Момче съм аз – от промишлен квартал.
И живота ми, истински пълен е –
с онази лепкава, глинеста кал,
която в утрото, газят машините.
Момче съм аз – от онзи квартал, ...
Историята дълга е прители,
която аз започвам да разказвам.
Животът ми изпълнен е с предатели –
не съм глупак, макар, че ви подсказвам
и ориентирам в истината свята, ...
Пролетта идва с дъх на младост –
тя, дойде с аромат на цветя.
Далече е зимата с бялата старост
с покоя на преспите и на снега.
Години се скитах в странства неспирно. ...
В асмите натежали от зърна,
внезапно кос разбойник се завря –
започна да кълве наред без срам,
като чифут на борасата, по план.
Плашило, уж поставил бях, ...
Посветено на Ивайло 1959
С презумцията, че зад гърба на всеки Моцарт,
нарицателно ще виси сянката на Салиери!
Вино, бира и ракия,
се римуват с пия – пия! ...
Ако беше ти права – на триста процента
с тебе, едва ли щях да говоря.
Не съм, чак такава увяхнала мента –
за туй, че си млада, няма да споря.
Ти, нищо не вдяваш, от туй, що съм писал – ...
В папурите на блатото, край селска бара,
домашни гъски с врява налетяха –
нахълтаха без свян и будоара,
на патиците диви, попиляха.
Размътиха водата непристойно. ...
- Защо бе Шаро, лаеш ме сърдито?
Не виждаш ли, че аз съм като теб –
опърпан, сдъвкан с якенце протрито?
Живея близко – в уличната смет.
Защо се давиш в злоба и закана? ...
