koli4a
1.362 el resultado
Когато бяхме млади,
през дим, че и през клади
времето не си го губехме:
обичахме се и се любехме.
Сега сме посребрени, ...
  262 
По Диана Сиракова
Очи ще идват за да ме погледнат.
Ръце ще идват за да ме прегърнат.
Денят ще бъде все така напрегнат,
когато всеки е към мен обърнат. ...
  201 
Не съм пророк или месия.
Не съм и расъл във саксия.
Кипял съм, врял съм на огнище
и бил съм палено стърнище.
Калена е във мен душата, ...
  249 
Започнах вече да се питам:
защо дойдох на този свят?
Дали в простори да се скитам
или да търся земен цвят.
Дали доброто да посея ...
  208 
Къде от тебе да се скрия,
когато искаш да ме имаш?
Не знам защо, но си магия-
докрай акъла ти ми взимаш.
Във мен вселяваш ти хипноза ...
  306 
Бях малък, бях "юноша бледен", бях мъж.
Преминах върхът си, надолу заслизах
и сякаш пораснах- ей тъй- изведнъж,
и гордо перчема нагоре зализах.
Но времето скоро скрои ме кюляф ...
  360 
И да искаш, да не искаш,
аз във тебе съм се влюбил.
Да се стискаш, да не стискаш,
аз и дните съм залюбил.
Че не мога да избирам: ...
  285 
Надвисват облаците на небето
и падат ниско над земята те.
И става тъмно, страшно над полето
макар това, че не е за севте.
С камшичните светкавици небето ...
  238 
За всяко лошо ще платиш,
защото Господ ти го връща.
Не може чувства да пестиш,
щом огънят запалва къща.
От падналия покрай теб, ...
  246 
Между земята и небето
живея, Боже, в моя свят.
И дал съм гръб на битието,
като поливам моя цвят.
Живея си сред мои думи ...
  274 
И тихо в прахоляка - босо,
и мойто лято си отива.
Пикират лястовици косо,
а моята душа заспива.
С предчувствие и дъх на есен, ...
  1884  13 
Пристигат дните, като вълци
и зажаднели пак за кръв.
А нас живота тъй ни кълца,
че се превръщаме във стръв.
И молим с на Оня- горе, ...
  316 
Не искам вече да се вдигам
от сън по първите петли.
И сънен още да надигам
с въпроси пълните котли.
И вместо бистрата водица, ...
  368 
Преди не сме били свободни?!
О, мили, политици родни!
Свободни и спокойни бяхме
и наши дини си ядяхме.
Тогава нямало банани?! ...
  310 
Дойде при мене
хубава и млада.
Открих във тебе
смайващи очи.
И ти ще бъдеш ...
  214 
И във жега, и във студ
аз съм лудото ти вино-
натежал до днес мавруд
под небето ни от синьо.
Дълго зреех аз за теб ...
  267 
Безоблачно синьо небе да ни гледа.
На всеки прозорец и птиче да пее.
В душите да грее луната ни бледа.
В полето зелено житОто да зрее.
А слънцето горе и лъч да изпраща ...
  504  10 
На М.
Не си отивай, Слънце мое!
Не си отивай, разбери!
Че ти огряваш и усое,
и най- високи канари. ...
  263 
По Иван Манолов
След раждане, когато сянката изстива
и слънцето червено в залеза стои,
забравяме живота, който си отива
и се надяваме на който предстои. ...
  277 
Ставам сутрин със очи гуреливи.
Чоплят ме и мислите бурливи.
Пак храната няма да достига-
глад в душата на квадрат пристига.
Става дума за храна духовна ...
  297 
Вчера, дето вече е билò,
си остава вечно, като спомен.
Днеска си е истинско крило
да политна с кръста си поломен.
Тук остава суетата в храм ...
  296 
Сънувам баща си по тъмните нощи.
Отново ми идва във къщи на гости.
Той сигурно носи божествени пощи,
а аз го посрещам със "Бог да го прости!"
А бях се затъжил за живия татко! ...
  2403  15  17 
Разгърдените небеса ме плашат
и рошавите облаци във тях.
Съмнения душата ми тарашат
и аз- във страх- под облаците спрях.
Рисува се над мен картина страшна. ...
  354 
Между тръните си мойто цвете
и със музата сте ми и двете
най- голямото за мен богатство
във огнището на мойто царство.
И дори във времето сънливо ...
  389 
Във образните попадения
да виждаш всяка красота.
Затуй чети стихотворения
на поетична висота.
Във поетичните владения ...
  292 
Години вече аз живея
под синия небесен свод.
И все се радвам, че умея
от времето да сбирам плод.
От всяко изворче в полето ...
  320 
Защо до днеска и до нине
във тоз живот и сив, и див
е нужно всеки да загине
или пък да остане жив?
Като умреш, къде ще идеш, ...
  214 
Прегръщай ме
сега, за Бога!
Целувай ме за щяло и нещяло.
Макар без теб
че аз не мога, ...
  280 
Не идвай в деня ми нарочен,
когато звездите не греят.
В живота- за двама задочен,
забравени чувства виреят.
Ела ми във нощи самотни, ...
  460 
Загледан във очите ти искрящи,
и мъжката ми същност осъзна,
че имаш ти и дарбите блестящи
душата да превърнеш във хазна.
И със богатството в душата мъжка ...
  279 
Лицето ти е бяло като слънце
и през деня излъчва светлина.
И двете сини езерца - очите -
те правят най-красивата жена.
Омаян от излъчването нежно, ...
  357 
Добре денят, че вече е записан...
Не помня нищо в тоз родилен час.
И този ден от ангели орисан,
стои до смърт в кръщелното без глас.
Не помня аз и пелените сухи. ...
  251 
Прибрах под покрива жената,
която зъзнеше навънка.
Проклел я злостно сатаната
за дребна някаква издънка.
А аз я стоплих с блага дума. ...
  260 
Не искам да се връщам
в изминалото време.
Защо да го прегръщам
с отминалото бреме?
Че минало в забрава, ...
  229 
Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сЪлзи пият.
И тъй душата си изнежвам,
че мокри ветрове я мият.
И влизам в орбита тогава ...
  218 
Трудно вече аз заспивам
след умора през нощта.
Но с мечтите се напивам...
Вечер паля си свещта.
Някой може да ме търси ...
  234 
Размазан, проснат и пребит...
Усукан - на въже навит,
проклинам днеска този свят,
че без ухание, без цвят
той има право на живот ...
  274 
Когато идват мисли тежки,
никой лесно не заспива.
И тъй във спазми и болежки
неусетно се напива.
Така си мъката забравя ...
  359 
И тръгвах, се връщах и спирах, и тичах...
По пътища прашни къде ли не бях.
И тебе, Българио, тебе обичах
и с тебе до днеска така си живях.
Сега, като гледам, как ти се измъчваш ...
  273 
Преваля пладне. Цял живот към залез слиза.
Денят ще падне. Всичко в есента навлиза.
Врата отваря залезът към небесата
и се повтаря знак пореден в чудесата.
Години мои- трупани в живота, Боже, ...
  225 
Propuestas
: ??:??