Sirius
112 el resultado
" Посвещавам следващите редове на Съпругата си... "
Казват, че нищо в нашия свят не е вечно...
смеха и живота отминават като есенен повей...
дни и поколения се сменят, а часовниът...
незменно отброява ударите НАШИТЕ Сърца... ...
  1197 
" На Съпругата ми "
Крила разкъсват копнежа...
отвъд тъмно синьо небе...
Прегръдка от лилави цветове...
целувка сред хаос и ветрове... ...
  939 
1
Последен спектакъл предстои...
дъжд от празнота...
срива се света...
... и после смях ...
  735 
Живот отвън... и после... стая бяла...
тетрадки стари и... снимка пожълтяла.
Синее подът... като сняг под пъстрите лъчи,
а в изгрева... отново виждам твоите очи...
Тишина... галеща завеси от преоткрита вечност... ...
  805  10 
Няма логичност в живота...
магистрала в копнежи излята...
дъхът е... всеки отминава...
През Прокълнатия град...
... ...
  860 
Ела... Денят се разпада...
Краят... не води към Рая...
Трепериш...?
Факла светът е... душа без светлина...
… ...
  828 
" На Съпругата ми"
Една история тъжна, но красива...
ще претворя на тези нестройни редове...
за болка... сълзи... обич и магия...
която да отекне във всички светове. ...
  709 
Дъжд от смях прокапва над деня
кръв разкъсва устните познали...
вкуса на Вечността... солен...
Повърви до мен и ще ти покажа...
смисъла безумен... забранен... ...
  677 
Кръгът се затваря...
докосване... раната разтваря...
един спомен вечно се повтаря...
Душата е клада...
Сълзите са част от безкрая... ...
  533 
" На Съпругата ми "
Хоризонт от пътища разсечен...
започва от прага на Дома...
безкраен... от блянове пресечен...
днес води към моята Съдба... ...
  600 
На Съпругата ми
Прашинка във безкрая е Човек...
Истината търсещ сред хаос и звезди...
Пътища без край създава и гради...
връх на пирамидата, наречена Живот... ...
  690 
"На Съпругата ми:"
Огън изгаря Мечтите..
в Лилаво светят Звездите,
от устните отронва се смях...
В душата вали Есен на прах... ...
  686 
" На Съпругата ми "
Днес част съм от Безкрая...
Океан от мисли дави света...
Усмивка разкъсва Тишината...
Пий от Истината прашна... ...
  745 
" От мен и Съпругата ми"
Ще пребродя необятни океани аз за теб...
с усмивка ще посрещам всеки... изгрев
и двама ще вървим към бъдеще от споделена топлина.
А днес клетва ще положа пред вълните сини и солени... ...
  625 
  1407 
  1888  14 
  1581 
“На тези редове... Благодаря на всички Вас...”
Време е отново в небето да запаля свещ...
В стих ще бъде претворена тя за вас...
Думи прозаични, след време носталгични...
Днес за последно редовете ще посипят... ...
  726 
“На съпругата ми”
Бях ти обещал...
да даря ти този стих...
отговаряйки на тези редове...
какво е да Обичам... ...
  700 
"На съпругата ми"
Мост през световете ще издигна
през вселена мълчалива...
акостирала в протъркани завеси...
Ще пропрява път назад в мига... ...
  776 
"На Съпругата ми"
Поредна капка от пурпур...
носеща забрава...
се стича по звездната дъга...
Очите сведени във края... ...
  854 
"На Съпругата ми"
Вървя към теб...
по път посипан с лилави цветове...
В безкрая стъпките отекват...
Попивах безмълвно копнежите с очи... ...
  1066 
"На Съпругата ми"
Време е да потанцуваш...
на сцена под лунна светлина...
огряна от пламък тих... лилав...
Устните ти бавно се притварят... ...
  1001  10 
"Посвещавам го на "
Самотен лъча е...
търсещ посока... изгубен в нощта...
Звездите безмълвни, печално искрят
над студения свод... чакащи зов... ...
  704 
"Посвещавам го на "
Странник си ти...
по бреговете замислен вървиш...
очите събират сълзите на прилива...
вечността се разбива в брега... ...
  741 
Какво ли е да чувстваш под лъчите...
прилива на емоция отвъд копнежа...
заливаща душата с огнени вълни...
тези на падаща звезда...
под вечната дъга? ...
  596 
"На Съпругата ми"
Шум приглушен на морска тъга...
бреговете залива в лилава печал.
Вълни се разбиват в стръмния бряг,
златисти... облечени в пламъка... ...
  603 
От Sirius и...
-Отвори вратата към брега... ЛИЛАВ
и надникни в един нов прекрасен свят.
-А ако... пантите... ръждясали са...
и вратата СКЪРЦА... твърде ЖАЛНО? ...
  633 
Мислех си за хоризонта далечен...
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...
а съмнението, носещо корона... ...
  1219 
На Съпругата ми
Вечността е... Звезда
Ярка... Сребриста... Студена...
грееща в лилава тъга...
Докосни я с ръка... ...
  692 
На Съпругата ми
В чаша, вечност напълни...
празнината запълни...
със звън от сребърни сълзи...
Има ли причина днес... ...
  845 
Гасне вечният лъч...
в червения ден...
Гневът е студен...
Докосваш с ръка
пъзел неподреден... ...
  629 
Чувствай се свободна...
От тишината днес вкуси...
Мига съдбовен предвкуси...
и от Бог завинаги се извърни...
Вървиш по улиците прашни... ...
  691 
О, Сатанаил, Любимецо мой, пръв...
носителю на... Светлината,
къде са ти крилата... ?
Нека Мракът ме прегърне...
но от теб да се извърне... ...
  1245  10 
Спомни си за... МИГА
вървяхме двама...
ТИ... и АЗ...
... под ДЪЖДА
сред светове... ...
  654 
Понякога нещата се обръщат...
Знаеш го, нали?...
Сам си в този свят...
остави сълзите за края...
Схвана ли играта на Съдбата? ...
  702 
Разпада се... мисълта
в глътка вино... червено...
Спомен за дните отминали,
за времето...
... когато в Сърцето ...
  701 
Бързо отминава деня...
... черен над мен е дъжда,
шест часа отдавна отминава
под спирка, покрита с ръжда.
Още дълго ще те чакам тук... ...
  810 
СВОБОДАТА...
в дните отминава
в съмнения
живота преминава
ВРЕМЕТО... ...
  728 
Кратък е живота...
от мигове отрова...
... бавна и... горчива.
Мълчалива е Съдбата
В думи... изтощени ...
  734 
Propuestas
: ??:??