Румена (Румена Румена) - Obras

ДИВИ КОНЕ 🇧🇬

На баба Марийка и дядо Йордан
Пони – така го наричаше вуйчо му от времето, когато беше ей-такъв и се чувстваше съвсем удобно под стряхата на въображаемата си къщичка – масата. Вуйчо му го вдигаше висо-о-ко до тавана, а в очите м у се разтапяше детето, което някога е бил той. И понеже беше дребно мом ...

Румена

Prosa

2006-10-05T14:07:54+03:00 1.5K 2

Непоетично 🇧🇬

Загърбих
и поезия и проза.
Ежедневието
изяжда времето ми.
Кръвожадна богомолка, ...

Румена

Poesía

2006-10-04T00:32:25+03:00 883 2

Ще си остана 🇧🇬

* * *
Ще си остана
злонравият кон!
И,
макар и с юзди, ...

Румена

Poesía

2006-10-04T00:29:22+03:00 696 1

Лудите 🇧🇬

Лудите са
непораснали деца.
Памет детска.
Детски поглед.
Те рисуват слънчица ...

Румена

Poesía

2006-10-04T00:28:45+03:00 823 9

На гурбет в Испания - ІІ 🇧🇬

На втората спирка в сръбско вече ни чакаше тоалетна (въпреки неподправения професионален аромат)- с предверие, облицована с плочки и с два коридора с по няколко подразделения. В предверието дежуреше една женица и на нашенски диалект (то сръбският на туй прилича!) думаше: “По едно евро на чуляк.” Пон ...

Румена

Prosa

2006-09-27T14:52:24+03:00 1.3K 1

Честито ви в Европа!!! 🇧🇬

Преди да започна - няколко думички: Всъщност не смятах да публикувам всичко това, не за друго, ами защото много ме е срам, пък и много ме боли от тия спомени. Поради това тези мои писания засега са недовършени. Но по повод придобиването на статута на европейци (не че географията се е променила,хеле ...

Румена

Prosa

2006-09-27T14:17:36+03:00 1.1K 2

РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ 🇧🇬

РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ
На Румен Д. Ралев
Като че ли някой почука на вратата! Може би все пак нов човек ще влезе в тази потулена стая! Цветето разтвори листенца в очакване. Уви! Пак беше майката! Едно по едно листенцата се свиха в разсърдена пъпка. Откакто го затвориха в тая тъмна стая, бе станало така ...

Румена

Prosa

2006-09-25T16:16:21+03:00 1.5K

Славеите 🇧🇬

…
На Поли, която от днес няма да вижда слънцето!
Казват, славеите не помнели
и не повтаряли нито веднъж
песните си, а все пеели ...

Румена

Poesía

2006-09-23T20:29:56+03:00 823 2

Небе зад прозореца 🇧🇬

На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...

Румена

Prosa

2006-09-08T12:38:23+03:00 1K 2

ЗЛАТНИЯТ... (продължение - 2) 🇧🇬

...
Свилена потръпна от вятъра, който идваше откъм гърба й. Погледна Огнян. Очите му искряха в тъмното, устните изведнъж сякаш пресъхнаха, лепнеха и докато говореше, гласът му излизаше сух.
-По цялото крайбрежие делфините били изтребени. Само тук те се появили след няколко години. Завърнали се, но н ...

Румена

Prosa

2006-08-25T14:55:43+03:00 1.1K 2

ЗЛАТНИЯТ... (продължение) 🇧🇬

...
В една мрачна ноемврийска вечер, наскоро след годежа, Яна застигна Явор, който отиваше към чорбаджи Сирмови. Вече се стъмняваше, хората бързаха да се приберат по домовете си и затуй Явор не обърна внимание на догонващите го стъпки, докато Яна не подръпна ръкава му да го спре. Загърната в някакъв ...

Румена

Prosa

2006-08-25T14:01:12+03:00 1.2K

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ 🇧🇬

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
I
Колко време вече чака покачен на стария явор край чешмата - Яна все не идва и не идва! Вслушва се в различни стъпки, надзърта между клоните да я види издалече, цялото тяло го заболя да се свива между листата, без да мръдне, та момите долу да не го чуят. Напразно! И тая заран не я ви ...

Румена

Prosa

2006-08-25T13:18:23+03:00 2.3K 2

НА ЗАНИК - ІІІ 🇧🇬

* * *
Оставаше й малко, когато най-после отвори очите си за нея. Дълго, като цял неизживян живот, беше отчуждението му. Видя я отново с предишните си очи – очи на влюбен – докато тя гладеше поредното неделно пране пред телевизора. Стори му се, че този момент се повтаря. Сякаш се завръщаше след дълго ...

Румена

Prosa

2006-08-22T14:12:11+03:00 1.1K 3

НА ЗАНИК - ІІ 🇧🇬

* * *
За двайсетте минути от началото на обеданата почивка палеше вече шеста цигара. Беше седнал сред развалините на катедралата с гръб към шумната тълпа колеги, които бяха предпочели удобството на столовете. Отстрани правеше впечатление на усамотил се за професионални размисли. Вече девети ден рабо ...

Румена

Prosa

2006-08-22T13:03:11+03:00 954 1

НА ЗАНИК 🇧🇬

НА ЗАНИК
Когато за първи път чух песента на Коцето: „Бавно умираш приятелю” тази история дойде при мен!
„...снощи видях лунен изгрев. Луната беше голяма и червена като слънцето при изгрев. Беше много красиво...” /КРЧ/
Чувстваше се уютно в колата – топличко, удобно, напълно откъснат от всички проблем ...

Румена

Prosa

2006-08-22T11:54:15+03:00 1.4K 4

ИМИГРАНТСКО 🇧🇬

Раздадоха ролите.
И всичко се свърши.
А за нас-
каквото остава!
Че открай време Господ ...

Румена

Poesía

2006-08-20T20:46:31+03:00 768 2

* * * * 🇧🇬

* * *
И през маска завинаги,
очите са врати отворени,
през които всеки може да влети
към душата ни оголена, ...

Румена

Poesía » Otra

2006-08-20T20:44:45+03:00 1.1K 1

Когато обещават синева 🇧🇬

Когато обещават синева
Когато обещават синева
очите са безкрайно земни.
Не се преструват на вода,
в която слънцето да се оглежда, ...

Румена

Poesía

2006-08-18T12:18:44+03:00 809

Такава съм... 🇧🇬

* * *
Такава съм – разпиляна!
Започвам сто и безброй неща.
Едно недовършила – друго захвана -
като планинска река придошла. ...

Румена

Poesía

2006-08-18T12:17:58+03:00 901 5

* * * * 🇧🇬

* * *
Убиват мислите.
Отвън навътре.
Топка от бодли.
Помръдна ли - боли. ...

Румена

Poesía

2006-08-18T12:16:20+03:00 893

Стиховете ми 🇧🇬

на теб!
Знам, че не са красиви –
бодливи.
Шепа камъчета в косите ви,
коприва в мечтите ви. ...

Румена

Poesía

2006-08-16T20:48:06+03:00 1.4K 3

Искам 🇧🇬

Стъпките ми да са в рани
от непрокарани пътеки
и от стъпки пътища раздрани
да политат в висинето.
Тъй е писано – в небето ...

Румена

Poesía

2006-08-16T20:47:28+03:00 845 3

* * * 🇧🇬

* * *
Пътеката, която може и да отминеш,
съм аз.
Тъничка и неясна, встрани от пътя,
тази, по която не тръгва и най-малкият брат, ...

Румена

Poesía

2006-08-15T12:55:25+03:00 725

* * * 🇧🇬

* * *
И да ме хвалят, от очите ми мед не тече.
Аз съм от хората, дето обичат
в стъпките им вода да потече за жадните.
Аз съм от хората, дето все тичат, ...

Румена

Poesía

2006-08-15T12:53:53+03:00 672 2

* * * 🇧🇬

* * *
Поет няма да бъда,
това е само младата ми душа –
морски възел развързана –
разплита ветровете в нощта, ...

Румена

Poesía

2006-08-15T12:50:46+03:00 698

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІІ 🇧🇬

***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...

Румена

Prosa

2006-08-13T14:15:55+03:00 2.2K 4

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІ 🇧🇬

***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...

Румена

Prosa

2006-08-13T14:05:32+03:00 1.2K 2

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА 🇧🇬

Опит за продължение на "По жицата" на Йордан Йовков
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...

Румена

Prosa

2006-08-13T12:44:41+03:00 3.8K 3

Небе зад прозореца 🇧🇬

На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...

Румена

Prosa

2006-08-11T14:15:30+03:00 988

!!!-2 🇧🇬

Дресирано сърце!
Като оня лъв в цирка –
Знае номера сто и две,
Но единствено отвикнало е
Да бъде себе си!

Румена

Poesía

2006-08-11T13:25:43+03:00 854 1

!!!-1 🇧🇬

Отвикнахме отдавна
да бъдем себе си.
Ако го сторим -
ще настъпи безредица!

Румена

Poesía

2006-08-11T13:25:09+03:00 704 1

На Петя Симеонова 🇧🇬

* * *
На Петя Симеонова
От детството си помня
приказка една
за малката пастирка на светулки. ...

Румена

Poesía

2006-08-10T11:48:55+03:00 850 2

На теб, Слънчице 🇧🇬

Защото те има
ръся дните си,
а те падат
като камъни тежки,
не като бисери. ...

Румена

Poesía

2006-08-10T11:48:06+03:00 906 2

Стълбата 🇧🇬

Все разпитвах
и все я търсех -
стълбата към небето -
пазена в тайна от поетите
и обвита в мъгли от орисници. ...

Румена

Poesía

2006-08-10T11:47:23+03:00 817 3

На 100 години разстояние 🇧🇬

На 100 години разстояние
един от друг.
Сърцата ни копнеят да са заедно.
Разкопчили съмнението, че не се обичаме,
напук ...

Румена

Poesía

2006-08-09T13:52:16+03:00 789 7

* * * 🇧🇬

* * *
След прилива е пусто.
Само спомен са ласките.
До утре
може да угасне ...

Румена

Poesía

2006-08-09T13:50:21+03:00 765

По „Осъдени души” 🇧🇬

Безумна любов ненавреме!
Небето от болка кърви.
По кървави пътища тича
зората след бели луни.
Защото е сън да обичаш. ...

Румена

Poesía

2006-08-09T13:48:33+03:00 1.3K 8

* * * 🇧🇬

* * *
Залезът потече на кървави капки
над главите ни.
Небето рана ли е
или е разпереният чаршаф ...

Румена

Poesía

2006-08-08T11:06:01+03:00 750 3

* * * 🇧🇬

* * *
На Дамян Дамянов
Все още поетът
лежи под тревите-
не цветя, ...

Румена

Poesía

2006-08-07T20:24:11+03:00 735

НЕПОЕТИЧНИ ИСТИНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА ПОЕТИТЕ 🇧🇬

НЕПОЕТИЧНИ ИСТИНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА ПОЕТИТЕ По записки от срещата ми с Дамян
Дамянов и Надежда Захариева Исках да пиша някак по-различно за семейството на
поетите– нетрадиционно, нешаблонно, спонтанно и истинско. Замисляли ли сте се
колко изтъркани и обезценени са думите? Колко напразно и неуместно ...

Румена

Ensayos

2006-08-07T20:23:04+03:00 7.4K 5