lady_rose
110 el resultado
Несебърски луни...
(На Ц.)
Небрежно се изгубих в пеперудените миди,
a в горещия изгрев на първата закуска
потърсих обедния плаж на нашата хавлия ...
  512 
Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!
Разкажи ми за цвета на дъжда...
Слепци сме ние пред истината!
Желаем я! Ковем я! И после я унищожаваме!
Разкажи ми за цвета на дъжда... ...
  766 
Механично...
Очите твои чезнат непознати,
а устните отронват тишина.
В кафето ми с цигарен ритъм
ненужната сега е захарта! ...
  603 
Хронично...
(На... )
И зад завесата, покрита с изневяра,
дочувам нечие безизразно лице,
а няма я последната цигара ...
  723 
Декември...
(На М.)
Ще изгоря последния ни танц
от миналия Декември...
И моят силует, безцветен от скитане, ...
  1270 
Никакви...
(На М.)
Различни сме, и всякакви, и чужди.
Еднакво сме научени да си мълчим.
И моите са твои някакви си нужди, ...
  696 
Няма те...
(На Ц.)
Денят мимолетно си тръгваше
и в днешното "вчера", по релсите,
от дивите вишни на устните, ...
  830  13 
От колко време те обичам...
(На М.)
От колко време те обичам...
А от толкова повече ми липсваш...
Чувам името ти и умирам жива ...
  887 
Декември...
(На М.)
Ще изгоря последния ни танц
от миналия Декември...
И моят силует, безцветен от скитане, ...
  1672 
Денят...
Денят е по-различен
от вчерашното утре.
И някак странно прозаичен,
безцелно празен и отвътре. ...
  567 
Тук...
(На М.)
Побърках се... Да, аз пиша... Тук е истината. Тук си ти, за когото винаги ще ме боли. Тук са истинските мигове. Тук е светът, в който съм сама... със себе си. Любимият ми лист и химикалът на дните ми. Не се крия. Аз съм тук. Тук, между страниците. Тук... в музиката ми. Тук... във вятъ ...
  1198 
Кафе и дъжд...
Носиш ми ухание на кафе и дъжд...
Чувствено блестя в очите ти...
Мокриш розите на всяко мое "Вчера"...
Обливаш с лъчи кожата ми... ...
  2636 
Побърках се от болка...
Кръвта заля акордите...
И мрак, и лудост! Тишина!
Очите ми - бездънно мъртви
и черен облак от тъга. ...
  801 
За теб и нощите ми...
(На М.)
Със безлюбов са пълни нощите,
с безсъние покрил си ми косите.
Копнея аромата ти и още... ...
  856 
Толкова е топло...
(На Максим)
Толкова е топло там,
където си обичал.
И тихо е, където бил ...
  800 
В нищото...
(На М.)
Аз винаги се ронех мълчалива,
а вятърът обливаше ме с устните
на любовта, която си отива ...
  698 
Обичам те...
(Ha Ц.)
Обичам те! Не спирам да мечтая,
дори за миг да ме обичаш ти...
Обичам те! Ужасно те желая... ...
  805 
Аз полудях, Любов...
(На Ц.)
В безлунна нощ ще те открия...
Ще бъдеш вечен и неспирно мой!
Ще се отдам на твоята магия ...
  1021 
Обичах те...
(На М.)
Аз твоя бях до изнемога...
В очите ти се раждах и умирах.
И в образа възвишен виждах Бога. ...
  857 
Пролетно усещане
(На Ц.)
... И пролетта ще ме отнеме някак си,
и безпътечно във очите ти ще се изгубя.
Неканен и безумен във съня ми пак ще си... ...
  634 
За голямата любов...
(На М.)
И тя - любовта си отиде, силната и голяма любов... Може би завинаги. И целият свят беше пуст. Какво е да обичаш до толкова истински и безгранично, че да си готов да умреш само, за да докажеш, че наистина обичаш? Аз вярвам в тази мълчалива любов, носеща винаги повече тъга ...
  1812 
Аз и ти
Струни на китара... и кърваво червен залез... Къде е зимата сега? Къде е студеният вятър да обрули току-що отронилите се от лекия повей цветове? Къде е мъгливата покривка сега...? Защо я няма да скрие божественото синьо небе...? Къде сме аз и ти... прегърнати и влюбени? Къде е усмивката ти? ...
  1474 
На М.
Безследен спомен от обичане,
засъхващ с обещание по бузите.
Среднощното паническо изтичване.
Догонвам сенките на стара муза. ...
  781 
За Сбогом
(На М.)
Аз в стихове ще облека надеждата
за кървав залез, слял се с изгрева.
До болка непознат изглеждаш ми ...
  1975  18 
На Максим - Завинаги...
Сърцето твое с безметежно биене...
Мълчейки в нежна суета,
не ме попита искам ли...
без любовта ти да заспя?! ...
  1001  10 
Не заспивай... без любов!
(На М.)
Заспиваш ли в незряща непринуденост,
рисувай в тъмни сенки моите очи !
Не спирай никога да бъдеш влюбен... ...
  1339  11 
Смисъл просто няма. . .
Нима животът няма смисъл?
Без смисъл ли ми е стихът?
Дали това, което някога си писал,
остава без душевна плът !? ...
  873  15 
Ти . . .
(На М.)
Ти си на слънцето в лъчите.
В росата утринна си ти.
Ти си уханието на липите ...
  1764  10 
Щастието и тъгата
В стремежа си безплодно да успеем,
жертваме мечтите недохранени.
И времето побъркващо пилеем,
бягайки щастливи, от тъга опарени. ...
  833 
Романтика...
(На М.)
Устните - безкрайно сладострастие.
Вкусвам вишнената мекота.
Очите - вечно, бъдещо причастие - ...
  747 
Раздвоена
(На М.)
Горя и гасна раздвоена.
В омразата си те обичам.
Нима за теб не съм родена?! ...
  937  11 
Раздяла
(На М.)
Пътищата лесно поделихме -
аз левия избрах, ти - десния.
С излишък в думите се разделихме. ...
  628 
Измислен 2 (на този, който беше, но не исках да бъдеш)
Аз пиша вдъхновено всеки миг.
Дори със сълзи на очи не спирам
и думите превърнаха се в лик,
във който смисъл винаги намирам. ...
  681 
Миг от живота ми
(На М.)
Аз ти подарих миг от живота си,
а ти ме прегърна и духна в миглите ми
като глухарче... ...
  677 
Истината
Уличен побой, стрелба, агресия.
Добър ли си - потъвай във земята!
А състраданието - откога сме го обесили.
Престъпници сега са и децата. ...
  648 
Страхът
Животът - неизбежен кръговрат,
засмукващ пагубно душите ни.
Животът на страха е брат -
изтръгва видимо сърцата от гърдите ни. ...
  614 
За Приятелството
Аз сляпа съм да видя туй предателство,
загубила пътеката на своя ден.
Защо ми е безцветното приятелство,
което тягостно пулсира в мен? ...
  1011 
Когато пиша...
Горещи мисли
и нежна, тиха светлина.
Дълбоко пиша на белите листи,
а думите спират дъха... ...
  743 
Миг
Миг - желан, недоловим.
Миг - огрян, прекрасен и любим.
Миг на сърцето мое,
изпълващ ме със смисъл нов. ...
  838 
Любовта във мен напира,
побеждава хиляди неща
и може би едва и аз разбирам
колко тежко е да си сама. . .
  535 
Propuestas
: ??:??