катеринарина
331 el resultado
По напуканата кожа на земята
стъпвам тихо... и се моля да вали...
А облечени във бяла пръст
блатата -
не усещат как ...
стъпвам тихо... и се моля да вали...
А облечени във бяла пръст
блатата -
не усещат как ...
695
12
Изсечена с нетрепваща ръка
и раждаща се в болката на изгрева,
онази птица с каменни крила,
замлъкнала в началото на припева,
забила във предсмъртие и страх ...
и раждаща се в болката на изгрева,
онази птица с каменни крила,
замлъкнала в началото на припева,
забила във предсмъртие и страх ...
883
16
По изстрадалите ръбове на мигове -
като хребети на счупена солница,
са полепнали безбройните ми стихове -
недовършени, нестоплени огнища...
И по устните ми - кървави от сричане, ...
като хребети на счупена солница,
са полепнали безбройните ми стихове -
недовършени, нестоплени огнища...
И по устните ми - кървави от сричане, ...
669
16
Днес само на мълчание мирише.
През процепите смугли на лицето ми
кръвта бълбука тихо...
Сякаш дишам...
И стича се мъчително в сърцето ми. ...
През процепите смугли на лицето ми
кръвта бълбука тихо...
Сякаш дишам...
И стича се мъчително в сърцето ми. ...
702
12
А там, където слънцето се слива
и вкопчва се безумно във небето,
едно бездомно ято си отива,
под него разлюлява се морето...
Рисунките на облаците дишат ...
и вкопчва се безумно във небето,
едно бездомно ято си отива,
под него разлюлява се морето...
Рисунките на облаците дишат ...
639
17
А пак съм тук - на този кръстопът.
И взирам се в зелените корони.
Тук сбогом промълви за сетен път.
И всичко се превърна само в спомен.
А слънцето пробиваше си път ...
И взирам се в зелените корони.
Тук сбогом промълви за сетен път.
И всичко се превърна само в спомен.
А слънцето пробиваше си път ...
739
12
Сипа ми от чашата си вино.
Но не пих.
На сЪлзи ми вонеше.
Все от твоето ми даваш... половина.
Общото ...
Но не пих.
На сЪлзи ми вонеше.
Все от твоето ми даваш... половина.
Общото ...
764
20
Споделено
сиво във очите ми...
А потомка съм на степна смугла жрица.
Как се шмугна сивотата
във зениците, ...
сиво във очите ми...
А потомка съм на степна смугла жрица.
Как се шмугна сивотата
във зениците, ...
857
19
Боса дойде
тази нежност...
и тихо прихлупи криле
върху мен...
И в нозете й рухна ...
тази нежност...
и тихо прихлупи криле
върху мен...
И в нозете й рухна ...
673
14
Вървеше сякаш по собствените си следи. Някога, много отдавна беше стъпвал тук нехайно, със свободна и незатормозена от злободневието душа - детска душа. Тези стари дървета с виещи се стволове и с техните напукани, посивяващи кори, изглеждаха все така достолепни, живи и тъжни, като древни мъдреци. На ...
918
3
632
7
Тясно ми е вече в тази дреха,
наследена от прахта на всички спомени.
Хилави са дребните утехи,
всички слепи дни в надежди
са изронени. ...
наследена от прахта на всички спомени.
Хилави са дребните утехи,
всички слепи дни в надежди
са изронени. ...
991
11
По вените ни скитат старости
(наследството ни от предците),
да спомнят как от всяка младост
остават сенки под очите.
Да дишат със дъха на болести, ...
(наследството ни от предците),
да спомнят как от всяка младост
остават сенки под очите.
Да дишат със дъха на болести, ...
693
8
Стопената нежност на лятото
плава
със кораби бели към залеза.
И тихо вълните за обич припяват,
през шепот на тъжни удавници... ...
плава
със кораби бели към залеза.
И тихо вълните за обич припяват,
през шепот на тъжни удавници... ...
870
11
Безкрайно романтична пролет.
Слънчеви лъчи и пръст.
Небеса и птичи полет.
Ти и тя.
На път. ...
Слънчеви лъчи и пръст.
Небеса и птичи полет.
Ти и тя.
На път. ...
815
15
Разранени копнежи се вкопчват
в стенания.........................................
..............................................
Сякаш никой не помни защо и къде
полуделите истини спряха да плачат, ...
в стенания.........................................
..............................................
Сякаш никой не помни защо и къде
полуделите истини спряха да плачат, ...
704
13
По улиците на детството плачат самотни сенки. Сенки на викове и смях. Чуват се все още гласове, като ехо от забравена песен. Отдавна забравена. Но непреболяла. Рисунките бледнеят под прахта и следите от гуми. Каруци все още се срещат. Но вече шаренията им е злокобна и протрита. Като времето, в което ...
1242
5
Пустинята помни.
Очите й черни.
Зад онзи безименен, тънък воал.
Воал от звезди.
А пустинните нощи ...
Очите й черни.
Зад онзи безименен, тънък воал.
Воал от звезди.
А пустинните нощи ...
805
13
РЕЗЕНИ.
Резени бури.
Късове чужди слънца.
Зли ветрове. На бабуни.
Ивици дъжд. ...
Резени бури.
Късове чужди слънца.
Зли ветрове. На бабуни.
Ивици дъжд. ...
784
15
Очите му са вече помътнели
от бурите и жарките слънца.
От спомени за тъжните Недели,
когато се сбогуваше с брега...
И клепките, отдавна натежали ...
от бурите и жарките слънца.
От спомени за тъжните Недели,
когато се сбогуваше с брега...
И клепките, отдавна натежали ...
852
20
SPENDING MY TIME ПРЕКАРВАМ СИ ВРЕМЕТО
What's the time? Колко е часа?
Seems its already morning Прилича ми на сутрин вече.
I see the sky, its so А небето гледам - Красота
beautiful and blue и синя, синя, синя вечност... ...
What's the time? Колко е часа?
Seems its already morning Прилича ми на сутрин вече.
I see the sky, its so А небето гледам - Красота
beautiful and blue и синя, синя, синя вечност... ...
4039
4
Когато си отиде нещо безвъзвратно.
Когато времето посоката загуби.
Когато мислите се лутат пропиляни.
И вените са твърде жилави и груби.
Когато посивее пъстротата на очите. ...
Когато времето посоката загуби.
Когато мислите се лутат пропиляни.
И вените са твърде жилави и груби.
Когато посивее пъстротата на очите. ...
945
10
Жадувана. Такава се почувствах.
Когато сред вълните оживях.
Рибарите, със тъжния им улов,
чието заминаване проспах,
се спряха тихо. ...
Когато сред вълните оживях.
Рибарите, със тъжния им улов,
чието заминаване проспах,
се спряха тихо. ...
906
16
Има една народна поговорка за кучето дето лае, но не хапе... Това сме ние - лаем, но не хапем. Говорим, мъдруваме, псуваме, заканваме се... и после чинно и съвестно си плащаме сметките, ходим, или не, на избори (но това е без значение - щото каквото и да направим, все сме допринесли за избирането на ...
1634
5
По дланите ми - толкова пътеки!
И мигове в дълбокото тежат,
в дълбокото на сините им вени...
Годините ги милват... и браздят!
Все още са красиви тези длани, ...
И мигове в дълбокото тежат,
в дълбокото на сините им вени...
Годините ги милват... и браздят!
Все още са красиви тези длани, ...
806
12
Как поне веднъж не ти се досвидях!...
Сипеше ме щедро из джобовете си.
Превърна ме в чувалища от прах,
натрупани в заключените споменници.
Бълваше ме, сякаш луди водопади. ...
Сипеше ме щедро из джобовете си.
Превърна ме в чувалища от прах,
натрупани в заключените споменници.
Бълваше ме, сякаш луди водопади. ...
915
15
Прибра си съкровените неща
в торбичката, обшита със мъниста
и тръгна безпосочно по света,
потънала в тъгата си смолиста...
Върви, а ветровете шепнат думи, ...
в торбичката, обшита със мъниста
и тръгна безпосочно по света,
потънала в тъгата си смолиста...
Върви, а ветровете шепнат думи, ...
706
15
Брегове се сливат пред зачатие.
Води шуртят надолу в бездните.
Рисуват с лакти ветровете щастие
в сърцата на пропуканите ледници....
Небетата на полюсите свирят. ...
Води шуртят надолу в бездните.
Рисуват с лакти ветровете щастие
в сърцата на пропуканите ледници....
Небетата на полюсите свирят. ...
784
17
А няма време думите да тихнат,
да чакат сто възмездия.
Да спят.
От думи и от мигове без име
омръзна ми да сбирам ...
да чакат сто възмездия.
Да спят.
От думи и от мигове без име
омръзна ми да сбирам ...
721
8
Безименна тревога.
Безпосочна.
------------------------
Родена изпод купища от страх.
През жълти руини и сухи почви ...
Безпосочна.
------------------------
Родена изпод купища от страх.
През жълти руини и сухи почви ...
657
5
През орбити на плачещи планети
се лутат звездни мигове светлик...
Летят неподозирани комети,
където всеки звук е късче стих...
Случайният рисунък на създател, ...
се лутат звездни мигове светлик...
Летят неподозирани комети,
където всеки звук е късче стих...
Случайният рисунък на създател, ...
744
14
Синигери летят. Цветя напират
да се разтворят
за лъчите светлина...
А раните болят. Деца умират...
................... ...
да се разтворят
за лъчите светлина...
А раните болят. Деца умират...
................... ...
633
12
Бягащи сенки в зелен полуздрач.
Горските шумове стържат слуха ми.
Чувам дихания, шепот и... плач.
Бродят из клоните зли таласъми...
Всяко листо е разперена длан! ...
Горските шумове стържат слуха ми.
Чувам дихания, шепот и... плач.
Бродят из клоните зли таласъми...
Всяко листо е разперена длан! ...
678
10
Под гъстата лоза на оня двор,
сълзите на дъжда ще коленичат
пред блясъка на древен метеор -
следа от непокътната поличба...
Под пукнатите плочки е бумтеж. ...
сълзите на дъжда ще коленичат
пред блясъка на древен метеор -
следа от непокътната поличба...
Под пукнатите плочки е бумтеж. ...
740
11
Под звуците на дрезгав джаз
жената в сиво пие чай.
И крие в шепите анфас,
напомнящ неизбежен
край. ...
жената в сиво пие чай.
И крие в шепите анфас,
напомнящ неизбежен
край. ...
745
11
Сънувах простичко.
Като дете...
Кокичета в снега.
И нацъфтели.
Прегръщаше ме синьото небе. ...
Като дете...
Кокичета в снега.
И нацъфтели.
Прегръщаше ме синьото небе. ...
717
13
Съчки от съсиреното бездокосване,
струпани във лоното на жаждата,
за да стъкнат в нощите оглозгани
мижав огън.
Поменник за кладите. ...
струпани във лоното на жаждата,
за да стъкнат в нощите оглозгани
мижав огън.
Поменник за кладите. ...
590
6
- Тате, защо оставихме мама сама?
- Защото вече не можем да й помогнем, синко.
- Но можем да я пазим, докато всичко свърши!
- Нямаме време за това. Прекалено опасно е. И безсмислено.
- Но на мен ми е мъчно! ...
- Защото вече не можем да й помогнем, синко.
- Но можем да я пазим, докато всичко свърши!
- Нямаме време за това. Прекалено опасно е. И безсмислено.
- Но на мен ми е мъчно! ...
1155
3
Танцуваш като луда индианка,
с разперени, накъдрени криле!
Целуваш всяка прашна полусянка
от твоето проблясващо небе...
Пърхаща кафява балерина, ...
с разперени, накъдрени криле!
Целуваш всяка прашна полусянка
от твоето проблясващо небе...
Пърхаща кафява балерина, ...
1757
10
Тектоничната ми същност се разтресе!
Всяка глупава покорност бе вина.
И под купищата граници
проблесна...
Капка его. ...
Всяка глупава покорност бе вина.
И под купищата граници
проблесна...
Капка его. ...
523
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
