ninasar
242 el resultado
Отдавна си замина, Малък принце,
при розата, единствена за тебе,
а времето в очакване разми се,
самичка съм и сякаш непотребна.
Пътуването беше ли приятно ? ...
  246 
„Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре“ Жилбер Сасборн
И молим се, и молим се, и молим.
На разпнатия Бог се молим в църква
и мислим си, че гледа ни отгоре,
но всъщност той е нас, и е объркан. ...
  753  12  18 
По пътищата, мокри от дъжда,
заметнати с небесно одеяло,
на пръсти, тихо спусна се нощта,
букет звезди в ръката си събрала.
Разпръсна ги над спящата земя ...
  617 
Сакрален храм е женската душа
и необятна чувствена вселена.
Отсъди Бог: “ Ще бъде майка тя,
жената, от реброто сътворена!“
Събра небето в нейните очи ...
  284 
Светът не иска повече войни,
светът не иска вече да умират
невинните деца, мъже, жени
и от кръвта животът да блокира.
Пари и власт са боговете днес ...
  373  11 
Като вятър луд хуквам на някъде,
не се плаша от нови неща.
Спирам дъх да поема понякога,
след това все по-бързо летя.
Много зими през мене преминаха, ...
  625 
Надникнах през ключалката на времето
от любопитство, искрено признавам,
а то като река течеше шеметно
величие понесло и забрава.
Картините препускаха край мене, ...
  258 
Ако някога спра да мечтая,
ще съм лебед изгубил перата си.
Ще съм пленник в заключена стая
и ще блъскам стените с главата си.
Ще мъждят от умора обзети, ...
  249 
Пияна съм от виното червено,
на слънцето поело топлината,
пътувала по гроздовите вени,
сега кръвта ми с нея е богата.
Пияна съм, че празник всеки ден е, ...
  547  22 
Джокондата не съм, а Мона Лиза.
Знам, трудно ти е да го разбереш,
в подробностите няма да навлизам.
Теории за всичко, колко щеш.
Аз всъщност съм самия Леонардо ...
  193 
Перверзници! Под лупа ще ме гледат!
Дисекция ми правят като жаба,
поклащат си главите тез говеда
и мислят си, въжето ще разхлабя,
за да ме разгадаят. Колко жалко! ...
  189 
На три реки начало в мене нося.
Извират ми направо от душата.
Текат, понесли слънчеви откоси,
копнения и дъх на топъл вятър.
Надежда е едната, пълноводна, ...
  265 
Не чукай на вратата ми, Любов,
за тебе тя е винаги отворена.
Ела, килимът ми е чисто нов.
И ти си нова, гледаш непресторено.
Кажи сега какво те води тук? ...
  242  13 
Имах много любови, признавам.
Обичала съм всички, до един.
Сега съм като ябълка узряла
и искам да обичам пак. Амин!
Ще кажете, че грешно е, не може, ...
  509  10 
Да плачем ни е дадено от Бог
и да се смеем пак ни е от него.
Той понякога е много строг,
но любов ни праща и утеха,
Алелуя! ...
  239 
„Искам чудо!“ – извика детето.
„Ти си чудо – прошушна клонака –
и пристигаш оттам, откъдето
всеки благо известие чака.“
„Ех, че чудо!“ – възкликна жената ...
  372 
Най-лудата луна се взира в нас,
удавя ни в сребристото сияние.
Душите ни останаха без глас,
разделя ни секунда разстояние.
Един зад друг или един до друг, ...
  230 
Стига вече сънува вълни
и русалки красиви в морето,
а опитай се пак да заспиш,
не е време за приказки, ето
уморена си, гледаш едва, ...
  205 
Повдигам се
на пръсти, още малко,
да хвана слънцето
с ръцете искам,
но ми нашепват: ...
  162 
сонет
Аз чакам закъснялата любов,
поникнала след дъжд метеоритен.
Светът като по чудо става нов
и по-добри са нощите и дните. ...
  393  12 
Не ме обичай, моля те, недей.
горчива съм и пълна с полуистини.
Пропаднало е моето небе,
от болка облаците са надвиснали.
Не ме поглеждай с влюбени очи, ...
  170 
Малък Сечко, Сечко дечко,
преспите премята.
Даже и полярна мечка
просна на земята.
Луд е колкото за двама ...
  653  17 
Разкъсвах се на хиляди посоки
и се лутах между днес и вчера,
потъвах ниско, качвах се високо,
докато най-накрая я намерих.
Най-вярната, единствената, моя, ...
  493  10 
Навеждам се над тихата вода,
усещам колко всъщност е дълбока,
опитвам се да бъда смела, да,
за да намеря вярната посока,
към утрото на всеки следващ ден, ...
  325 
В кълбото от изгубени надежди,
забравено отдавна, похабено,
което вече даже не поглеждам,
поникна цвете алено червено.
Като огромен мак насред поле ...
  204  10 
Предпразнично витрините блестят
и Коледа с подаръци пристига,
покрива улиците пухкав сняг,
а аз дочувам песен на авлига.
Луната свети в тъмното небе, ...
  664  15 
Пожелавам на всички весели и щастливи празници!
По Коледа се случват чудеса!
Звездите на небето са очите,
с които Бог ни гледа и така
разбира за желанията скрити. ...
  515  14 
стих по снимка
От себе си поисках да избягам
и се затворих в стъклени стени.
Да се оплаквам хич не ми приляга
и затова сърцето ме боли. ...
  552  12 
Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...
  681  22 
Под пръстите клавишите рисуват
на музиката прелестния танц
и оживяват образи и чувства.
Любов без думи, хваната в каданс.
Тя никога не приближи напълно, ...
  989  10 
Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах, ...
  1092  11  27 
Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела, ...
  261 
Вълчицата нададе силен вой,
запрати го нагоре към луната,
но пусто беше в мрачния усой,
самотна ѝ отвърна тишината.
Изправена над стръмните скалѝ, ...
  475  17 
Чадърът ми е шарен, на цветя.
За мене всичко пъстро е красиво.
По устните усмивка засия
и вече нищо не е толкоз сиво.
Дъждът душата своя изваля ...
  342 
Коя си ти? И откъде дойде?
Изглеждаш по детински тъй невинна.
А покрай мене вятърът плете
от жълтите листа жилетка фина.
Наметна те и с нея засияха ...
  496  11 
Не се сбогувай с мен. Кому е нужно?
Отдавна във очите не вали.
Светът отвън е ярък и събужда
копнежи нови. Вече не боли.
Не се сбогувай с мен и отиди си, ...
  865  17 
ПОСВЕЩЕНИЕ
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори. ...
  1491 
Аз съм ти и ти си аз. Бяхме.
Сега аз съм аз и ти си ти.
Различни пътища.
Различни посоки.
Луната горчи. ...
  793 
Проклятието на певеца
Лудвиг Уланд
превод Пенчо Славейков
Отколе замък дивен, издигнат над мъгли,
тъмнееше се мрачен над мрачните скали, ...
  1569 
Просто ден. Беше някаква сряда.
Дълъг ден, отегчителен ден.
Сякаш в гърлото нещо присяда,
брули листите вятър студен.
Беше сряда. Отиде си ти. ...
  353  16 
Propuestas
: ??:??