mari45
314 el resultado
Тълпата се раздвижи. Чуваха се шушукания. Разменяха се влюбени погледи. На сцената свенливо гледаше Сербез Петър. Напук на голямата му свенливост, му прикачиха това име. До него стоеше Васил Сополанкото. Беше мъж около четиридесетте. Все подсмърчаше. От носа му непрекъснато се стичаше лепкава, напод ...
534
От сцената слезе Анастасия Мискинката и тръгна по алеята. Приближи се до Марко магарето, разбира се, и допря ръката си до муцуната му. Той изплези език и я близна няколко пъти. Чу се гласът на Иван Мюзефирина. Беше мъж като мъж, а пък инак голям клюкарин.
- Виж я ти, наш'та! К'во ù са приискало! Не ...
- Виж я ти, наш'та! К'во ù са приискало! Не ...
1519
Кескин Мара беше сложила новата си премяна и навирила нос. Носеше се славата ù на най-устатата клюкарка. Вечно се караше с комшиите си. Появи се и Кирлив Митко. Беше се скарал с миенето. За него водата беше като лютата чушка. Отхапеш ли я, ще се завъртиш като виенското колело. Така и Митко. На врата ...
481
Състезанието щеше да се проведе близо до лодките. На дървената площадка състезателите стояха прави. За победителят беше приготвен лавров венец от бръшлян.
- Пред вас е Митьо Доктора - обяви началото конферанса.
Беше сериозен момък, та затова му лепнаха името "доктора". След него излезе Кольо. Викаха ...
- Пред вас е Митьо Доктора - обяви началото конферанса.
Беше сериозен момък, та затова му лепнаха името "доктора". След него излезе Кольо. Викаха ...
547
Павлето реши, че ще покани Вяра. Стана рано и се запъти към къщата, където живееше тя. Не усети как се намери пред малката порта. На двора видя Керана - майката на Вяра. Кольо - бащата ù, беше в чужбина. Двете останаха сами. Момъкът допря желязната халка до портата и захлопа. Чу се гласа на Керата.
...
...
518
Момъкът често ходеше у Алито. Голяма тертеплийка беше старата. Какви баклави, бурма бюрек, кадаиф и кадън гьобек правеше. А катмите и палачинките ù не можеше да прави никой като нея. Правеше ги от рядко тесто и ги печеше на сач (подница). При обръщането им тя влагаше особена вещина. Стисне здраво др ...
647
- Да даде на мен Аллах здраве и още живот. Моят дундурма каймак радва ората. Белким даде и на теб.
- Добре думаш, аго Ибрям. Да даде и на мен, и на теб здраве! Никогаш да не са отървем от него! Айде, остани си с него!
В турската махала живееха и помаци. Но всички говореха български. Павлето забърза. ...
- Добре думаш, аго Ибрям. Да даде и на мен, и на теб здраве! Никогаш да не са отървем от него! Айде, остани си с него!
В турската махала живееха и помаци. Но всички говореха български. Павлето забърза. ...
603
- Дай още три парчета, та да има за мама и тате!
Третото беше определил за Вяра. Реши, че ще я изненада. Ще отиде до тях. Ще свирне от портата. А тя ще дойде при него и наново ще са видат.
Павлето подаде на Сюлейман няколко каравелчета. Той ги взе, пъхна ги в престилката си и продължи към Ортамезар. ...
Третото беше определил за Вяра. Реши, че ще я изненада. Ще отиде до тях. Ще свирне от портата. А тя ще дойде при него и наново ще са видат.
Павлето подаде на Сюлейман няколко каравелчета. Той ги взе, пъхна ги в престилката си и продължи към Ортамезар. ...
595
1
Цялата махала ги съпроводи. Остана само старата Жельовица, за да пази къщата. Па и годините ù бяха множко.
Приказката беше прочетена, парите свършиха и като оклюмани и измокрени от дъжда кокошки, челядта се завърна в старото си гнездо. И бай Георги заживя стария си живот, окъпан в спомени от един пр ...
Приказката беше прочетена, парите свършиха и като оклюмани и измокрени от дъжда кокошки, челядта се завърна в старото си гнездо. И бай Георги заживя стария си живот, окъпан в спомени от един пр ...
533
Щото кълките ù бяха дебели. По това време бяха на мода дебелите кълки и заоблени задници. За такива жени мъжете примираха от удоволствие. Мъжът на Парашкева беше невзрачен човечец и тя не можеш да му прости, дето я беше оставил без дете. Влачеше се все с чужи мъже, та да му го върнеше тъпкано, така ...
589
1
Сред нощна тишина, облечена в бяло,
с трепет чакам изгрева.
Прегръщам се с ефира и летя безропотно,
така политам в безкрая.
И търся те сред сенките в здрача, ...
с трепет чакам изгрева.
Прегръщам се с ефира и летя безропотно,
така политам в безкрая.
И търся те сред сенките в здрача, ...
727
В очите им се появиха пламъчета, които засияха, заподскачаха игриво и се скриха в тишината на бездънното, синьо езеро на зениците им. На връщане към къщи срещнаха Мустафата, накандилкан до пети. По занаят беше папукчия, голям майстор от еминиите. Кефеше го мастиката. Към сакъз адасъ имаше особено пр ...
618
1
Пред тях се появиха три бавно движещи се файтона. Карата стоеше изпънат на седалката на единия. Килнал шапка настрани, беше облечен с обикновени черни панталони, шантиклер, със срязани под малък ъгъл параменти от вътрешната им страна, а над ъгълчетата, копчета от същия плат. Обущата му бяха с високи ...
550
1
С Вяра трябваше да се срещнат при лодките в цар Симеоновата градина, в шест часа следобед. Време беше да се приготви. Чувстваше се някак си неопределено. Подобно, когато искаш нещо, но не знаеш какво. Приближи се до рафта, взе библията, отгърна произволно една страница и зачете на глас: “Притчи Соло ...
525
- Айде, чедо, време е да си починеш, че та чака цял концерт. А и требва да са облечеш прилично, та да та ареса момата.
Павлето сведе глава. Когато думаха за Вяра, нещо трепкаше под лъжичката му и свиваше корема му. Сега той тръгна към одаята си.
Часовете бавно се редяха. Малкият часовник в гърдите м ...
Павлето сведе глава. Когато думаха за Вяра, нещо трепкаше под лъжичката му и свиваше корема му. Сега той тръгна към одаята си.
Часовете бавно се редяха. Малкият часовник в гърдите м ...
458
- До кога ше е така, мале? Няма ли за тях някой по-якичък, па да ги подпретне с една дряновица, та да видат тогаз?
- Ей, ей, по-тихичко, че ако на чуят, живи няма да сме!
- А бе и сега сме кат мъртъвци. Живейм и едвам дишаме.
- Недей да рачиш така, сине! Нъл знайш? Търпиш, търпиш и накрай не мойш. О ...
- Ей, ей, по-тихичко, че ако на чуят, живи няма да сме!
- А бе и сега сме кат мъртъвци. Живейм и едвам дишаме.
- Недей да рачиш така, сине! Нъл знайш? Търпиш, търпиш и накрай не мойш. О ...
503
2
Цер не се зема през тая седмица и не берат се никакви бурени, освен в събота срещу Задушница, която се случва през тази седмица: още и цвете не се бере, и никакъв разсад не правят, защото се бил изресявал. През русалската седмица всички българи отиват на място с водоизточник, където водата не е теча ...
563
Павлето се спрял пред портата на Аджемовото кафене. Огромните брястове стояха величествено и приканваха людете да поседнат и да послушат игривата и нестихваща песен на бликащата и струяща бистра като извор вода на големия шадраван и шепота на листата. Той постоя дълго омаян и зашеметен от гледката. ...
534
Павлето често се срещаше с три имами, които идваха в кафенето. На главите си носеха големи чалми, а раменете им бяха покрити с дълги наметала. На всеки две педи върху тях се виждаха надве-натри зашити стари парчета плат, а дъждовете и ветровете така бяха ги прали, че цветовте им не можеха да се разл ...
601
Този ден не се чуваше гласа на Лимона. В работилницата беше тихо. Павлето се спря и заслуша. Не се виждаше жива душа. Наоколо се чуваше песента на вятъра, който летеше и нямаше спиране. Едно кичурче от косата на момъка заподскача весело в унисон с вятъра и двамата заиграха лудешки танц. Павлето пост ...
654
Мъжете ги качват на един украсен, със скъпи неща кон и с шествието обхождат всички първенци на града, заедно с новия мюсюлманин, като го възвеличават. На третия ден след свещения празник, след тържественото шествие, той бива обрязван по предписание на пророка. В дома на шейх юлисляма биват посветени ...
483
Каменко подскочи във въздуха, след което рипна няколко пъти на земята и заигра нашенското. Незнайно от къде, се появи Дечо с гайдата и засвири една, та пушек се вдига.
- Айде, хопа, ха… Ха така, айде де… Па тъй ли, не тъй. Бравос, Камене - подвикна Миловид.
Четиримата заподскачаха под звуците на гай ...
- Айде, хопа, ха… Ха така, айде де… Па тъй ли, не тъй. Бравос, Камене - подвикна Миловид.
Четиримата заподскачаха под звуците на гай ...
499
В този свят на лъжа и измама, човек какво би желал? Мисля си: “Дали мечтите могат да бъдат сбъднати?” Разбира се, че да, ама в света на илюзиите. А може би в света на приказките? В този свят човек може да се превърне в красива принцеса, която ще има всичко, което пожелае. Дори и дворец от скъпоценни ...
657
Векове наред кръстът и полумесецът са били противопоставени емблеми. Полумесецът, който напомня на сърп, не отстъпва по древност на кръста. В Изтока той е бил свързван с женските божества, властващи над любовта. Византия също е почитала полумесеца. Казват, че турците са завладели символа заедно с гр ...
520
2
На жените не се позволява да влизат в иконостаса. То е само на посветилите се и мъжете.
Но със своята героична смърт за христянската вяра, Мария се превръща в светица и заема място в олтара на царските двери. Оттам тя изрича пророчеството на султан Мурад, което става по-късно. Той умира, защото е пр ...
Но със своята героична смърт за христянската вяра, Мария се превръща в светица и заема място в олтара на царските двери. Оттам тя изрича пророчеството на султан Мурад, което става по-късно. Той умира, защото е пр ...
582
1
Когато султанът се върнал от Бунарджика и влязъл в черквата “Успение Богородично”, видял, че жена му си стои невредима в олтара и гледа към него из царската врата. Мурад се уплашил и побягнал из църквата, но Мария го настигнала и рекла: “Ти погуби сръбските воеводи и техните синове ще погубят теб.” ...
647
Какво ли късметче щеше да изтегли? Черните очи на Вяра се изпречиха на пътя му. Дали мислеше и тя за него? Спомни си за една Мария. Джамията на Света Мария, която е била черква под името “Успение Богородично.” Турците бяха я превърнали в Имарет джамия.
Когато покорили Южна Тракия и избрали за своя с ...
Когато покорили Южна Тракия и избрали за своя с ...
483
Страхил беше последен курс детска педагогика. Когато беше на девет години, родителите му загинаха при автомобилна катастрофа. Останал
съвсем сам, социалните го изпратиха в дома за сираци.
Един ден, към седем вечерта, реши да се поразходи. Наблизо имаше парк с храсти и дървета. Тръгна по пътеката. Ня ...
съвсем сам, социалните го изпратиха в дома за сираци.
Един ден, към седем вечерта, реши да се поразходи. Наблизо имаше парк с храсти и дървета. Тръгна по пътеката. Ня ...
738
Майка му беше сложила къшей от коледния хляб на полицата.
- Това е да станат житата през лятото по-високи - изрече тя.
В края на вечерята Павлето се търкаляше върху сламата, но само на една страна. От майка си знаеше, че това се прави, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат на една стр ...
- Това е да станат житата през лятото по-високи - изрече тя.
В края на вечерята Павлето се търкаляше върху сламата, но само на една страна. От майка си знаеше, че това се прави, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат на една стр ...
517
Мъка тегне в моето сърце,
с ключ заключено е то.
Гърчи се и стене без да спре,
за любовта, която веч я няма.
Вратата е отворена за теб, ...
с ключ заключено е то.
Гърчи се и стене без да спре,
за любовта, която веч я няма.
Вратата е отворена за теб, ...
618
Неочаквано се върна назад и си спомни, когато беше на осем години. Бяха група деца, коледарчета, които обикаляха къщите. Беше Малка Коледа - 24 декември. Тогава баща му му направи дряновица, наричаха я коледарница. Стрина Стефана я украси с такава любов, като приказна невяста. Накичи я с пуканки, си ...
545
Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...
538
- А сега да свършим! Стига за неска! Има и утре. Време е да тръгвам.
- Кво ти дължа, дъще? - прекъсна я Стефана.
- Накрая ше са разберем, стрино Стефано.
Вяра се извини и тръгна към вратата. Павлето забърза към нея. Отвори вратата и я подкани. Когато излязоха на двора, то хвана ръкта ù и рече:
- До ...
- Кво ти дължа, дъще? - прекъсна я Стефана.
- Накрая ше са разберем, стрино Стефано.
Вяра се извини и тръгна към вратата. Павлето забърза към нея. Отвори вратата и я подкани. Когато излязоха на двора, то хвана ръкта ù и рече:
- До ...
589
Едно от най- предпочитаните места за разходка беше Цар-Симеоновата градина, която наричаха "Изложението". Време за разходка беше, когато изгряваше слънцето. През студените дни никой не се мяркаше по алеите. През дъждовните ставаше кално. Вечерта мъждукаха фенери. Листата на дърветата шепнеха и сякаш ...
616
1
Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се оп ...
574
2
Павлето махна с ръка и си тръгна.
Шумна и весела беше карнавалната седмица през февруари. Дюкяните бяха отворени, учрежденията работеха. Личеше си, че е празник. Една година беше минало, но всичко беше по старому. Градът и хората бяха почти същите, освен ония, които бяха си отишли от този свят, а и ...
Шумна и весела беше карнавалната седмица през февруари. Дюкяните бяха отворени, учрежденията работеха. Личеше си, че е празник. Една година беше минало, но всичко беше по старому. Градът и хората бяха почти същите, освен ония, които бяха си отишли от този свят, а и ...
566
2
Времето беше напреднало. Павлето хвана момичето за ръка и я поведе навън.
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо са не види.
Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, че ...
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо са не види.
Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, че ...
551
Тази вечер го чакаше изненада. Павлето облече черния панталон, който стрина Стефана уши при шивача от горната махала, бялата кенарена риза и сложи черната папионка. Сякаш беше излязъл от моден салон. Красавец беше той. Приличаше по красота на майка си, а по сила на баща си. Доста моми го заглеждаха. ...
580
1
Маскарадът все още беше в разгара си. Отпред вървеше баш-маскарата. Чуваха се подвиквания:
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха с ...
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха с ...
554
1
Навън шествието продължаваше. Як мъжага спря пред къщата на Димитър Свищаров и се прекръсти три пъти. На една от стените имаше плоча, на която пишеше: "Тук са се родили братята Димитър Свищаров (1851-1900) и Петко Свищаров (1853-1911). Родът на братята беше от Копривщица. Семейството им изработваше ...
622
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
