Samadhi
249 el resultado
От векове се върти
колелото на живота.
И ... не спира.
Днес сме горе.
Утре долу. ...
  1113 
Някой някъде с някого
сред благост и радост живее;
другаде друг сред гняв и болка,
сред теглила и беди линее.
Карма ли е? ...
  721 
Цветелина искаше да заспи и да забрави всичко, ала сънят бягаше от очите ѝ. Сигурно два часа се въртя в леглото, преваляше полунощ, но не можеше да се успокои. Стана, открехна лекичко вратата на детската стая и с леки стъпки отиде до леглото на петгодишната си дъщеря. Детето спеше, поставило длан по ...
  890 
Не мога, не мога да не пиша.
Все едно, … дъх да не поема,
доброволно до спра да дишам.
Май … преди още аз да се родя,
Бог за редене на думи ме е орисал. ...
  503 
Достойнството е етикетът с цената на човешката душа. За радост или за беда, той не е залепен за челото ни. За колкото ние самите се оценяваме, толкова уважение, обич и признателност от другите получаваме.
Най-ценните съкровища се съхраняват в сейфове, чийто код е известен само на собствениците им. Т ...
  808 
Беше началото на месец август 1994 година. И дните, и нощите бяха непоносимо горещи. Пътувах до село с обедния автобус с по-малкия си четиригодишен син. Автобусът заизкача баира от гьола Ташлъ към центъра, заобиколи двора на джамията и спря на спирката пред магазина на Гюнер Яваша. Майка ни очакваше ...
  1551  16 
Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът. ...
  584 
Ето ме – сама на ръба на вечността,
но не се боя, че ще изтлея в бездна.
Илюзия за безсмъртие не носи утеха.
Смъртта за всеки е участ неизбежна.
Съдник на света или на някой друг не бях. ...
  453 
Свободата ухае на цъфнала вишна,
попила свежестта на утринна роса.
Слънчев лъч целува душа изнурена.
Пали порив за обнова и за доброта.
Има, има още изгреви недолюбени. ...
  566 
Нямам, нямам време за спорове,
за люти схватки на „Да“ и „Не“,
ни за последвали компромиси,
ни за самоупреци, нито за вини.
Нямам, нямам време за тъгуване. ...
  464 
Когато съм никоя,
когато съм само дух,
не ме докосвай с дума!
Тогава…
никому нищо не дължа. ...
  446 
Когато и мене вече
няма да ме има тука,
пак дъжд ще вали,
слънце ще грейне
и някой по небето ...
  476 
Първият беше омайно влюбен в парите, после в мене.
Вторият?! Той пък беше вързан на майка си за полите.
Третият?Ами падаше се по разни други женички мили.
О-о, закле ми се и четвърти, от славата си пиян до кости.
Еха-а-а! Що за късмет! Имат ли други мераци мъжете? ...
  769 
-XII-
В съботното утро стрина Николина стана рано, натъкми тава баница, но не я опече, за да е топла, когато младите слязат за закуска. Първа в кухнята при нея дотича Ния, още по пижама. Честити ѝ празника, целуна я и ѝ поднесе подаръче – ръчно изработен гердан от аметист и рисувана от самата нея ос ...
  580 
-XI-
Навалелият преди два дена сняг зави с дебела снежна пелена града. В ранното утро на 7 март 1999 година слънцето занаднича любопитно иззад заснежения връх Аида, мъчейки се да се промуши през бухлатите облаци, за да види как върви подготовката за празника на жените в областния град. Горкото! С ко ...
  1080 
-X-
Тежко преживяваше взводен командир Радев майските събития. Беше разкъсван от противоречиви чувства, но в никакъв случай не биваше да споделя с когото и да било онова, което мислеше за случващото се. Два пъти праща покана за телефонен разговор до Белин, но той не се яви. Младши лейтенант Радослав ...
  573 
-IX-
С решение на Военно окръжие – Хасково донаборник Радослав Димитров Радев беше изпратен да отслужва задължителната си военна служба в Школата за запасни офицери в Плевен. В продължение на единадесет месеца при напрегнат дневен режим и стриктно спазване на Устава ги подготвяха за бъдещи командири ...
  543 
- VIII -
Войнишката служба раздели тримата приятели. Станимир беше приет във Факултета по авиация на ВНВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия и мечтата му да стане пилот бе на път да се осъществи. Условията за живот в общежитието се ядваха, макар да не бяха като у дома. В спалните помещения бяха наст ...
  596 
- IV -
Още есента на 1987 година, когато Радослав тръгна за София, за да подаде заявление в Деканата на Юридическия факултет за двугодишно отлагане на обучението си поради встъпване в казарма, беше решил да живее на общежитие. Даже беше се уговорил с негов съученик от гимназията, приет да следва Ара ...
  1121 
&&&
Кротко и ученолюбиво момче израсна Радослав. Стараеше се в училище, ходеше на няколко кръжока, спортуваше. Никога нищо лошо не чу стрина Николина за сина си на родителските срещи, на които ходеше предимно тя. Учителите го хвалеха, благодаряха ѝ, че е отгледала и възпитала такова добро дете, соче ...
  1397 
&
В края на работната седмица нотариус Радослав Радев обикновено отпускаше в приятелска компания в някое от по-изисканите заведения на областния град, но тази петъчна вечер реши веднага след работа да се прибере у дома. Вкара новозакупения си „Нисан“ в гаража с автоматични врати, взе полиетиленовите ...
  1351 
Студено е!
Заснежено!
В просъница
оголели клони
Южняка зоват; ...
  656 
Безкрайна крива си е животът,
а ние го живеем геометрично.
В частност – стереометрично.
Сновем си от изгрев до здрач
в очертания на квадрат и кръг ...
  740 
Светът е ничий – проумяваме го късно.
Ласо на Его ненаситно е всяко робство.
Който завладява, покорява, господства,
себе си прославя, но милиони погубва.
Макар да живеем с ламтежи различни, ...
  700 
Началото бе силен взрив и пое
хаосът от огнен прах нанякъде.
Отначало бяхме само минерал,
после зелено в растителeн свят.
По-нататък проходило космато ...
  825 
Животът се случва чрез човешките взаимоотношения. Не го оспорвате, нали? Те може да са изпълнени с уважение и зачитане на другия, нелишаващи от свобода, любящи, градивни, хармонични, но може и да са дисхармонични и погубващи. Наблюдавала съм, пък и аз самата съм била страна във взаимоотношения, в ко ...
  1567 
Имам доста отдавнашен спомен за една дама, майка на бивш мой ученик, която често я уволняваха от работа поради конфликти с директорите на учреждения и фирми, в които бяха я назначавали на работа. Тя пък от своя страна при всяко уволнение завеждаше съдебни дела срещу поредния „проклет“ свой шеф. Целт ...
  477 
Наскоро издаденият ми сборник с есета на издателство "Фабер", гр. Велико Търново носи заглавието „Дете на Слънцето“. Защо избрах точно това заглавие? Защото разкрива моето усещане за свързаност със Светлината, изразява благодарността ми за изобилието от дарове, които са поддържали и продължават да п ...
  924 
Случва ми се, заболи ме от тежка дума,
стискам силно устни, мълча притомена.
Иде ми с нещо лютичко и аз да отвърна,
но знам, ще пропадна в бездна бездънна.
По пътечка към сърцето на друг поемам, ...
  411 
Не роптай, не скърби, скитнице!
Ориста си своя не кори със жал!
Била си ти вчера и днес си чужда
на мъст и корист, и на клетва зла.
С недостойния не би споделила ...
  440 
Днес отново не ми е ден за поезия.
Душата моя не жадува думи - лъчи.
Ни прохлада на бълбукащо поточе,
тичащо по каменисти стръмнини.
Днес е ден за обичане – щедро и тихо. ...
  465 
Красиви са изгревите,
омайни - залезите,
но най-обичам Слънце в зенит.
Не ме ослепява лъчът,
перпендикулярният, ...
  878 
Докато човек е млад, не му остава много време за размисъл. Животът го сграбчва и го завърта в своето неспирно въртящо се колело и той рядко се сеща, че всичко има начало и край. Създава семейство, гради дом, обзавежда го, натъкмява го, стреми се да се утвърди в професията, идват и грижите за децата ...
  813  12 
Главната сестра в болницата Бистра Атанасова беше ведра, усмихната, общителна жена, която умееше да печели симпатиите на всички: и на лекарите, и на колежките си, и на пациентите. Където и да влезе, присъствието ѝ излъчваше жизнерадост, спокойствие и някаква странна омиротвореност. Обичаха я всички ...
  617 
Душата на човека непрестанно се връща там, където той най-често е бил прегръщан. И колкото повече дни от броеницата на времето отмятаме, толкова по-настойчиво невидимите нозе на спомените ни водят натам, където сме направили първите си крачки. В моменти на усамотение взорът на душата ни се рее по ни ...
  503 
Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...
  670  11 
Моя приятелка потърси помощта ми, за да се справи с една екзистенциална криза. Горкичката! Беше преживяла силен емоционален шок, беше вдигнала кръвно, не можеше да се храни, да спи, не искаше да вижда хора …С една дума, беше доста разстроена. Поговорихме си с нея, интелигентна жена е, ще я измъкна о ...
  430 
Ядем и пием по много,
проспиваме половината
от времето ни отредено,
работим за лудо или …
през куп за грош, ...
  431 
Има ли теглилки за най-важните неща?
За истина и съвест, чест и достойнство?
Не премерим ли до грам изсулени слова,
зъзнем и мръзнем и под вълнена завивка?
Често зад име нашумяло и прославено ...
  361 
Днес попитах четиригодишния си внук /по месинджър, живеят в чужбина/:
– Дани, като пораснеш, какъв искаш да станеш, бабо?
– Татко! Искам да стана татко! – не се поколеба и за миг и отвърна светкавично, като едновременно се опитваше непохватно да надене на главата си маската на Спайдър-Мен. Беше си с ...
  349 
Propuestas
: ??:??