rarebird
213 el resultado
Спиридон беше млад, мускулест мъж с квадратна, масивна челюст и малко чело. По-близкото съприкосновение с него издаваше редки контакти със сапун и вода, но тестостеронът му беше в повече и това караше изключително изискани дами да го желаят толкова силно, че да се изчервяват от собствените си мисли. ...
  758  14 
Виж планината -
в облаци сгушена,
сякаш тихо спи.
...
Мъглата бяла ...
  886  22 
Да се влюбиш в землянка
Рик седеше на една пейка в парка и се наслаждаваше на хората, на животните, на слънцето. Правеше го с усмивка и това караше минувачите да му хвърлят съчувствени погледи – човешките емоции не се излагат на показ, освен от децата и душевно-болните. Рик беше зарял поглед в небет ...
  1104  14 
Безпътни часове
Градът се беше сгушил в мъглата и тихичко спеше, докато някои негови обитатели не можеха да затворят очи, разкъсвани от трескави мисли. Това бяха страхът, желанието за отмъщение и налудничавия стремеж да се сложи край – на някого или поне нещо. Това се случва в наречените в стари нар ...
  1664  22 
Не помня кога точно приютих Немезида в сърцето си, но до последния момент на пребиваването й там, нейните настроения превръщаха дните ми в лудост, а нощите – в кошмар. Така или иначе, вече бях отворила врата за нея и тя се наслаждаваше на своите игри до насита. Може би всяка мъртва богиня очаква нов ...
  936  12 
Гондолиери -
в канала от сълзи,
а песни пеят.
...
Старите сгради, ...
  687  21 
Усетил прималяването ми, мъжът, който събуди моите най-зловещи кошмари, ми подаде ръка и предложи да изпием по кафе. Съгласих се. Въпреки, че не откривах нещо познато в него, аз се надявах поне да чуя разумно обяснение.
В кафенето нямаше много клиенти, така че сервитьорката ни обслужи бързо и след м ...
  881  16 
Живият мъртвец
26 декември
Бяла утрин. След тихата нощ на Бъдни Вечер и шумотевицата около Рождество, този ден не обещаваше нищо специално. Той беше началото на петдневната почивка от и за празниците. Всичко беше покрито с бял пухкав сняг, все още неосквернен от автомобилни гуми и човешки стъпки. Сл ...
  1135  11 
Циганско лято,
като втора невеста -
не носи радост,
а само надежда,
че малко по-топла ...
  550  16 
Пъстра премяна
дърветата обличат.
Срещат есента.
Шарена есен
с вятъра танцува. ...
  722  19 
Един различен ден
Короните на дърветата се обагриха в наситени цветове и сивотата на все още непочистените улици не беше толкова дразнеща, когато една жена гледа към тези корони, а не е втренчила поглед във върховете на обувките си, тя навлиза в ранната есен на своя живот със самочувствие.
Една така ...
  850  18 
Великанът и Петнистата
Веднъж родила най-прелестното си създание – божествената Афродита – морската пяна не можеше да контролира повече майчиния си инстинкт и раждаше ли, раждаше нови създания. За нея те бяха толкова прекрасни, колкото и първото, но така е с всички майки по света Истината, обаче, бе ...
  662  16 
Щурци и скорци
започват симфония.
Морето пее.
Огън догаря.
Прегърнати, ний мълчим ...
  616  20 
Триъгълният светилник
От известно време братятя в Скалния Манастир живееха в напрежение. Обичайната им летаргия, която оправдаваха с думи като „съзерцание” и „самовглъбяване” беше нарушена един топъл пролетен следобед. Брат Никодим – най-кроткият от тях, който за трите години в манастира говореше са ...
  820  16 
Нашето море
ни посрещна с ласка.
Дарове скъпи
бе запазило за нас.
По скалите му - ...
  590 
Някой ме вика.
Плахо навън излизам.
Ах, бурно море!
Пяна се стеле,
нежно мие скалите. ...
  1362  12 
Кучета вият.
Самотната улица
с дом ги дари -
по нея ще вилнеят.
"Нека!" - си каза ...
  646  10 
Пълното щастие е мит за наивници
в памет на Т. – вечната
Петък вечер. Тина и Илиян седяха в градината на вилата си, хванати за ръце. Нежни птичи песни приветстваха любовта им. Лек ветрец развяваше косите на Тина, а Илиян се смееше и обсипваше ръцете ù с целувки.
Той беше с десет години по-млад от не ...
  1021  19 
Път до никъде -
черен е, просто свършва.
Път, като живот.
Вятър. Слънце. Дъжд.
Времето си играе, ...
  604  12 
Мома си Змейот люби
Тръгнала мома Змейот да си дири. Колко е тя мома, толкоз змейове има, ма нейсе. Върви мома, върви, и думи тежи реди:
Ой те тебе, Горянино,
Горянино, йощ’, Землянино.
Що се в шубраците криеш, ...
  976  13 
Цветя продаваш.
Цветя без корен, мъртви.
Не те ли е страх?
Риск е да продаваш смърт.
Казваш, гладна си. ...
  659  12 
Мълния блесна.
Надежда за хлад роди.
Дъжд ще се лее.
Морето - мъртво.
Земята - тресяща се. ...
  539  12 
Три лъча се спуснаха към земята. Увлечени от своя полет, те бяха енергия, свобода, порив. Дори снишавайки се, не намалиха излъчването си. Раздаваха щедро своята светлина, въпреки че тя беше целия им свят, до момента, в който достигнаха повърхността на земята. Те се преобразиха в три земни момичета с ...
  866  11 
Една сутрин отворих мързеливо едното си око. Видях, че навън вали така, сякаш съседът ми отново ме наводняваше и реших, че това е добър знак от съдбата, който може да бъде разчетен по един-единствен начин – време е за почивка. Обърнах се на другата страна, за да поспя, когато го видях. Моят Муз беше ...
  1713  26 
Край реката
(хайку)
Самотният бряг,
от реката окъпан.
Вече не чака. ...
  650  16 
Легенда за жабалака
Руслан беше прекарал целия си досегашен живот в селото, в което беше роден. В началото всичко вървеше нормално – от безгрижното детство, през осемте години в училище до първите седенки, на които вече заглеждаше някои момичета. Откъде се взе братовчедката на Мара Алтъновата едно л ...
  909  19 
По пиенето ни ще ни познаете
Моля, да не се чете от:
- феминистки и женомразци;
- хора с лесно ранимо его;
- хора без чувство за хумор ...
  1231  21 
- феминистки и женомразци;
- хора с лесно ранимо его;
- хора без чувство за хумор
Ние, жените, не сме покорни робини от много време насам. Напротив, на нас дължите думи като "феминизъм”, „суфражизъм”, „еманципация”, “строга господарка” (последното да не се приема с блеснал поглед). Е, ние обичаме да ...
  1414  25 
Малката странноприемница тънеше в полумрак. Повечето посетители се бяха качили по стаите си, за да си починат, преди да продължат своя път върху конете. Уморените от деня добичета вече преживяха спокойно в конюшнята.
Съдържателят Йонко - нисък, набит човек на около петдесет години, забърсваше изпоте ...
  787  11 
Премеждията на един дух
Аз съм дух. Тежка верига свързва ефирното ми тяло със земните неволи. Докато бях още човек, аз бях затворен в онази ужасна черупка, която наричат "тяло". Когато Косачът на души дойде, той взе онази смешна девет-грамова фукла - душата, а аз полетях свободен. Уви, радостта ми п ...
  681  12 
Някъде далече, далече живяло племето уху. Вождът му Рал управлявал с вещината на опитен пълководец, но замъгленото му от алчност съзнание го превърнало в копнеещ само за богатства човек. Хората от племето знаели, че всеки опит да се опълчат срещу него свършвал с кръвопролитие. Ето защо, изпълнени съ ...
  758  12 
1.
Пещерата на трите нимфи – красота
на онези, прекарали живота си във самота.
Прегърнати, незнайно как замълчахме.
Вместо нас - говореше Любовта. ...
  515 
Жрица
на К.
Сънувах сън, че аз съм жрица.
Принасях жертви в таен храм,
а неизгрялата Зорница ...
  620  11 
Кон галопира,
свободата го грабва.
Волна душа е.
На тревата - щърк.
Пирува той след дъжда. ...
  613  10 
Живял някога много, много отдавна един черен вихрогон, който волно препускал по неговата тучна ливада. Така и го наричали - Вихрогон. Не бил той кон, като всички останали, а носел в себе си безкрайна мъдрост. Тя била скрита в зеницата на дясното му око. Дарен с безсмъртие, Вихрогон бил готов да дове ...
  1673  13 
Денят догаряше в мълчание. Казал, каквото беше имал за казване, той изживяваше последните си мигове, потънал в единствената си мечта - да дочака нощта, за да може да я целуне. В неговото съзнание тя беше единствена - каквато е всяка недостъпна жена.
Това не беше първият път, когато се опитваше да вп ...
  816  18 
Нощта, подобно на желана блудница, сваляше воалите си един по един. Колкото по-бавно се разголваше тя, толкова повече ставаха тези, които копнееха за нея.
Първите, усетили изгарящия копнеж по тази красавица, бяха влюбените. Мощните удари на сърцата им ги бяха направили изключително чувствителни към ...
  706  19 
Пеперудата
крилете си е свила.
Не! Мъртъв спомен.
-----------------------------
Врабците пеят ...
  1028  12 
Имало едно време - никой не казва кога точно - една безгрижна хубавица. Каквото и да се опитват да кажат за красотата, тя си остава красота и пред нея можем само да поспрем и да й се възхищаваме. Ако Тя благоволи да ни забележи, ние се превръщаме в щастливци, които казват, че са били докоснати от Съ ...
  712  13 
(хайку)
Темната Дупка
грижовно приюти ни.
Стана ми светло.
--------------------------------------------------- ...
  535  10 
Propuestas
: ??:??