maiaan
134 el resultado
Жадувам да съм като вятъра
да тичам по полетата в… душите
да търся кътчета потайни
на дръзки хора във съдбите.
Жадувам да съм като слънцето ...
  404 
По миглите ми се процеждат капчици роса,
събудени от слънчеви лъчи с дъждовен плясък,
в косата ми се вплете мъничка дъга
и засиях като елмаз със синкав блясък.
От устните ми излетя звезда ...
  422 
В тази пиеса твоята роля е главна.
Твои са усмивките, сълзите, раните.
Ако играеш добре - ти ще си примата.
Не очаквай обаче аплодисменти в края на сцените.
Тази пиеса не винаги с ясен сюжет е. ...
  339 
Правото да си жив
е стъпкано и хвърлено в коша
с мръсното пране на времето.
Малките светлини от изгубени хора
не могат да предизвикат торнадо ...
  372 
Реката изхвърли труп. Беше на млада жена. Бялата ù рокля се разстла на повърхността на водата и отдалече приличаше на издут чувал. Лице не се виждаше, а дългата коса, потопена във водата напомняше водорасли, удобно скривалище за рибите.
Мъжът стоеше и наблюдаваше. Искаше да се приближи, но все не съ ...
  605 
любов
приета някога за даденост
изпраща дъжд от изгорели чувства
наситеното време празно е
начупено ...
  440 
Затворници на собствените си души
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран ...
  368 
Настъпва нощ, разстила тишина
звезди просветват, гонят се със метеорите
понякога откъсва се една, изгаря като факла
и… играта продължава.
Не зная имат ли очи? ...
  359 
Шефката се спъна. В мен. Как можах да го допусна. Обаче не ù се извиних. Не бях виновен. Просто си стоях там и тя се спъна. Очаквах да напсува, но тя си замълча. Наведе се да поогледа раната. След това ме погледна с най- отровният си поглед, но пак нищо не каза. А аз, глупакът, вместо да се засрамя, ...
  1300 
Намерих те в един дъждовен ден.
В гората до едно дърво – самотен.
Изви глава и впери поглед в мен.
Угаснал поглед, в сълзи потопен.
Поспрях за малко…миг от вечността. ...
  374 
Всяка вечер светът се покрива
с тъмен облак и златен прашец.
Любопитна луната се скрива
и прокрадва се, като крадец.
Тази нощ ти изпращам съня си. ...
  451 
- Божанкеее!..Слизай от дървото! Майкооо…ще ме умори това дете! Слизай ти казвам! Глуха ли си? Череши ли не си се наяла? Боже, божке.. що ме наказваш така? Дете ли родих или сврака? Все по дърветата…
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките ч ...
  891 
Взривът във Вселената е първопричината
да се родим, да дишаме и да ни има,
от тази малка клетка дето се дели
дори змията съблазнителка се е родила.
Светът объркал се е не от този грях, ...
  401 
Знаеш ли я тази история?
Ела седни! Ще ти разкажа.
Чула съм от дядо и рибаря,
този... дето не говори с никой.
Първо нещо да те питам? ...
  329 
Дъждът прошепна тихичко „Обичам те“
земята се усмихна, засия
и малки капки - сърчица, накичиха
треви и птици, хора и цветя.
Дъждът-немирник вятъра подгони ...
  387 
Тъжно е да нямаш лице
и да нямаш с какво да усетиш
оня трепет на влюбена нощ
звезден блясък в очите да светне.
Тъжно е да нямаш очи, ...
  335 
Прозрачна съм. Направена съм от стъкло.
Пречупвам светлината, в обич я превръщам.
Научена съм да попивам всяко зло
докосвам го с любов, като любов го връщам.
Звездите дадоха ми рядък дар, ...
  437 
Не се захласвай толкова по мен!
Не знаеш със какво си се захванал.
Прочитам мислите от разстояние
и знам какво ще следва по-нататък.
За тебе ми е жал, виж във очите ми ...
  386 
Не се страхувай, ако израснат крилете ти
за някой е карма, за други е бреме
не се ли опиташ да литнеш в сърцето си
пропуснал си шансове, а бягащо времето.
Ще чуеш различни „летящи“ съвети ...
  569 
Небето раздира копринени пазви,
заплаква без глас с уморени сълзи,
промива земята отворени язви,
проблясва светкавица, с огън гори.
Дъждовните капки насичат листата, ...
  448 
Ще те намеря!
Само ме почакай!
Да взема тази, прашната торба,
със спомените грешни и прекрасни,
забили се до бяло в моята душа. ...
  593 
В тази пиеса твоята роля е главна.
Твои са усмивките, сълзите, раните.
Ако играеш добре - ти ще си примата,
не очаквай обаче аплодисменти в края на сцените.
Тази пиеса не винаги с ясен сюжет е. ...
  366 
Промъкна се като крадец,
отмъкна ми сърцето и избяга.
Заключил си го в тъмният дворец
и обявил си го като награда.
А то горкото страда всеки ден, ...
  554 
Здравей, стари приятелю, как си?
Скоро ще идваш ли, времето мина?
Ще се зарадвам да кажеш „Хей, здрав съм!“
Бързо тече май животът в чужбина.
Как да ти кажа… аз съм добре ...
  402 
Поспри се, слънце, днес не ме огрявай!
Довчера бях изпратено писмо,
а моите мисли плуваха в морето, като повей,
самотни чайки със едно крило.
Поспри се, слънце, вятър да ме гали ...
  495 
Не спиш ли? Чакаш ме отдавна?!
Пристигнах някак си, е тук съм вече.
Звездата, с нея идвах много бавно,
че моята планета е далече.
Повикана съм преди сто години, ...
  1184 
Не се намирам, аз ли съм това?
Докоснах спомен, всичко в мен се срути.
И тази вечер ще извикам самотата
Горчиво питие пак вместо мен да купи.
От тази чаша спомени текат, ...
  358 
Попитах слънцето, то гледа отвисоко
останаха ли хора на земята?
Погледна ме учудено, дълбоко
намръщи се, зад облака видях как се премята.
От яд… ...
  612 
Интригата е силата на слабите
не се страхувайте да изразите мнение
дори понякога да чуете зад себе си
нелепи упреци от сенки в заблуждение.
Мечтите и надеждите не хвърляйте в изгнание ...
  513 
Дете на ъгъла стоеше.
Протягаше ръка за милостиня.
В ръчицата парченце хляб държеше.
И често поглед в него впиваше…като в светиня.
Навярно някой е пожалил бедната душица. ...
  349 
Ръцете ми протегнати с надежа скромно се отпускат
засрамени се скриват в някакъв измислен свят
като камшици бесни, мислите препускат
извън контрол е самотата, счупена от яд.
Очите търсят пак и пак, наивно закъснели ...
  403 
Не спорете, господа!
Няма как да разберете
хитрата усмивка на лицето
истина ли е или лъжа.
Всеки крие своята съвест ...
  482 
Тихо е. Облякла тишината
сивата си рокля от бездумие.
Прекосила с босите крака земята
и нарисувала в света безумие.
Онемели птици, хора, мравки ...
  373 
Заровило спомени в морския пясък
отива си лятото с последното ято
премрежва очи от нега с перлен блясък
оставило къс от сърцето си с обич богато.
Отива си лятото с облаци бели ...
  866 
Свалете маските на отчаяние и безнаказаност
и облечете своите мечти в обикновенни дрехи
На кой е нужна тази сляпа показност?!
Когато криете душите си в доспехи.
Не стойте на далечно разстояние ...
  380 
Картините
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихич ...
  560 
Душата ми е като стар албум.
Препълнен с пожълтели страници.
Разлиствам бавно, лист по лист
Долитат мисли като ято птици.
Изплува образ, мил и скъп. ...
  527 
Изпуснах времето.
И то се счупи на парчета.
Минутите и часовете се стопиха като ледени висулки.
Замислен вятър ги разпръсна в слепи птици ги превърна
и те се лутаха, очакващи да са сънували, ...
  489 
Мъгла се спуска над града
мъгливи улици с мъгливи хора
обвити в красива самота
и търсещи понякога опора.
Мъгливи изгреви изпраща есента ...
  479 
Намерих кожа от змия.
Бе ранна пролет. Беше я съблякла.
Замислих се за миг и като на шега, премерих я,
… беше ми по мярка.
Езикът ми се раздвои на две ...
  352