koli4a
1.362 el resultado
Не ме е страх,
че утре ще ме няма
и този свят
ще бъде той без мен,
когато в него ...
  287 
Ръцете вече не ме слушат.
Краката пък не ме държат,
но думи благи в мен се гушат
и ангели над мен кръжат.
И бели снегове над мене ...
  256 
Със вятър - безсрамно разгърден,
наклонен ме дъжд заваля.
А облака - горе разсърден,
в гнева си съвсем потъмня.
И всичко в земята накваси. ...
  302 
"Никой няма да пита какво е било времето,
а всеки ще пита защо са мълчали поетите му..."
Бертолт Брехт
Перото ми отдавна не мълчи
за днешния живот прободен. ...
  292 
Прегризал вената на злото,
ухаещ вече на тамян,
аз слизам сам от колелото
на моя си живот- засмян.
Засмян, защото съм доволен ...
  239 
И аз родих се тука на земята.
Живях, горях се и през двата века.
И нека всеки вече да ме смята,
че имал съм една съдба нелека.
Във две държави поживях до днеска. ...
  383 
Небето ниско над Земята слезе
и падна над главите ни звезда.
А тишината във простора влезе
и за да чуем плача на Христа.
Във тази нощ роди се Младенеца ...
  331 
И тази нощ - тъмна бърлога,
погълна деня ми в утроба.
Луната е жълта тревога,
а слънцето сякаш е в гроба.
Потъва звука в тишината ...
  346 
Накланях се, изправях се,
но аз не паднах. Издържах.
Грешах дори. Поправях се.
На думата си все държах.
Избирах ужким верен път, ...
  360 
В началото пътят е раждане
и всеки си гони растежа.
Отвсякъде с хора обграждане
за да си завършиш градежа.
Пораснеш ли в дългото чакане, ...
  216 
В живота всичко се повтаря:
пристига, пламва и изгаря.
И дни, и нощи се повтарят-
във седмиците се разтварят.
Повтарят се и делниците, ...
  382 
Душата мира ми не дава
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба ...
  344 
Срещнахме се в паркова алея:
ти сама и аз самичък пак.
Спрях до тебе гузно, но не смея
да погледна новия ти лак.
Хубава си даже и до днеска, ...
  301 
Иди си! Недей да се връщаш.
Сърце ми към тебе изстина.
Не искам към мен да обръщаш
стрелите на долна причина.
И пътят ни беше до тука, ...
  484  11 
Живея кротко в мойта гара
и влакове се разминават.
А като пушек от цигара
отлитат дните. Заминават...
Пътувам с влак и се завръщам ...
  264 
Пропяват третите петли
и аз се будя във леглото.
Зората вече просветли
и будно става си селото.
Една каруца в пътя там ...
  363 
Замразявай си грозната дума.
Не ровичкай във гнилата шума.
Не пледирай за лошия ред.
Не харесвай и тиква на плет.
Не обичай да правиш золуми. ...
  337 
Вечерните камбани се събуждат
от кървавия залез на деня.
И есента отново се пробужда -
дохожда вечер даже и в съня.
А лятото през портите изтича ...
  421 
От аквариума жив го взех
и кръв му пуснах на шарана.
С остър нож корема му превзех
и му прорязах дълга рана.
Със позната плънка за пълнеж, ...
  241 
Защо е нужно да живея
под този земен небосвод?
Дали защото аз болея
за близките, за своя род,
или защото във душата ...
  291 
Приел съм ги тези сезони
за дарове божи към мене.
И щастие все ще ме гони
при тежките даже промени.
Вървя си със дните горещи ...
  316 
Ей, хора! Картичка ще пратя!
Елате в моята душа!
Ще ви посрещна и изпратя
и без да мисля, че греша.
Широко съм скроен за всички ...
  338 
"Споделяне на черен сън"
Георги Драмбозов
Някой вече бързо
тегли ми чертата.
Тази вечна зима ...
  333 
Родени в миналото,
ние вървим към бъдещето.
Тогава миналото расте,
а бъдещето намалява.
Когато бъдещето стане нула, ...
  365 
Целуни ме бързо. Бързо - целуни!
Пред очите ни изгряват сто луни.
Горе са звездите милиард слънца.
Те запомнят вече нашите лица.
Целуни ме бързо. Бързо - целуни! ...
  515 
1.
Когато годините са чернокоси,
тогава сърцето ни още е младо.
Душата ни може и мъка да носи,
и можем да носим бреме злорадо. ...
  290 
Какъв очакван леден сняг
вали над хора и дървета.
И побелява всеки бряг
в реки, морета и дерета.
И в тази тишина съм сам ...
  281 
Понеже не бе ми добре на сърцето
и с няколко бръчки комай на лицето,
с цигарите свърших – отказах да пуша,
защото от мойта дойде ми до гуша.
А кръвното вдигах по всякое време. ...
  450 
Над покрива ми се намират
две малки сини небеса.
Във долното се все събират
облаците - бели чудеса.
А горното е на звездите ...
  318 
И в дни безгрешни, и във дните грешни,
аз можех ли страна да избера?
И бяха ли ми крачките погрешни,
и можех ли това да разбера?
И грешни ли, безгрешни ли - не зная, ...
  993 
Нагледах се, Боже, на стройни женици,
попаднал случайно на модно ревю.
Как кършат снагите, разтварят зеници
и как се раздават от "а" та до "ю".
И някак в душата ми стана и драго. ...
  738 
Пред трудности не се огъвам.
По пътя не подгъвам крак.
Във калищата не потъвам.
Не се страхувам и от мрак.
Държа на думата до края. ...
  390 
Самотна пейчица във парка
смълчана тихичко седи.
И тя самата, като шарка,
стои красива отпреди.
Край нея есенните листи ...
  323 
Отдавна зимните сезони
оставяха по малко сняг
и по неписани закони
белееше и моят бряг.
Снегът се трупаше над мене ...
  360 
С четене на стих след стих,
истина една открих:
мъдрото и кратко слово
има тежест на олово.
И се мъча яко, брат, ...
  355 
Пуснати, лъчите вече
стигат земната кора.
И макар и отдалече
се усмихва и зора.
От лъчите аз си вдигам ...
  259 
"Бяло, жълто и червено,
резедаво и лила..."
Петър Динчев
Жълта, розова, червена,
охра, бяла и лила... ...
  583 
Не ми се мяркай пред очите,
не влизай в моя кръгозор.
Не ми засенчвай и лъчите.
Не ми насаждай тоз позор...
Не дишай въздуха край мене. ...
  342 
Как искам аз да съм и чук,
да съм и там, да съм и тук.
Да бъда птичето крилò,
да бъда божие челò.
Да бъда нежния юмрук, ...
  361 
Не ходя по кръчмите нощем-
не ми е това на сърце.
Не искам след пиене послем
да кърша за лудо ръце.
Във вкъщи леглото ми празно ...
  282 
Propuestas
: ??:??