SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev) - Obras

Спомени за студените дни 🇧🇬

Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-12-08T10:10:34+02:00 532 1 4

Нощем 🇧🇬

В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-12-08T07:54:54+02:00 492 1

Мостът 🇧🇬

Всеки ден минавам по моста на самоубийците.
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещ ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-12-07T09:26:23+02:00 583 2 5

Ние, хората 🇧🇬

Хората много обичат да дават съвети.
Да помагат доколкото могат. Да клатят глави.
Но това, което най-много обичат е със усмивка да режат криле.
Хората много обичат да разказват истории.
Най-вече своята собствена. ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-12-05T14:43:51+02:00 544 1 2

Размисли след втора чаша 🇧🇬

Всичко в живота е удоволствие и наслада.
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа. ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Verso libre, Otra

2022-12-01T15:29:31+02:00 586

Индиферентен 🇧🇬

Последно време нищичко не искам,
освен да гледам как дъждът вали.
Да си поемам въздух и да дишам.
И това е всичко нужно за да бъда жив.
Не, че не обичам бурите, не ме е страх от приключения. ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Filosófica

2022-11-29T09:27:54+02:00 571 1

Всяко малко нещо 🇧🇬

Човека винаги си казва:
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Verso libre, Otra

2022-11-24T23:31:22+02:00 667

Между проза и стих 🇧🇬

Бяха семейство.
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Verso libre, Otra

2022-11-21T13:19:46+02:00 904 2 6

Луната изгрява 🇧🇬

Луната изгрява червена и кръгла защото си има физични закони.
Чакалите вият като бесни хиени, защото така ги е учила майка им.
Навън си е просто едно студено пълнолуние, поредното.
И не знам защо и на мен ми идва да вия.
Погледнеш нагоре и всичко е черно, ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-11-08T19:28:48+02:00 630 2

Тихите поети 🇧🇬

Поетите са слаби хора.
Обаче...
Те и другите са слаби хора, но просто не обичат да се занимават със изгреви, залези, любовни трепети, бабини деветини и пистолети опряни в челото.
Другите, казано иначе са просто поети, които не обичат да пишат.
Другите не обичат да те занимават със мисловните си пиру ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-11-07T12:17:15+02:00 534 1 3

Старите кучета 🇧🇬

Старите кучета обикновено умират през есента, или пък ранна зима
Когато всичко се оголва и става скучно.
И няма какво друго да правиш освен да скърбиш за старите приятели, подритвайки по улицата нападали листа.
Да човъркаш стари рани, или да слагаш на кантар своя и нечия чужда вина.
А младите кучета ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-11-06T13:18:45+02:00 612 1 5

Лудият 🇧🇬

Лудият на улицата по цял ден се клати и барабани на неговите невидими барабани.
Не му пречат коли, подвиквания, сняг и дъжд да вали той просто нехае, облечен в своите дрипи.
Лудият думка по цял ден в ритъма бесен, сякаш ги чува и странно се смее.
Не спира дори да почине, не спира.
Сякаш на тия бараб ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-10-19T17:28:30+03:00 504 2

Апокалиптика 🇧🇬

Аз виждам дим и знам, че някъде гори.
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-10-19T06:54:44+03:00 585 1

Събота,Точка, Сутрин. 🇧🇬

Голямото съботно чистене в къщите в квартала по традиция започваше след голямото съботно ядене на палачинки.
А то пък започваше след голямото съботно прозяване, търкаляне и протягане в кревата до късно сутринта, ако не се бързаше за големия съботен плаж естествено.
Голямата съботно-утринна тишина на ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-09-27T17:39:53+03:00 684 2 4

Кофти ден и странна нощ 🇧🇬

И тая сутрин станах, но трудно. Никога не ми се става, особено ако сънят е бил хубав. Не помня да ми се е ставало сутрин. Но не помня и да ми се е лягало вечер.
Приказката, че денят си личи по сутринта, да знаете не се отнася за времето. За друго става въпрос.
Аз още като се събудя и знам какъв ще м ...

SvetoslavVasilev

Prosa

2022-09-04T10:01:58+03:00 1.1K 1

Птиците 🇧🇬

Птиците...
Винаги са ми изглеждали странни.
Запленен съм от тях.
Толкова са свободни, а никога не се усмихват.
Има нещо истинско в гласа им и винаги звучат трагично. ...

SvetoslavVasilev

Poesía

2022-08-21T12:53:54+03:00 462 2 2

Доброто старо време 🇧🇬

Седим си ние с Драго в спалното помещение зад караулното, по точно лежим проснати върху войнишките одеяла така както сме с кубинките и измачканите холандки, и си говорим глупостите които обикновено си говорят всички осемнайсетгодишни келеши.
Драго беше един такъв висок, готин красавец, с перчем, люб ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-08-10T15:36:44+03:00 798 1 4

На петдесет 🇧🇬

След петдесет му свикнах на света.
Аз имам мойта златна сватба с него.
Забих гвоздей в старата греда
И окачих младежките тревоги.
Прибрах в скрина, оцелял от три войни остарелите желания. ...

SvetoslavVasilev

Poesía

2022-07-27T15:41:05+03:00 799 2 6

Нещо като хълм 🇧🇬

За първи път видях дядо Тодор когато бях на 12 години, но понеже едно време съзрявахме бавно, а и нямаше закъде да бързаме та се бях покатерил на желязната ограда, която отделяше нашият двор от улицата, и зяпах като маймуна от клетка. Сигурно на нещо такова съм му приличал на човека когато ме прибли ...

SvetoslavVasilev

Prosa

2022-07-12T09:21:11+03:00 831 1 5

Дух 🇧🇬

Трополяхме по пътя с таратайката, а отзаде в багажника на купето се тресяха работните инструменти и се удряха един в друг. Баща ми караше. Той винаги караше сериозно, без шеги и закачки. Такъв си беше. И в живота си беше такъв. Много рядко да опита някоя шега, но не му се отдаваше. Като остаря и веч ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-07-11T09:25:35+03:00 1.3K 2 7

Вик 🇧🇬

Господи, толкова много ли искам?
Свиди ли те се, какво?
Две глътки кафе всяка сутрин.
Всяка заран - надежда.
Всяка вечер - подслон. ...

SvetoslavVasilev

Poesía

2022-07-06T09:25:27+03:00 508 3

Жонгльорът 🇧🇬

При някои хора парите не отиват, каквото и да правят. И луди от работа да станат, и имотни спекулации да правят, каквото и да е, не отиват и това е.
А дори и да стигнат до тях изтичат като пясък между пръстите, и пак остават без нищо.
А нито вътрешно, нито външно, по нищо не се различават от другите ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-06-26T14:04:45+03:00 554 5

Пепито 🇧🇬

Има два вида хора. Такива които просто си живеят живота, и такива които са откриватели. Това беше разбрал Томито откакто почна да се вглежда в хората.
Защото има заровено съкровище във всеки един твой ден, да не говорим, че всеки един ден е съкровище сам по себе си.
А то може да бъде всякакво, и не ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-06-24T10:25:26+03:00 676 1 2

Черен кон 🇧🇬

Животът ми е черен кон с красиво име.
Животът ми е черен кон.
Понякога в тишината дочувам неговият тропот.
Оттеква неговият зов.
Съзирам силуета му понякога. ...

SvetoslavVasilev

Poesía

2022-06-17T11:12:30+03:00 567 1 1

Споко 🇧🇬

Хамлет не го познавам, само съм чувал това-онова от него. И за мене вечният въпрос винаги е бил "какво ще ядем сега", забил поглед в утробата на хладилника къмто дванайсет вечерта. До там.
И също като него стигам да границата мрачна на лудостта и паниката ако в кутията няма хляб. Нещо атавистично пр ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-06-11T20:15:05+03:00 1.2K 1 2

Сутрин 🇧🇬

Когато заспя - покрий ме с одеяло и запази ме докато аз съм незнайно къде.
Когато се събудя, направи ми кафе.
Посрещни ме с усмивка така както се среща гост от далеч.
Дай ми тая малка почивка от дългия път.
Знаеш, нали как сладък сънят е когато си тъй уморен. ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-06-04T09:42:36+03:00 458

Задръстване 🇧🇬

В колата беше топло, задушно и когато отвориш прозореца отвън влизаха мухите, изпаренията на колите, и гласовете на хората. Задръстване.
В такива моменти обстановката предразполага човек да се пита едни фундаментални въпроси от типа на какво търся тука. Не в конкретното задръстване, а по принцип. Не ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-04-18T15:39:40+03:00 758 3 2

Път във пустиня 🇧🇬

Отдавна дните нямат значение и сила.
Път във пустиня.
Прегръдка, нежност и тъга.
Забравени са всякакви слова.
По пътя да върви. ...

SvetoslavVasilev

Poesía

2022-03-28T15:14:13+03:00 602 1 1

Война 🇧🇬

Замина си приятелю, отиде си.
Като залеза потъна вдън земя.
Заглъхнах да те чакам,
Да те търся.
Защо ли не удариха по мен? ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Civil

2022-03-26T20:44:13+02:00 643 5

Кайма 🇧🇬

Ако днес паднеш в битка
И не знаеш защо си умрял.
Нека ти кажа, приятел.
Ти си просто кайма.
Ако днес паднеш в битка ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Civil

2022-03-23T21:08:05+02:00 668 3

На зазоряване (Украйна) 🇧🇬

Свистене
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв. ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Civil

2022-03-19T19:07:07+02:00 807 5 10

Празникът на манастира 🇧🇬

Църквата. Това не е разказ, или есе. Какво ще излезе не зная, но просто трябваше да се кажат няколко думи за тая църква, защото когато влязох вътре се почувствах все едно вися във въздуха.
Чудя се това чувство дали идва от извиканата ми вяра и страхопочитание, или е просто атавистичното ми чувство з ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-03-07T18:59:54+02:00 651 1 2

Синтия 🇧🇬

Винаги съм смятал, че Господ нарочно ме е направил грозен само и единствено за да не си губя времето на живота с разни празноглави красавици. Вместо с тях днес си губех времето в лежане и плавно преминавах от вечерния към следобедния сън. Отворих си очите с мисълта че я видях в съня си. Синтия.
На к ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-02-26T15:35:38+02:00 805 2 4

Някъде, някога 🇧🇬

Това беше градче от тия, в които котките по улиците гледаха тъжно, птичките падаха безпричинно от жиците пред гумите на колите, а продавачките в магазина никога не се смееха. Нормален град.
Студено, тука му викаха зима, февруари е все пак, ама зима без сняг каква зима е тя?
Дървото на главната улица ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-02-24T21:11:43+02:00 618 1 1

Петра 🇧🇬

Къщата беше кацнала върху скалистия хълм до морето и до нея се стигаше трудно. Пътят криволичеше и виеше между парцелите на хората, сборичкали се един друг за повече място.
Беше толкова невзрачна, че чак ти правеше впечатление. Отначало ти се набиват в очите високите и шарени къщи в съседство, а пос ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-02-23T15:26:40+02:00 746 3 16

Един добър ден 🇧🇬

Още като се събуди и отвори очи Том разбра, че денят днес е свещен, или най-малкото необикновен. Защото има дни когато се събуждаш и - нищо, а има и дни когато се събуждаш, ама наистина, огледаш се сутринта и всичко ти е някак си по-ясно. Том се казваше Томислав в същност, но му викаха Том за по-так ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-02-21T00:43:53+02:00 727 3 2

На кея 🇧🇬

Той идваше всеки ден в обедната почивка и сядаше направо върху напукания цимент на кея. Мяташе месината и гледаше бавното поклащане на вълните в пристанището, и подскачането на малките рибки. Хвърляше на дълбокото и чакаше. Палеше цигара и гледаше водата. Мълчеше.
Нямаше въдица, а просто влакно намо ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-02-19T18:33:34+02:00 1.3K 5 8

На прага 🇧🇬

Капки по прозореца се гонят
И чукат по прозореца като с дъждовни пръсти.
Навън вали
И вятърът си вие където и да ходи - зимата е вече тук и идва ми на гости.
Паля си цигара, сипвам си кафе ...

SvetoslavVasilev

Poesía

2022-02-12T19:26:28+02:00 583 1 5

Краят на януари 🇧🇬

Януари е лош месец. Уж би трябвало да е хубав като всяко едно начало, а в края му разбираш, че в същност няма нищо ново освен едната повтаряемост. Мислел съм си да се опаша с един колан бомби и да гръмна, че да се разнообразя някой ден, естествено без да навредя на някого.
Мислел съм си и по-лоши не ...

SvetoslavVasilev

Prosa » Relatos

2022-01-31T15:07:07+02:00 710 2 4

Staying in the Dark

Още едно демо. Наплясках му един текст, не че съм такъв ревльо, но тия теми са ми лесни,
Something wakes me up
In the middle of the night
Something in my heart
And I think, baby ...

SvetoslavVasilev

Música » Otra

2022-01-21T14:57:46+02:00 3K 2 18