катеринарина
331 el resultado
Ситен вятър в клоните потрепва,
гони подранилите мъгли...
Иска ми се да го скрия в шепа,
от прозореца преди да отлети!
Както ще си тръгнат и ятата, ...
  461 
Не го съдете! Вече е пиян!
Не питайте!
Че виното е тежко!
Кръвта шурти по спечената длан!
Но той не вижда... не усеща! ...
  892  13 
Шантав свят.
Преобразено нищо
в купчина безмислени неща!
Миг каприз на разума всевишен,
залък за секунда суета! ...
  607 
В безизходните дебри на съмненията,
из ямите в усойните пътеки на живота,
обречено се следват поколенията,
отчаяно на дверите на бъдещето хлопат!
Навличат върху наследените си дрипи ...
  623 
Виждаше, че хората я гледат със странни и уплашени погледи. Често търсеше очите им и опитваше да задържи погледите им върху себе си, но те бързо ги отместваха и се забързваха с приведени глави. А толкова искаше да си поговори с някой, да разкаже как е минал денят й. Поне веднъж. Дните й бяха еднакви ...
  701 
Отпечатъци по лавата на дните
от пръстите на търсещи слепци,
изтръпнали от посег към звездите,
туй са любовите на слепите очи!
Къде са огньовете на страстта ни ...
  566 
Когато изгълтах греховете си на
ЕКС,
самопожертвувателно,
Ти беше ли там да ме стоплиш?
Или само раменете ми бълнуваше ...
  512 
На върха е друго. Чувстваш, че имаш власт. Всичко онова, което е долу - толкова е много, а е в краката ти. Усилията си струват - суровата подготовка, изстискването на всяка сила от ума и тялото, до последно...За да впрегнеш целия си наличен ресурс и да стигнеш мечтания връх. Физическата болка е афро ...
  760 
Неясна тревога се пропива в мен...
тялото ми свикна да попива всичко тези дни!
Още един такъв дъждовен ден,
още една усойна нощ с удавени звезди
и потопът ще ме претопи в тъгата, ...
  512 
Ах, колко е красива тази китка
под прозореца! Надвесила е тежкия си цвят,
над локвата разстелена и плитка...
В мокрото й огледало съзира целия си свят!
Червената й рошава прическа ...
  882 
Кибернетична грешка!
Матрицата зловещо се превърта за пореден път!
Ще се самовзриви!
Под бронята и тежка
броячите отмерено програмните пробиви броят! ...
  546 
Земеделецо, къде ти е земята?
И остана ли от нея даже къс?
Със сърцето на чиновник да пресмяташ -
калкулация за всяка буца пръст!
Инвестиции и фондове пробутват - ...
  483 
Забързани под парещите длани на
сумрака дъждовен -
някак непонятно топъл и обсебващ,
нозете ми изтръпнали отдавна
крачат в спомени... ...
  542 
Малките радости правят живота.
Малкият, тъничък, кратичък миг!
Дълъг е пътят до всяка Голгота,
вечен е всеки докоснал ни стих!
Малките радости чакат секунда! ...
  745 
Как непонятно закова се в мен.
Пропуснат миг от делника забързан...
Недей!
Невъзвратим е този ден.
И ти си безвъзвратно с мен обвързан... ...
  766  20 
Розови врани в съня ми!
От розово лошо ми стана!
Събудих се. Трия очите!
Но розови облаци плачат,
сипят снежинки в зениците, ...
  635 
Днес главата ми е безработна,
сама напусна, писна и от дъжд!
Вратата под носа й хлопна!
И болката обзе я изведнъж!
Тежи над сгънатите рамене ...
  522 
Сринах кулите си връз пръстта
изпръхнала...
Исках да греба от нея - силно и без свяст!
След толкова изгубени години
съм се върнала ...
  600 
Приятелско намигване и поглед
скришом!
Уж разговори искрени, шеги...
Но чувам как пресечено до мене
дишаш, ...
  3635 
Сватба!
Жени се морето!
За брега, потънал в злато!
Сватба!
Светнало небето! ...
  1408 
Застанах под сумрачната корона
на някакво надвесено дърво
и чаках, чaках бурята да дойде,
да люшне свойто шеметно хоро!
Очаквах с жива, трескава възбуда ...
  623 
Прегърбена девойка и младеж,
обгърнал раменете тънки здраво!
С глави, допрени в трепетен копнеж,
под капките дъждовни не побягват!
Под потничето тънко - мокра младост, ...
  447 
Небето се разплака от умора,
прегърби облачна снага!
В недрата му избухна огън,
разстла го с пареща ръка!
Посипа мокро по тревите, ...
  589 
Пръстите ми да докоснеш,
да допреш пресъхнал зов
в раменете гладки, обли...
Ти жадуваш за любов!
Да обгърнеш мълчаливо ...
  607 
Безпринципно
и блудно,
някак трудно,
превито в своя опит да лети!
Очакващо, ...
  512 
Убих единствената си безумност -
че мога да рисувам върху себе си,
да трия върху сляпата разумност
и синьото да върна на небето си!
Опих се пред отворените двери ...
  510 
Изопната и дива - несломена,
затичана през пътища, слънца,
нагорнища, надолнища превземам
във вихъра на устремния танц!
Зарежда ме зеленото в тревите ...
  526 
Искам времето да грабна,
да го скрия вътре в мен.
Пътищата извървяни
да складирам ден по ден.
Да се върна отдалече - ...
  536 
Тишината беше ужасно мъчителна. Тя и сега е мъчителна, след толкова години...
Живее в нея, преследва я, заглушава всеки смях, всяка надежда, разсича всяка глътка въздух на малки животоспасяващи трохички кислород, колкото да диша. Но сърцето иска много кислород. А душата... какво иска душата? Има ли ...
  1366 
Прероди ме! Искам да ме вземеш!
Вече не издържам под дъжда!
Не минавай само покрай мене!
За да стъпкваш мокрите листа!
Заведи ме! Някъде на топло! ...
  600  10 
Асфалта е напукан и слънчасал
и ято гълъби дълбае му сърцето.
А черно-белия им приказен спектакъл
в зениците ми шарено засвети!
В палитрата богата на безличното ...
  511 
Като приказна, поглъщаща картина -
тя е свела лекичко глава,
той изпънал врат и си подсвирква
песничка от стари времена!
Мижат, а над тях се сипят нежно ...
  651 
Колко стряхи подслоняват ни за малко,
а сърцата ни се молят за подслон!
Как искрите на надеждите припламват,
презимували под топъл небосклон!
Колко бури подминават ни, не знаем - ...
  517 
Под слънчеви лъчи мижа,
а вятърът навява спомени.
В прегръдката на утринта
усещам как безмълвно ронят се
излъгани надежди, страх, ...
  450 
Не беше най-успешния ми ден,
премеждие си имах страховито.
Отрочето изкара ме от нерви,
а само е на две и половина!
Пързалка, та пързалка - двеста пъти, ...
  534 
В съня или на снимка, на екран -
очите ти познавам отпреди!
Аз знам, че е налудничаво. Знам,
че много е стандартно и дори,
че всяка пубертетка го изпитва. ...
  673  12 
Безкрайната безбрежност на мълчанието -
скован в пресипналост туптеж.
Изгубеният смисъл на стенанието -
един забравен ехот от копнеж!
Рисува вътре с четина, дълбае ...
  773 
Стрелката на китайския стенен часовник -
(пластмасовата имитация на качество)
побягна като от ревнив съпруг любовник,
разтрака се виновно и изплашено.
Ту спира и запънато форсира на дванайсет, ...
  510 
Не чу ли шепота на вятъра
в безсънната прегръдка на нощта?
Когато мислите ми се протягаха
в безумния си опит да летят!
И не видя ли колко съм смалена ...
  603 
Нескончаеми сме! Времето ни пази.
Преповтаря ни във нашите деца.
Все в едни същи локви газим, газим,
оковани в безпределна свобода!
Пренаселени сме! От самите нас си. ...
  460 
Propuestas
: ??:??