Примигва
като сфетофар луната ...
  393 
Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг, ...
  498 
Избра да бъде другото небе,
което боговете са постлали.
Избра да няма спомен за поле,
в което преди вечност са се смяли -
едно момиче и едно момче, ...
  573  11 
Октомври е последното пристанище на лятото
и още пази топлият му дъх
в зелените въздишки на тревата,
нанизани в безкрайната си връв
от тук до всяко следващо пробуждане, ...
  677 
Знам - някога ще си отиде
и най-последната ми точка,
онази, дето не предвидих
дори за част от многоточие -
ръбата като остър камък ...
  549 
Бързаш ли, бързаш човече, поспри се!
Все ще пристигнеш до кривата круша.
Чуй го животът - за теб е написан,
само да имаш сърце да го слушаш.
Чуй рано сутрин как идва на пръсти - ...
  513 
Белези детство - хвърчило и лято,
боси пети сред солените миди,
лунна пътека, без шум по която,
малкият приказен принц си отиде.
Цветето влюбено още го чака, ...
  592  11 
В прозореца наднича ден
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето
и лепне с топъл вкус на лято.
Кипи зеленина, чертае ...
  1278 
Девет цвята небе
над дъждовните корени -
девет буйни коне
със очи непокорни.
Девет луди живота ...
  707 
И тя разбра, че никак не е леко
да изчислиш щастливото си утре,
да извървиш най-вярната пътека…
Но можеш да откраднеш късче утрин,
бродирано небе със бели птици, ...
  1562  19 
Неделята, като измислица
на отегчена домакиня,
като тополов пух увисна,
преди да отлети в комина -
със дъх на мляко и канела, ...
  584 
Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе, и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
  785 
Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка-напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...
  812 
Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...
  925 
- Здрасти, колега. Наминах да ти напомня за сбирката довечера.
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно с ...
  687 
Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Таки ...
  736 
Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам- далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си ст ...
  750 
Не знам какво да ти кажа -
светът се ражда напролет,
треви разпукват паважа,
небето кипва от полети,
денят набъбва от влага ...
  835  11 
И да ме съдиш, човеко - такава съм!
Бесни ветрища в мен се преплитат -
зиме ти рошат бездънните сънища,
лете подире им лудо ме скиташ.
Грешно е, казват. Броят ми годините. ...
  633 
Не вярвам във случайните неща,
във жребия небрежен на всемира.
Знам - писано е кой, с кого, кога
по пътя си се губи и намира.
И може да е страшно, че валят ...
  578 
Ресторантът беше пълен. Тиха музика допълваше дискретния лукс, заведението изглеждаше едновременно оживено и уютно. Вероятно защото съвсем наскоро се бе възродило отново, възкръснало като Феникс, и то точно посред най-голямата криза.
Собственичката въздъхна доволно и седна на масата за персонала в д ...
  751 
Ще се плъзне зората от небесната шепа,
ще проблесне в косите ù бялото.
И денят ще покълне от сънени шепоти
с дъх на прясно кафе и раздяла.
Като есенен дъжд ще валят часовете, ...
  901  10 
На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонта се изгърбва ...
  448 
Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и ...
  595 
Кажи ми, че така е по-забавно -
удобно паметта да изтънява.
Да помним се научихме отдавна,
сега да се научим да забравяме.
Да няма със кого да се прощавам - ...
  772  19 
Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност - достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...
  714 
Жената от отсрещната страна
е тиха като морска раковина -
рисува си във вазата цветя,
опива се от глътка лунно вино,
танцува боса върху стъклен прах - ...
  657 
Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си, и съм изхвърлила ключа.
Защо ...
  916 
Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него й беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...
  698 
Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...
  742 
Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градския часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята - напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за в ...
  612 
Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.
Приседнах на студения ти стол ...
  872  17 
Propuestas
: ??:??