lofenasko
140 el resultado
Тежи във стаята усещане за хлад.
Ореолът около главата ми изчезна.
Не съм онази, дето си познал
от приказка добра излезнала.
Не ме чертай със своите бои, ...
  743 
Не те помня със съзнанието, не!
Не зная кой си, нито как се казваш.
Без лице си за мен, непознат,
но помня още как ухаеш.
Помни тялото ръцете ти, движенията, ...
  1010 
*Един кървящо откровен стих!*
Да крадеш от себе си живот,
от близките си вяра да крадеш.
Не говоря за пари или имот,
говоря за човешки ценности. ...
  720 
Замълчи! Аз искам тишината ти.
Думите продажни са. Мълчи!
Говори ми със душата си,
говори ми със очи!
Така красиво е, когато го почувстваш, ...
  808 
Ти заспиваше в сърцето ми понякога,
покривах те с тъжна пелена.
Обичащи очите ми проплакваха
и проскимтяваше в гърдите тишина.
Надявах се - спокоен е, заспа! ...
  2203 
Празни думи, разголени от вятъра.
Празни мигове - без спомени.
Това е душата ми, отломка.
Не въглен, а дърво без корени.
Не любов, не пожълтели спомени... ...
  719 
През тази мъгла на твоите чувства
аз преминах, но блъснах се в страничния стълб.
Съжалявам за всичко, обичам те истинки,
но горда била съм и такава ще съм!
Продължаваш да питаш, да ровиш, да търсиш. ...
  880 
Не искай да остана!
Не ми е възможно!
Аз всичките възможности убих.
Не ме прибирай!
Искам волност. ...
  822 
Навън вали ли? Чувам дъжд пак по стъклата.
И нещо тропа като ураган...
... прилича леко на бурята в душата ми...
И не искам да поглеждам, защото зная кой е там.
Отново си се върнал... и чакаш да те пусна. ...
  709 
Пре-силна съм и няма да те мразя.
Себе си да победя, успях.
Рани ме, но от любов понякога
хората извършват грях.
А аз зная колко много ме обичаш ...
  1194 
Грешим! И двамата! Толкова беше красиво... толкова е болезнено.
Завинаги! Аз те исках завинаги! Научи ме на толкова много, никой, никой няма да докосне така душата ми... никога! Плаках, молих се, извинявах се, обвинявах те... нямам сили... А те обичам! Господи, кълна се, че те обичам толкова много. ...
  1233 
Да обяснявам ли, че ми тежи,
да споря ли отново... пак без смисъл.
Отивам си и ме боли, но някой трябваше да тръгне първи.
... измъчи ме достатъчно! Душата ми се измори.
Аз нямах навик да се унижавам. ...
  1284 
Пресуши се всичко непресъхващо.
И сълзите ми отдавна изтекоха...
Отиваш си, а аз съм същата - горда и болезнена...
... до нечовечност.
Но понякога любовта умира, ...
  750 
И пак обстрелваш небето ми с кървави ножове,
с надежда си отново да коленича.
Но аз не искам, а и вече не мога...
Този път няма да вървя срещу душата ми умираща!
Престани! Щом си празен, защо ме викаш? ...
  1437 
Отново се събуждам...
Ти си прах. Полепнал си по всичките ми мебели.
По гърлото, по тялото,
като жарта, която е полепнала в сърцето ми.
Отново те целувам... ...
  665 
"От днес спирам да ти пиша!"... Казвам го за милионен път от месеци насам. Всеки ден се заричам, че ще изчакам ти да ме потърсиш, че ще си спестя болката от това да ти пиша, а ти учтиво да ми пробуташ лъжата, че имаш работа. Всяка вечер си повтарям, че не ме заслужаваш, но това не ми пречи да те иск ...
  1436 
Не мога да си поема въздух
от гвоздея, който притиска душата ми.
Той проби крилете на пеперудите й
и ги осъди на самоистезание.
Не мога и да разплача очите си, ...
  710 
Не те проклинам, яд в мене няма.
За първи път тъй истински тъжа.
Болката е толкова голяма,
но с грозни думи няма да те нарека.
Та аз в сърцето си те нося, ...
  1174 
Не, не плача. Няма за кого.
Аз много мразя да се самосъжалявам.
Отиде си. Било какво било.
Явно просто не си заслужавам.
Може би не давах колкото жела, ...
  600 
Заклевам се! Но не пред Бог!
Пред теб кълна се, а е грешно!
Ти не си ми идол, по-скоро си порок,
но ти се кланям като Боже чедо.
Душата ми е монахиня, вярвай! ...
  768 
Отивай си! Аз се изморих.
Като гора, от дъжд пропита, съм.
С чист въздух... с аромат,
но измита от обичане.
Отивай си! Аз пробвах, наистина, ...
  839 
Продадох ти сърцето си,
търговецо на болка.
За мъничко любов ти го дарих.
А ти измами ме, постъпи подло
и си тръгна, даже без да се простиш. ...
  796 
Защо те напускам ли?
Добре, ще ти кажа!
Нямам друг, вярвай, не е това!
Просто ти си различен, случаен,
замислен за други неща. ...
  1301 
Празно е в душата ми.
Прости ми!
Ти не можеш вече да я доближиш.
Нещо беше, явно си отиде
и сега ще трябва да простиш. ...
  3059 
Любов, нещастнице коварна,
отивай си, тъй както си дошла!
Отново ме предаде. Исках вярност.
Исках просто малко топлота.
... Защо пък той? И трябва ли да го обичам? ...
  952 
Прости, че те обичах изгарящо, дълбоко,
и любовта прикривах с маска на очите!
Прости, че те обичах толкоз много,
че спрях без тебе да зачитам дните!
Прости, че сто пъти сърцето ти предадох, ...
  646 
Не го прави!
Не искам да виждам съзлите ти!
Не заробвай с тях мойта крехка душа!
Аз те чаках почти светлинни години,
и ти реши да дойдеш, но защо чак сега. ...
  622 
Не исках да ти казвам да си тръгваш,
но моето сърце просто се страхуваше.
Забравих, че не мога да съществувам без теб
и те изпуснах от прегръдките си.
Скъпи, погледни в очите ми, ...
  1833 
Просълзяваш се, щом ме съзреш.
Уж ядосан си, но в миг ти минава.
И искаш времето да спреш,
за да не можеш винаги да се предаваш.
Аз усмихвам се, щом се явиш, ...
  963 
Как бързо порасна...
Аз виках ти батко,
но преди в игрите беше до мен.
Беше закрилник, напомнящ ми татко,
щом ме ударят - лъв разярен. ...
  4652 
Давам очите си, за да те видя,
дори и само още веднъж.
Давам косите си, за да те задържа до себе си.
Давам устните си, само за да те погаля с тях,
давам душата си, само за да ме обичаш пак. ...
  568 
На душата ми, горката, и е тежко,
в тъмнина от чувста се изгубва.
Знае, че не трябва, че е грешно.
Но него люби, а за теб тъгува.
Говоря на сърцето си да спре, ...
  1154 
Наранявай ме и ще те обичам повече.
Мойта мазохистка същност
е свикнала да бъде изтезавана
от тебе толкова милиони пъти.
Да усеща бича на парфюма ти, ...
  836 
Никой друг няма да обичам така.
С душата си молитви да му пея.
Да умирам, да се раждам от пръстта
и устни с устните да слея.
Вятърът да спирам късно нощем ...
  700 
Отивай си!
Не ме поглеждай изненадано!
Тръгвай, няма да те спра.
Аз толкова отдавна те очаквах,
а ти си тръгна, преди да съм дошла. ...
  670 
Като вярно куче пред вратата ти
отново с дъх калта измивам.
И зъзна, понастинала от дъждовете
и от любовта ти - тази бяла зима.
Лягам на постелката изтъркана, ...
  607 
Не ме поглеждай с недоверие.
Знам, че ти изглеждам малка.
Но ти харесва да съм покрай тебе,
въпреки, че ме наричаш жалка.
Слабостта ти знам коя е - Аз съм! ...
  1118 
Тя те обича повече от мен.
Чесно казано, тя поне те обича.
Но към тебе обич няма в моя ден,
пита ме, казах ти. Не ти ли стига?
Страст изпитвам и то безутешна. ...
  734 
Не съм наясно как е възможно да обичаш някой толкова силно?! Как е възможно да спира въздуха ти, когато го видиш и живота ти, когато си отиде?! Не е ли ненормално да поставяш интересите на друг пред своите?
А уж ние, хората, сме били егоисти... Какво тогава, аз не съм ли човек?Защо егоизмът ми изчез ...
  4425 
Навън валеше.
Беше късна пролет.
Дърветата играеха с дъжда.
Той седна до един прозорец
и я взе в коленете си така. ...
  991 
Propuestas
: ??:??