Душата ми, е пълна със тъга.
Душата ми, прелива от надежда.
Ранена вехне в скръб и самота -
към чашата, ръката ми поглежда.
Блуждая в бара - дим и пустота... ...
От мрака се ражда, далеч, светлина -
звезда ли това е или съдба?
Звездата, е казват, човешка душа,
когато угасне - настъпва нощта.
Ликът ти, пред мене в съня ми блести. ...
Не зная, защо на земята живея.
Не зная, какво е било, по-напред.
Не зная, защо ме наричат злодея.
Но зная, че съм, уви, "людоед".
Годините, някак бавно минават. ...
Живота, е безумна патардия,
кой, както може, се оправя -
един, е дявол, друг пък, е месия,
а трети, като папагал повтаря.
Не ми е работа, да съдя обществото, ...
Всеки, има броени секунди,
да отпие, от своето щастие -
като капки сълзи, неразумни,
съхранили светото причастие,
на пустини от страсти, пребродени ...
По пътя в локвите водата неспокойна,
шуми под капките на падащия дъжд.
А слънцето с усмивка непристойна,
като девица любопитна, топла, знойна,
отблъскваща ухажване на мъж, ...
Недовършен проект.
В нощта зловеща, моя пъклен взор,
прокрадва се, край вашите врати
и с тежкото зловоние на пор,
безплътна сянката ми в дворове пълзи. ...
Отмина ден и както всички други,
донесе ми позната самота.
Далече зимните, студени вюги,
отлитнаха – настъпва пролетта.
Пропей синигер, клонки се полюшват – ...
При хубав ден след дълга зима,
човек, пък бил той млад и стар –
щом някой лев във джоба има,
решава да отиде на пазар.
И аз увличам се от страст такава – ...
