maiaan
134 el resultado
Месец май почука на вратата.
Носи дъхави цветя и слънце,
събужда се за нов живот земята,
покълнало е всяко зрънце.
Птиците танцуват своя танц в небето. ...
  928 
Пролетта се влюби лудо.
Избраникът ù беше месец Май.
Подарък даде му цветя и пеперуди
небе кристално, чисто, малък рай.
По лястовиците изпрати му южнякът. ...
  341 
Днес ангелите ще празнуват
дочули отброяване на сребърници
камшиците в несвяст бичуват
човеците са бледи от безсъници
и като в храм се молят тихо ...
  265 
Знаеш ли, днес пак съм тъжна
нищо, че е пролет и е май.
Долових онази нотка важна
в твоя глас, която означава край.
Знаеш ли, не съм и предполагала ...
  399 
  1947 
В едно потайно кътче, някъде сърцето ми
съвсем забравено от Бога и от хората
събират прах захвърлените атоми
на щастие химера, приспани от умора.
Стаено недоверието замръзва, ...
  348 
  1772 
  1783 
  1788 
  1707 
Старата пейка самотна стои
птиците днес са без глас и не пеят
в парка е тихо, а тишината тежи
вятърна песен с тъга щом се слеят.
Слънцето скучно протяга лъчи ...
  304 
  2161  11 
Отново беше тук.
Идваше всеки ден на морския бряг. Беше забелязала, че тук се събират най-много облаци. Сигурно беше от кръговрата. Искаше да си говорят. Не знаеше, че може. Просто един ден опита и се получи. Няма кой да те научи да си говориш с облаците. В училище не те учат на това.
Там те учат да ...
  558 
  1779 
  1854 
  1119 
Открих особена порода хора
от тези, дето имат свое мнение
намерили са в себе си опора
в това размито време от съмнения.
Не се предават, никога не падат ...
  741  13 
Събуди се слънцето, с нежност погали луната
тя избледня в прозрачна красота.
Първият лъч нарисува силует на гората
вторият, хвърли сребро и проблесна река.
Със невидими четки слънцето взе да докосва ...
  318 
Южнякът стопи и последния спомен от зимата
от слънцето късчета взе и разхвърли в поляните.
С най-синия цвят нарисува небе за любимата
мечтаната пролет, кралица зелена в сезоните.
Дървета облече в чисто и бяло ухание ...
  274 
Аз тръгвам.
Трябва да вървя!
Оставям бури. Ветрове оставям.
За мен си вземам мъничко кураж.
И мъничко потъпкано достойнство. ...
  302 
Когато се родих и Бог ми даде пъзел.
Остана само да го подредя.
Понякога, а често и от мързел,
изгубвах от парченцата, а често и грешах.
В този пъзел има всякакви послания. ...
  436  10 
Аз, любовта, съм странно нещо. Вие хората ме търсите постоянно и се кълнете, че ще ми бъдете верни цял живот. Правите ми реверанси всеки ден. Поети и писатели ми посвещават стихове и поеми. „Желаната любов не се забравя. Не стихва пламъкът и винаги гори.Огромни рани във сърца оставя.Събаря мостове, ...
  416 
  854 
Терор
Звъни камбана. Тътен. Ужас.
Човешко въплъщение на мними богове
разпалва животинските инстинкти.
Насилието впряга стари врагове ...
  303 
Пролетта се събуди и грабна зелените четки,
нарисува зелени поляни, помилва зрънцата.
От боите в синьо взе различни разцветки
и направи прекрасно небе, да напълни сърцата.
Нареди скришно птичи ята в простора, ...
  258 
Какви ли песни не изпях за тебе?!
Възкръснала от огън и вода.
Научих се да дишам и живея
в тебе, моя слънчева земя.
Научих се да вярвам сляпо ...
  328 
Запалих в душата си клада,
а съчките хвърляше ти.
Очакваше тази награда
превърна ме в шепа искри.
Очите ми станаха пламъци. ...
  253 
Желаната любов не се забравя.
Не стихва пламъкът и винаги гори.
Огромни рани във сърца оставя.
Събаря мостове, изгражда планини.
Тя има вкус на бистър горски извор. ...
  337 
Децата днес не правят хвърчила
оплетени са в мрежа, виртуално
не гонят вятъра и птичите ята
приемат книгите за нещо свръх банално.
Децата днес живеят във таблет ...
  421 
Аз съм тази, която ти рошеше мислите
щом звездите угаснат, извиквах съня
дремех в ъглите безшумно, като орисница
и боядисвах в бяло полека твоята тъмна коса.
Аз съм тази, която не можеш да скриеш ...
  259 
На тази възраст казват, че съм хубава
и все едно не виждат в огледалото
как времето без срам е начертало
в косата сняг и белези по тялото.
За красотата се говори, че е мимолетна ...
  356  10 
  1037 
Къде се скри? Не светиш тази вечер!
Самотна ли си като мен?!
Ела да поговорим – като две обречени
сами превърнали животът си в плен.
Не се плаши от дремещите улици ...
  326 
Аз мога да улавям ветровете,
с тях рисувам вятърните мелници,
събуждам сутрин рано цветовете
и сивите ви дни превръщам в делници.
Във огнените си коси заплитам слънцето, ...
  392 
Как мога времето да спра?
И да се върна там, където днес е тихо.
Парцалената кукла е сама,
попила детски смях и страхове измислени.
Уж силни сме, а често коленичим, ...
  282 
Снегът пада тихо, постила нощта
мечти и желания тихо изречени
и малки надежди обличат света
в човешки души за добро и смирение.
Рождественски звън и светът се оглежда, ...
  318 
Не съм те търсила.
Ти сам дойде.
Затвори рани.
И запали огън.
В душата тъмна ...
  286 
Целувам със трепетни устни очите ти
и те засияват със блясък и плам.
Запомнила устните грейва душата ми
намерила пристан обичан, желан.
Целувам със слънчеви устни косата ти. ...
  353 
С моята бяла любов,
позагубила чара си
все по тръни и огън вървим
с две ръце пак подхвърляме зара
често спорим и в клади горим. ...
  226 
Искам да бъда вятъра южен
да се крия в косите ти всеки ден.
Ще усетиш мирис теменужен
и докоснеш огън необикновен.
Искам да събудя със усмивка ...
  328 
Propuestas
: ??:??