Samadhi
244 el resultado
Някой краде от времето ми.
Изгребва покоя от сърцето ми.
Пресъхнали лотоси гърчат се
в пясъчното дъно на сърцето ми.
Спирам на светофар непознат. ...
Изгребва покоя от сърцето ми.
Пресъхнали лотоси гърчат се
в пясъчното дъно на сърцето ми.
Спирам на светофар непознат. ...
558
1
2
573
2
2
Не съм родена да се състезавам,
а да обичам и на всичко да се радвам.
Само ти най-добре знаеш колко често
истините свои смирено премълчавам.
Защо да побеждавам мислите на другите?! ...
а да обичам и на всичко да се радвам.
Само ти най-добре знаеш колко често
истините свои смирено премълчавам.
Защо да побеждавам мислите на другите?! ...
554
1
2
Стоя под душа на своята неопетнената съвест
с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.
Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,
да върне познатия покой и тишините мои бели.
Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви. ...
с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.
Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,
да върне познатия покой и тишините мои бели.
Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви. ...
548
549
1
2
Понякога забравям,
че домът ми е без покрив.
Без четири стени.
Без прозорци.
Без врати. ...
че домът ми е без покрив.
Без четири стени.
Без прозорци.
Без врати. ...
591
Ако сме прозрели
защо Луната е ту резен диня,
ту сърп, ту разполовена пита,
или нащърбена, незнайно
от кого отхапана погача, ...
защо Луната е ту резен диня,
ту сърп, ту разполовена пита,
или нащърбена, незнайно
от кого отхапана погача, ...
593
1
3
За пръв път в живота си
играх на хазарт.
И заложих – три за едно.
Чувства, слава и престиж,
заложих за достойнство. ...
играх на хазарт.
И заложих – три за едно.
Чувства, слава и престиж,
заложих за достойнство. ...
490
И в сърцето твое ли топят се
сега разсънени преспи?
И в душата твоя ли безспир
шепнат напъпили листи?
Кажи ми, пее ли там славей ...
сега разсънени преспи?
И в душата твоя ли безспир
шепнат напъпили листи?
Кажи ми, пее ли там славей ...
565
Тази вечер, някой друг, нещо друго те отмести от мястото твое на ортопедичния матрак. В прегръдките на Нещото, сред ласките на Нищото препусках с криле. Нанякъде. Пътят ли? Пътят е само посока. Накъде ни води, не знаем. Но защо да се питаме?! Не бива да знаем. Не бива, ако искаме да вдишваме, да ни ...
1147
1
3
Хубаво е понякога да се замисляме по-дълбоко за някои същностни проявления на своето Аз. Примерно, за любовта към някого, която удостоверяваме, стремим се да я докажем, кълнем се в нея.
Любовта не е чувство. Не е. В своето проявление като емоция Тя е нещо първично, само влюбване, привличане, някаква ...
Любовта не е чувство. Не е. В своето проявление като емоция Тя е нещо първично, само влюбване, привличане, някаква ...
2172
2
3
Най-трудно е да се простиш с лятото,
когато видиш, че наметнало е плащ
и се прощава с цветя, пчели и листи.
Най-сложно е да признаеш на някого,
че е загубил той нейде по пътя ключа ...
когато видиш, че наметнало е плащ
и се прощава с цветя, пчели и листи.
Най-сложно е да признаеш на някого,
че е загубил той нейде по пътя ключа ...
612
3
5
Ако ти се заблудиш,
спреш или се изгубиш,
знам,
това не ще бъде
на пътуването ни краят. ...
спреш или се изгубиш,
знам,
това не ще бъде
на пътуването ни краят. ...
509
Чуваш ли тихите стъпки на есента?
Пристъпва тя с пантофи кадифени.
Усети ли полъха от замах на четка?
Багри тя с палитри шарени нейни.
Какъв художник даровит е есента! ...
Пристъпва тя с пантофи кадифени.
Усети ли полъха от замах на четка?
Багри тя с палитри шарени нейни.
Какъв художник даровит е есента! ...
475
Дали и Бог си има мечти?
Дали и той като нас скърби?
Сътворил е Вселени от прашинки
а домът негов никъде не е.
Бог не знае липси, ...
Дали и той като нас скърби?
Сътворил е Вселени от прашинки
а домът негов никъде не е.
Бог не знае липси, ...
518
2
4
Да преболедувам и теб, съдба ми е.
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки? ...
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки? ...
306
1
Дали те очаквам?
Не си ли спомняш?
Пристигна ти отдавна.
Роди се в мига,
в който наивно духът ми ...
Не си ли спомняш?
Пристигна ти отдавна.
Роди се в мига,
в който наивно духът ми ...
654
1
4
Има ме тук, защото и тебе те има.
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така . ...
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така . ...
685
1
Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти, ...
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти, ...
687
2
6
542
1
1
340
Възможно ли е
за създателя - творец
жената - вече покорената -
да си остане пак негова Муза?
А защо пък - не! Аз казвам - "Да!" ...
за създателя - творец
жената - вече покорената -
да си остане пак негова Муза?
А защо пък - не! Аз казвам - "Да!" ...
445
2
3
Говори ми винаги само с очи!
Най- нежните и мили думи
не са ли те премълчаните?
Изпиши ги – с устни жарки!
Ще ги изчета с длани топли. ...
Най- нежните и мили думи
не са ли те премълчаните?
Изпиши ги – с устни жарки!
Ще ги изчета с длани топли. ...
624
Моля те! Много те моля!
Не ми мъкни вода от девет извора!
Всичко е толкова просто и ясно!
Ти не оцени достойнството ми,
нито пък пощади честта ми! ...
Не ми мъкни вода от девет извора!
Всичко е толкова просто и ясно!
Ти не оцени достойнството ми,
нито пък пощади честта ми! ...
681
3
5
586
1
2
И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай.
Не защото не знаеш
колко пломбирани
зъба имам, а защото… ...
да ме изчетеш докрай.
Не защото не знаеш
колко пломбирани
зъба имам, а защото… ...
538
Не са,
не са много любовите мои.
Дали мога да ги преброя на
пръстите на едната си ръка?
Едно Нещо - нито се дели, ...
не са много любовите мои.
Дали мога да ги преброя на
пръстите на едната си ръка?
Едно Нещо - нито се дели, ...
472
1
Днес съм много, много богата.
Имам си време само мое.
Безмълвно ще си помечтая
за срещата ни – предстоящата.
Ще се усмихвам, с очи ще галя ...
Имам си време само мое.
Безмълвно ще си помечтая
за срещата ни – предстоящата.
Ще се усмихвам, с очи ще галя ...
654
1
2
Обичаме ли с душа - сме светли и добри.
Помежду ни не избуяват, не цъфтят лъжи.
В градината на добрия градинар - казват,
не никнели троскот и магарешки бодили.
Самадхи
Помежду ни не избуяват, не цъфтят лъжи.
В градината на добрия градинар - казват,
не никнели троскот и магарешки бодили.
Самадхи
435
Няма да е все така. Мисля, в тези пет думи има много мъдрост. Ама много! Какво е животът? Наниз от радостни и скръбни мигове, победи и загуби, падения и възходи. Един древногръцки поет беше казал още 5 век преди Христа: "Не се радвайте много в радостта, защото след нея идва тъгата. Не тъгувайте мног ...
1354
1
Остави болката ми на мира!
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка. ...
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка. ...
450
2
2
В живата мой се сбъдва онова,
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен - ...
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен - ...
462
2
В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.
Кълват, милите, засищат глад ...
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.
Кълват, милите, засищат глад ...
357
3
Кои сме ние – простосмъртните?
Сега защо сме тук – на Земята?
Коя е същността наша истинска?
Защо дирим сред мрака лъчи?
Само едно Нещо ни дефинира - ...
Сега защо сме тук – на Земята?
Коя е същността наша истинска?
Защо дирим сред мрака лъчи?
Само едно Нещо ни дефинира - ...
487
1
Разсънват се някои хорица.
Даа, май пробуждат се вече.
Спомнят си миговете - точно
и ясно - кои от преди били са.
Колко ли паметта им е дълга? ...
Даа, май пробуждат се вече.
Спомнят си миговете - точно
и ясно - кои от преди били са.
Колко ли паметта им е дълга? ...
523
1
4
Подивя народът да създава изкуство. Аз също. Моето изкуство! Че то изкуство ли е? Може ли да сътворява видим творчески продукт дарбата или придобитото умение да общуваш с Бог? Продуктът ли? Не е трилър, не е и екшън, не е фентъзи, не и похвално слово, ни ода… Елегия да е, не е. Какво ще да е тогава? ...
609
3
2
1116
3
1
1325
1
4
503
1
Спътнице моя, вече не ми шептиш
досадно за несъвършенството мое,
нито пък кривините чужди парят
и лютят по небцето гладко твое.
Щом не тая в душата си кривда, ...
досадно за несъвършенството мое,
нито пък кривините чужди парят
и лютят по небцето гладко твое.
Щом не тая в душата си кривда, ...
468
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
