rarebird
213 el resultado
по мотиви от народния фолклор
Баба Яга лениво отвори очи. Всъщност, само така изглеждаше, защото тя отдавна не ги беше затваряла. Не бързайте да ме обвинявате в празнодумие. Ето какво ми разказа една възрастна жена:
* * *
Живяла някога мома Ягодина. Сърцата на много момци тя била пленила. Имала хубо ...
  777 
Снежната буря
на танц Пролетта кани.
Птичи оркестър.
Сцената е тревата.
За миг - тишина ...
  495 
Блатникът* видя отражението си в стъкълцето, което беше намерил и въздъхна. "Нищо чудно, че всеки замръкнал край блатото пътник или се вцепенява на място, или се хвърля в блатото с писък, когато ме види." - помисли си той. Лицето му беше удължено, жълто и покрито със зелени, провиснали водорасли, а ...
  924 
Жълт, плах минзухар
бавно чашка отвори.
Целуна го дъжд.
Дъжд се сипе.
Пробужда се земята ...
  658 
О,
ти
в полет
хващаш всяка
моя мечта. И нея ...
  514 
- Всеки рисува.
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...
  921 
Намерих пръстен. "Щастливка," ще си кажат някои. Да ви призная, и аз си помислих така и побързах да го пробвам. О, късмет! Все едно беше правен за мен. Така пасна на безименния ми пръст, че не можех да отделя поглед от него.
В бляскавата му повърхност видях око. Голямо, топло, човешко. Привличаше ме ...
  847 
Домник Домница залюби,
цяло село им се чуди:
„Уж споминаха се скоро,
а се фащат па на ‘оро.”
„Тъй било е и ще бъде – ...
  587 
Та казвам ви, аман от вас! Що не се видите вие, та мен одумвате? Грозна била съм, зарад мен хлябът ви не втасал, а манджата загоряла. И бре, булки!
Я вижте Яна Сербезовата. Откогиш очите не сий мила, а косите несресани оставила? Ама тя, горкана, оплаквала мъжо си, че се бил запилял по чужбинско. Слу ...
  1517 
(невиртуална игра)
Помните ли онези ужасни форми на нощните ни кошмари? Помните ли капчиците пот, избили по челата ни в смразяващите зимни нощи? А студената ръка, която сякаш ни стиска за гърлото?
Нашите страхове обсебват иначе здравото ни съзнание и ни правят участници в ужасяващата си игра от няко ...
  829 
Любовта е вечна. Тя има своите прояви в нашето ежедневие, но често забързани и объркани, ние я подминаваме като някоя скитница, застанала на ъгъла на улицата, а после се оплакваме от безлюбовие и самота. Ако някога се спрем за малко, ще я открием. Начините са много, но в никакъв случай не са сложни ...
  2337 
Един ден петгодишният Алекс беше много тъжен. Наскоро беше боледувал от бронхопневмония и все още не му позволяваха да излиза. Той се промъкна в кухнята, където баба му готвеше нещо и потърси утеха там.
- Баби, баби, разкажи ми приказка, моля, - каза Алекс.
- Добре, момчето ми, - усмихна се баба Хри ...
  660 
Клоните на едно младо дърво бяха зловещо черни. Дори искрящо белият сняг не беше смекчил тяхната черна обреченост. Провесени надолу, тези клони сякаш отчаяно се стремяха да се слеят със земята, черната. Всеки, който минаваше покрай тях, отвръщаше глава, за да спре полазилите по кожата тръпки.
Веднъж ...
  739 
В гората – смут:
бяла сова яви се.
Потръпват всички,
предчувстват нещастие.
От белотата ...
  539 
Вълци ли вият,
или вятърът стене?
Приказно-страшно ми е.
Дъжд ли се лее,
или сълзи от горест ...
  498 
„Красотата е агония,” казва една гейша в своите мемоари. Уви, агонията не е красота.
Всеки път, когато срещна бездушие, аз агонизирам. Боли ме – и от болката, и от безразличието. От тази агония, обаче, не се ражда красота. Напротив, красотата умира, лишена от доброта.
Всеки път, когато срещна съдниц ...
  1393 
Слънчеви зайци
по стената притичват.
През смях към тях стремят се
малки ръчички.
Забавен спомен нахлу. ...
  528 
Село самотно,
без живот останало.
Къде са всички?
По чужди земи са.
Родната стряха ...
  477 
Разказ за човещината
Събудих се и чух глас: „С хората човек бъди.” Стреснах се. Доста лудости са започвали точно с чуването на гласове и са завършвали ако не с лоботомия, то сред четири бели стени и снизходителните усмивки на хора в бели престилки. (После ме питайте защо не обичам бялото.)
Стресната ...
  887 
Здравей, скъпи мой!
Нека ти призная. Нестинарка съм, любими. Зная, какво би казал - че стъпалата ми са прекалено гладки, за да повярваш. Сигурно ще си помислиш, че отново се шегувам. Не, няма нито шега, нито онзи сарказъм, който те кара да изтръпваш.
На нестинарка душата аз нося. Тази душа нестинара ...
  635 
(или За лъжата и лицемерието вократце)
Обичам лъжата и лицемерието. Господи, прости ми, но наистина ги обичам.
Колко красиви са дните, в които не съм чула и дума за миналото! Без значение истинска или измислена. В такива дни аз съм себе си – премълчала какво ме е довело до този ден. Така, аз мога да ...
  1348 
на Цвета и Ради
Първото усещане беше за скованост на цялото тяло. Помислих си, че никога няма да мога да помръдна. Малко след това, обаче, успях да повдигна ръцете си. Те бяха целите в кръв. Не зная колко време мина, докато успея да седна. Когато го направих, обаче, видях около себе си безкрайна зел ...
  774 
Рядка птица съм. Би трябвало да бъда под закрила. Чия?
Преди всичко на самата себе си. Често се улавях безмилостно да скубя перата си, които бяха щръкнали или които бях нацвъкала (пардон!) сама. Така се бях съсредоточила върху това скубане, че скоро щях да си пречупя крилата.
Тогава, в един момент н ...
  835 
Звезден прах има
по пътеките лунни.
Малки русалки
с него играят си.
Морските нимфи ...
  514 
Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици ...
  2065 
Вятърът пее.
Пролетта се събуди,
нов живот за да даде.
Всичко е цветно.
На нимфата с песен, ...
  422 
Зимното слънце
подлъга капчуците.
Песен запяха,
за пролет копнеещи.
Във скреж през нощта ...
  476 
Шот. На екс. Абсeнтът е "King Size Original". От бутилката Ван Гог гледа замечтано нанякъде.
Притварям очи и преглъщам. Очите остават затворени, за да се насладят на усещането. Гореща струя пропълзява по тялото ми и ме отвежда някъде толкова далеч. Там, където един човек броди сред слънчогледите, ко ...
  1389 
Лекото писане
толкова леко е,
че чак олеквам...
умствено.
Леко лежерно ...
  640 
Лед скова нощта,
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски ...
  463 
Някъде далеч
в пещера незнайна,
Хала живяла
сред злато, но в тъма.
Нито нощ, ни ден ...
  474 
Тъжните форми на болките
душата ми дълбоко стаи,
а с тези радости, малките,
тя подхрани големи мечти.
Мечтите ми жадно пулсират, ...
  505 
Малки пръстчета по платното рисуват –
творят красота.
Душите – бели платна,
за изкуство копнеят и плахо римуват.
  486 
на К.
На Горгона очите аз искам –
щом погледна, да вкаменя
това, което ме потиска
и да бъда фатална жена. ...
  506 
Нощта узряваше и беше готова да роди нещо ново и невиждано до момента. Това беше обещала на една специална приятелка.
Небцето на Вълчицата залепваше от привкуса на тази нощна рожба. Тя не знаеше какво точно да очаква, но инстинктът на ловеца събуждаше у нея познати страсти.
Вълчицата обърна козината ...
  997 
Песен на славей
зимата ще прогони.
Слънце ще има.
Ти си моята пролет –
сърцето ми затопляш.
  742 
Нова година.
Тя косите си сресва –
иска да влезе.
Дали пак ще допуснем
мъгла в тях да вплете? ...
  609 
Гъста мъгла
над града ни се спуска,
за да скрие страхове.
Слънце проби я.
Градът се окопити – ...
  801 
Царство небесно
красота от нас крие.
Мъдрост вековна.
Хората трудно растат,
ако ги превъзхождат. ...
  573 
1. В планината
самодиви празнуват.
Любовна мечта.
2. Принц и принцеса -
измамна идилия. ...
  521 
Propuestas
: ??:??