Izumrudkata
290 el resultado
В кехлибарен пашкул
покрит с копринени нишки
там точно до сърцето
на самата вселена...
Какавидата малка, ...
  541 
Преглътнете егото си...
Моля ви...! Изстреляни думи!
А толкова много боли...!
И така съжалявам,
че не виждате - ...
  1307 
Преплитат се звездните нишки,
танцуват, пеят, играят...
а слънцето огрява сетивата,
преплитат се слънчеви нишки
и бродират звездна картина... ...
  471 
Така ми се иска да ви кажа,
че се завърнах от дългото
ми скитане в пустинята...
където дните са
изпепеляващо горещи, ...
  518 
Отдавна сме в клетката на времето -
а времето живее в нас...
Сменяват се шеметно картините...
а пропуснатите минути - отлетели!
Пътувам през времевия поток - ...
  426 
Не ми казвай -
за тъжните нотки
в душата си...
Знам и аз като теб
се страхувам ...
  371 
Остана ми глътка вода
а не се вижда краят
на пустинята...
Жадуван оазис -
дали ще открия! ...
  494 
Бушуват страни ветрове!
По спиралата на времето
се спускат и разтварят новите
страници на близкото бъдеще!
Какво ли ще бъде занапред? ...
  417 
Вакуум...празно пространство.
Стопирах мислите - стига са
ровили във миналото...
незараснали рани,
отминала болка...оцелях... ...
  572 
Не си от този свят и ти е трудно...
Дошъл си пратеник от други
пулсиращи вселени, преминал
гравитационното претегляне -
забравил всичко...И търсиш ...
  695 
Разлиствам с трепет страниците на живота
записвам мислите си, а после
цяла нощ будувам и търся отговорите
на толкова много въпроси...
И все си мисля, че това е пътят, ...
  1019 
Танцувам с вятъра
сред приказни снежинки.
И вали... Вали светлина...!
Посипа всичко - пътища,
градинки, горите, планините - ...
  505 
Повлича ме навътре...
мъртвото вълнение.
Сграбчва ме -
с отровните си пипала!
Дълбае рани кървящи ...
  485 
Не чувам мислите - пленени са!
Невидим враг ги окова...
Не чувствам сетивата си -
страх, болка, отчаяние...
бушуват в душата... ...
  845 
Опасно е да стъпваш по- ръба...
отронва истини и падат в бездната.
Илюзорния ни свят се срутва -
изтъкан е от лъжи...
Изтъкан е от лъжи... ...
  431 
- Хей, отворете ми...!
-Чува ли ме някой...?
Пред вселенските порти
дошла съм и идвам
от много далече...! ...
  506 
Дървото на живота се обърна!
А корените впиват се в небето.
Отвсякъде дебне ни заплаха
а вятъра разпръсква - страх,
вируси и болести...та светът ...
  443 
Обичам да мечтая нощем -
когато всички вече спят,
излизам тихо навън
и се любувам с наслада
на звездния разкош... ...
  1080 
Любовта е звезден ангел,
долита от вълшебните
пространства...
Докосва те с нежност -
и с трепет изпълва се сърцето ...
  489 
Защо този свят така се промени...
какво направихме - къде сгрешихме?
Затрупахме се със ненужни вещи,
затворихме душите си във клетка!
И сега виждам, че отдавна сме ...
  453 
Небето е тревожно тихо,
а синьото око с надежда
гледа към всемира...
И търси помощ - планетата Земя!
Как и от къде да намери лек... ...
  371 
Изгубих се в хорските думи,
а душата ми горчиво ридае -
потулих искрата...
зарових я в пепел и така
безценното време отмина! ...
  432 
Белокрили мечти
при мене долитат,
галят ме нежно
с луни лъчи,
седефно светят - ...
  401 
Напират хиляди въпроси...
Нима съм пленница на мрака!?
Светлината в душата избледнява,
пречупена пред непосилното
си бреме да бъда, Никоя ...
  979 
Стремглаво се катеря нагоре,
скалите са стръмни, опасни.
И вглеждам се от високо
в света на маските.
И някак старано ми е ...
  645 
Когато те докосне любовта
и с нежни пръсти -
погали ти душата...
когато погледа ти
в мен се взира ...
  1378  10 
Цял живот - изграждах
пясъчните кули...
поставих ги дори
на пиедестал ...
забравих себе си, ...
  1324 
Защо казват, че времето лекува,
нима не знаят, че няма лек
за нанесените рани и всичко
пак пред мене оживява...
Когато идва празник, ...
  723 
Отключих сърцето си,
отключих душата си.
Но на доброто,
отвърнаха
с предателства, ...
  733 
Издигаме стени от лед!
И те пречупват -
звездната ни същност!
Шепа хора - жадни
за пари и слава ...
  811 
Защо ли... все си мисля, че съм жертва?
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще ...
  988 
Изтъкана от нежност е нощта!
Докосва най-сладките
струни в душата...
погалва я с нежност
и сякаш шепти ми... ...
  807  15 
Наболяло е времето...!
От тревожни въпроси...
Затова, че закътахме
човешките ценности!
И тихо времето отронва ...
  818 
Хищни драконови нокти
са се вкопчили в света...
а небето натежа над нас
сиво и негостоприемно.
Мъгла се спуска... ...
  734 
Невидими граници -
чертае небето,
а невидимият враг -
броди свободно...
А свободата - къде е...? ...
  651 
И тревожно бягат сивите делници,
а времето се изнизва
между пръстите -
като лунен пясък...
Ще успея ли...! Да го догоня! ...
  663 
Покорна съм!
А в мене искрици бушуват...
Да, прекланям се пред неправдата
и слагам маска отровна...
тъй отдавна примирих се ...
  1179 
Разсъблякох душата си,
оставих я боса и гола -
самотна да скита...
А вятърът с ледени пръсти
докосва и драска... ...
  760 
Буря след буря...
Това ли е живота?
Като бледи сенки
теглим си хомота.
Като бледи сенки, ...
  795 
Звездната кралица,
отдавна е пленена
и живее в кулата
на старинен замък.
Пътя към него ...
  724 
Propuestas
: ??:??