kaziyka
100 el resultado
Бледи доспехи
проблясват -
последната битка
застина на устните.
Не си струва ...
  571 
Не бях единствена,
затова първа
си тръгвах.
Всеки ме питаше
защо съм сама... ...
  564 
Една цигулка
простена в мрака.
Струните почувстваха
жарта,
която разгоря ...
  1189 
Млечно-сивото кълбо по
Божиите индигови Длани
се спука като стъкло
и се разпиля в жарта...
на човешките рани. ...
  683 
Малко преди полунощ
ми се счупи обувката,
докато тичах
да търся доверие
в лоното на ледена нощ. ...
  1186  12 
Не чувам
до болка усилени думи.
Тъгата ми беше стряха
и хора по улици -
карат се. ...
  620 
Тръгвам си като
залеза,
очаквана...
и в червено.
Душата ми - ...
  681 
Чакането ме покрива
с напрежение.
Казват: "Времето лекува",
но за мене време
значи също и порутените къщи. ...
  725 
Хлипаща,
с торбички под очите -
тя, моята надежда
тичаше
по пролетни поля. ...
  1049 
Върнах си всичките заеми,
а ти искаш и мене да вземеш
от лихвите в папката "Вчера" -
там кънтят единствено...
празните ми молитвени клетви. ...
  597 
Тежи ми най-много въздуха,
когато я пъдя...
свободата ми!
Но е толкова глуха
и се задавям с писъци. ...
  530 
Дали бяха хубави,
докато плачех...
очите ми!
Или сега
са само сух, напукан ...
  650 
Не ми е нужна
свободата ми!
Когато са изпити
силите от пътя,
под прашен въздух ...
  700 
Вървя през град,
просмукан със цигарен дим.
Нощта ми пак,
изгонена от скрина на деня,
се спуска плахо, ...
  552 
С бясна нежност,
с излекуван кикот...
в очите -
така ме намираш
в твоята стая, ...
  655 
Още ми е трудно...
да мечтая.
Кафето е...
преднамерено горчиво,
като аромата на страха, ...
  693 
Опитах се да гледам
оптимизма в очите,
но очите му бяха...
изтрити,
сякаш от възглавниците... ...
  540 
Кратки, глухи писъци,
обляни в слънчевото време.
Сълзите се превръщат
... в свитъци,
които никой няма ...
  566 
Мечтаеш за живот,
за който нищо не знаеш!
Отсреща ти намигва от
... огледалото...
оная, която искаш да бъдеш. ...
  822 
Чистото небе
и само вятър,
тананикащ мелодия.
Не прилича на зима!
По езерото тича блясък - ...
  756 
Сенките ми казват повече -
особено твоята,
когато си тръгваш,
дъхът ти сякаш плаче.
И вместо тебе, ...
  702 
Най-добър приятел ми е изгревът,
когато идва към 6 сутринта
и се събужда в мене скитникът
с чаша кафе, ароматно, в ръка!
А се прозяваме двамата мудно, ...
  536 
Съвсем тихо
часовникът отброява минути,
лятото отлита плахо-
кула от мечти бавно ще се срути
...а мечти имаше много! ...
  524 
Когато дъждът се посипе
по изморената потна земя
и студът почне да щипе
бузите нейни - на радостта,
тогава глухо потръпват ...
  1142 
Стичат се капки
от старата чешма.
Надежда, разделена на хапки
от вчерашна трапеза.
Вчера беше отдавна, ...
  531 
Под студени лъчи
на розово слънце
хората зъзнат,
а розовото мълчи.
Любовта е едно зрънце ...
  566 
Продънено корито,
ама изплуваме...
Животът е сито,
не с хора,
а с човечета! ...
  771 
Луната - горда и могъща,
аз - свита и безпомощна.
Слушаме...
трополящи сенки по терасите -
все така сънливи и немощни. ...
  828 
Сякаш заробени,
млади,
а така изморени
...луните,слънцата
се гонят ...
  536 
Ако досега всеки
е късал по страница
от моите,
от мене
и я е разпилял по пътеки, ...
  1142 
И капе гордост
от онези силните,
извисените...
без срок на годност.
Да чакам ли? ...
  1172 
Подминавайки нищото,
се чувствам невзрачна
Без допир с героичното
облак залязва
над руините с миризма ...
  508 
След изветрели сълзи
нахлува студ в очите.
Сенки тихи от минало
се блъскат в днешното,
в дните... ...
  811 
Ще се видим пак някога,
може би все там...
и ще сме някакви
Ще се чува... шум сам -
най-новата музика ...
  893 
Небето днес иска да плаче.
За всичко, за всички, обаче
знам, някой ще изгрее пред мен,
ще е топло, ще е сухо в
дъждовния ден. ...
  827 
Не го прави...
тя не го заслужава!
В нощта блести,
навярно мисли,
че те притежава ...
  582 
Свита в ъгъла,
като гладуващо кученце,
което сънува есенни сънища
и в съня си скимти
Сега и тогава-различни пътища, ...
  598 
В крилата на бурята
цинично се сгушва желание
и онази вулгарно-другата
в ръцете му се превръща в стенание
Небето мрази пурпурните мъгли, ...
  767 
Небето сякаш пада
и ме обгръща с индиго...
Греховете изгарят на синя клада,
непорочното боли непоносимо
Нощите стават студени, ...
  492 
Все се чувстваме затворени
в свят,
в който все нещо се чупи.
Загубим ли нещо,
сме като отровени, ...
  813 
Propuestas
: ??:??