koli4a
1.363 el resultado
Когато слънце се катурне
от утрото към залез нов
и слънчевият ден се втурне
със сутрешния птичи зов;
когато сънни тротоари ...
  473 
С грижи и без грижи,
и така и вака,
мъжът си се движи
със четири знака.
Като дете: ...
  474  16 
Във джоба си със морска виза
си спирам стъпките на бряг.
А вятърът опъва риза
с невидимия морски впряг.
Към мен прииждат тъй вълните, ...
  274 
Разбрахме се, че срещата е в десет
във близкото за нас кафе квартално.
И даже днес дори да ме обесят,
аз пак ще съм в кафето триумфално.
Отидох първи, както си е редно. ...
  372 
Здравей, Животе, с днешна дата!
С финал накрая два квадрата.
Какво си мислиш, че ми даваш
и за какво гарант ми ставаш?
С гаранцията, че съм смъртен ...
  354 
1.
Мъгла
се спуска на талази
и по полето тежко лази.
А горе ...
  396  11 
Отива си вече и моята есен
със мирис на дюли, със кестен на скара...
С мъглата на тумби, със вятърна песен...
Със жълто килимче, със шубата стара.
С оголени клони, с трева окосена. ...
  465 
Душата ми е птица нежна,
а тялото ми - нейното гнездо.
И чувствата ми тя отглежда
под топлото на своето крило.
Със кръв сърцето ми я храни, ...
  273 
Аз искам, Боже, да я има
във всеки лош и хубав ден.
Във пролет, лято, есен, зима
от нея да съм озарен.
Сезоните със нея даже ...
  429 
Каква заблуда е живота,
с когото крачим под ръка!
И гоним все висока кота
и се оливаме така.
Строиме къщи и палати... ...
  407  12 
Зората сутрин ме целува
и хубав ден ми пожелава.
В зенита слънце ме милува
с ръцете си, като жарава.
Врата ми залеза отваря ...
  358 
След отсъствие дълго
с насъбрана тъга,
да се върнеш във вкъщи
с премаляла снага...
И във утро-по тъмно, ...
  398 
Вик сподавен,
в залък давен,
става ти денят кошмар.
Поглед впиваш,
кръв измиваш ...
  311 
От слънце огряван,
от бури раняван,
лицето ми става бакърено.
В душата боли ли,
сърцето кърви ли, ...
  407  10 
В яко племе сме посяти
и от него сме родени.
И през кръв сме все пресяти...
Имаме дебели вени.
Навиците ни - балкански, ...
  326 
Добро е утрото за всички,
но моето е по-добро.
Разрошил сутринта косички,
белее моето сребро.
И всяко утро ми е радост, ...
  341 
Със тен от слънцето безумно жарко,
денят поляга в пазви на нощта.
А залезът в червено барнат - ярко,
затваря пак последната врата.
Щурците дръпват нощните си струни ...
  393 
Аз дните - идващи, като костилки,
разчупвам зарад ядката във тях
и ги изпращам всичките с горчилки,
които във душата си посях.
Със облекчение ги тях зачерквам ...
  401 
Аз много пътеки отъпках
и пътя до днес си строя.
По него и мравка не стъпках,
и крачките още броя.
И готвя се вече - накрая, ...
  327 
Измества слънцето зенита
и вдига се на по-високо.
А лъчевата бяла свита
затопля вече по-дълбоко.
И корените на тревите ...
  302 
Омръзна ми във тази къща
да съм в приземния етаж.
От влагата ми се повръща
и се смалява моят стаж.
До мене слънцето не стига. ...
  382 
Живота мъката ни дава
да си пречистваме душата.
И радостта след туй подава
да я ценим, като машата.
Със нея мъката да хвърлим ...
  346 
Опитват се мъглите
да ме обвият в тъмнина.
На път са и нощите
да ме лишат от светлина.
И този бурен вятър ...
  267 
Със душа ли те обичам,
със сърцето ли те любя,
че на гибел се обричам,
ако ли пък те загубя?
И щастлив съм чак до болка... ...
  431 
Сърцата ни жалят,
че младост отмина.
Тела се смаляват,
очи потъмняват.
Надеждата, Боже, ...
  385 
Понасям бури безпощадни.
На студ издържам и на пек.
Приемам думите ти хладни
по път за двамата нелек.
Изправен и с корона горда ...
  417 
Халката брачна ли държеше
свещенния за нас съюз?
На нея пак ли се дължеше
живота ни да бъде жюс?
Не. Ти ми даде и сърцето. ...
  705 
Да се видим под луната нощна
сред хиляди усмихнати звезди.
Любовта си сляпа, денонощна
да я опазим в нашите гърди.
Нека облаците са чадъри. ...
  354 
Отдавна
завиждам на птиците,
които излитат към южни морета
и пак се
завръщат на жиците ...
  446 
С въглен ще те нарисувам.
С тебешир ще те избеля.
В дните ще ти се любувам,
ще те любя във неделя.
Твойто име ще напиша ...
  487  10 
Във тъмните нощи се вграждам
със грижи от предния ден.
Отново във утро се раждам
и връщам живота във мен.
Приемам го утрото - зрънце, ...
  475 
Кръстосват се
небето и земята.
Застават
облаци на кръстопът.
Решават всички ...
  353  10 
Напуснал уютна утроба,
разтварям пред слънцето гръд.
И с поглед обърнат към гроба,
запрашвам по божия път.
А пътят ми къс или дълъг, ...
  267 
Приятно е,
когато у дома се връщам,
понесъл слънцето на рамо,
да ме посрещаш на вратата.
Добре ми е, ...
  357 
Месецът ли в теб залезе,
че стана толкоз люботворна?
Слънцето ли в тебе влезе,
че стана толкоз лъчетворна?
Звезден прах ли те посипна, ...
  291 
Загледал съм се във камината,
поседнали - така - двамината,
и пламъците пред очите ни
се отразяват във сълзите ни.
Сълзи от радост, че сме двамата ...
  655 
Зачената в огън небесен,
загнездва се в мене любов.
Сърцето люлее го песен
по пътя ми звезден и нов.
Крила на душата ми рАснат ...
  386 
В таз история човешка
с болка в тъжното сърце,
мъжката сълза е тежка -
мъката е налице.
Мъж да плаче - нетипично. ...
  372 
Живота е една голяма свещ -
веднаж при раждане се пали.
И този пламък - светъл и горещ
топù ни восъка и гали.
Затуй и на рождени дни комай ...
  378 
След тъмната нощ, погалва ме утро.
А слънцето - грош, усмихва се хитро.
Премята си крак през бяла постеля
и в цветен овраг земята простреля.
Лъчите си то в тревата забива. ...
  335 
Propuestas
: ??:??