Dark_Island
389 el resultado
С една хладна мисъл...
И да бягам, и да не бягам,
по паметта ми резбоват чувства,
един дълъг път пред мен се протяга -
като нива... и като зима пуста... ...
  804  28 
Не е за мен това...
Не е за мен това... не е...
Някъде между стрелките -
един къс миг - за мен отреден...
между изгрев и Слънчева пита. ...
  728  31 
Немъдра съм...
Вържи ме, болко... Конските копита,
когато ме разпънат, да ме скъсат...
И после си тръгни... дори не питай
дали боли... щом в себе си съм скътала ...
  806  32 
... понякога изчезвам...
Изчезвам... понякога изчезвам...
между смеха и твоята дързост...
и ако някой отстрани ме гледа
ще каже: „ Не трепва... сякаш е мъртва...” ...
  788  26 
Жажда...
Земята ми - напукана се рони,
а мислите - под пластове мъгли,
в недрата ми все същата икона
на кръста прикована ме въгли... ...
  726  22 
... все още...
Сега вече съм абсолютно сигурна,
че ще пишеш директно върху разбунената ми Душа,
с тънък писец, с молив, с пръст,
(дори няма да ти е нужно мастило)... ...
  882  31 
Прозрение...
Не можах да се скрия от себе си.
За Души second hand - няма бунище.
И останах. Под твойто поднебие.
Чаках сняг, за да мога да дишам... ...
  743  19 
Повикай ме...
"Не се ли умори, Душа, като куче
все по старата диря да тичаш?
Не си потребна вече никому!
"Може - каза тя – някога да ме повика, ...
  1050  33 
Вятър-лечител...
Един ласкав Вятър гали очите на уличните лампи,
роши опашките на бездомните котки,
милва онова куче ухапано
и странно-смешната му сянка-походка... ...
  881  31 
Почти молитвено...
Ще можеш ли да си отидеш? Някой ден
на твоята Вселена взрив последен,
като светкавица, преминала през мен,
ще светне... За да те погледам... ...
  722  26 
Сумрачни настроения...
Нощта е приют. За черномислие.
( И не защото обича мрака.)
А така – да подсили, милата,
цвета си. Да блеснат звездите, ...
  642  21 
Напиши...
Като хищна птица в Душата ми впи
свойте думи, с желязо ковани...
По безплътните рани вали,
сякаш дрехи на плет са простряни... ...
  1008  28 
Парченца самота...
Тишина... От нощвите на утрото се рони...
Полярен ден. Настръхнала вина.
По хребета на безтегловното се гонят
от мислите парченца самота... ...
  778  21 
Не ме спасявай...
С шегите ти съм свикнала, Съдба,
не ме спасявай... извор не променяй...
От пустия ти храм го пожелах,
за да усети жаждата по мене... ...
  768  37 
Усещане
Едно усещане за кръстопът
завихрено над хребета умира,
Душите ни навярно ще стаят
спомена светлив като секира, ...
  1813  39 
... докосна ли...
Дори сред клоните с мечти да съм извила
гнездото си, целунато от Бога,
запали ли ме с огън самодива
да тръпна по Любов до изнемога, ...
  911  35 
Тая нощ...
Тая нощ е безлунна
и ще гаснат звезди...
Нейде ще съмне,
нейде глъч ще ехти... ...
  1313  34 
Тя е Любов такава...
Откъде ми я прати, Боже,
тая Любов неведома,
като джунгла е неизбродна
и като мрак непрогледна... ...
  807  27 
Избор...
Любовта ти е Сизифов камък...
Сърцето ти е планина от лед...
Нима е нужно с теб да се познаем...?
И ти, и аз сме някои поред... ...
  674  29 
По линията осова...
В сърцето ми по линията осова,
сгъстени чувства още преговарят...
Съмнения по мислите ми боси,
зелено и червено светофарят... ...
  589  22 
Съдбата има жлъчни гратиси...
С жилав камшик своя стих наредих
и прострелях от упор Луната...
Ти събирай парчета - с тях кули гради,
най-високата - "Мелница с вятър"... ...
  824  47 
Фибро-агония...
Скитам
по Z–образните
лабиринти
на спомените ...
  730  20 
Изход
Прозрачна съм, дори със седем кожи
и още две, за да достигна Ада...
Прозрачна съм - кое на мен заложи...?
Бохемство ли, кинжал ли, серенада...? ...
  749  25 
Намери ме...
И да търсиш - не ще ме намериш,
в тихи,
гладки,
безбрежни ...
  873  39 
Забравени (непо)желания
От Хаоса събирах отражения,
непожеланите отричах в себе си.
Страстта ни е поредно стълкновение,
а верността с отсрочка - до победа. ...
  1191  45 
Не те спрях...
Светкавици осеяха страха...
С последните
останки
от Надежда... ...
  813  34 
Равносметка
Храм градих. За Любовта ти.
Ред по ред... И ден след ден...
Защита земетръсна. И от тътен.
От чужди досег. И от собствен плен... ...
  941  38 
До Теб...
Ти - който познаваш Душата ми,
някъде там от Отвъдното
и се втъка като почва в сърцето ми
от което все по-често покълваш... ...
  1066  31 
... да ти разкажа...
Искам да ти разкажа...
за тая буря в душата си,
която изтръгва дървета
случайно до тях допра ли се... ...
  784  29 
  798  30 
... да не остане...
Залагах и хазартно колко пъти
сърцето си със лумналата жар
и в Ева се прокрадваше грехът,
че сам Дяволът я пожелал... ...
  711  21 
Мога...
Мога да руша и да изграждам
живота си до пясъчно измерен
и да бъда на оазис жаждата
процеждаща се в друго време... ...
  864  33 
Очаквам те...
Очаквам те... С покана... За Безвремие...
Ще бъда цяла... Почти себе си...
Луната - недоядена (във фаза четвърт)
ще расте до първия Времедел на душите... ...
  1088  24 
Любов над Ада
Пред Оня Син и Адът е смълчан
и няма ерес, няма еретици -
на Любовта в изгарящия плам
възкръсват и изпепелени птици... ...
  807  26 
Пролет
Зелено е. И иглено полето.
Росата е пипета в утринта...
И оня път, смълчан в сърцето,
усмихнато разпъпи сетива... ...
  722  26 
Прости, Любов...
Ти обичаш заоблени форми,
аз обичам умели мъже,
ти не знаеш задръжки и норми,
аз не знаех, че имам сърце... ...
  895  34 
Хектор
И тайните, които ще разкрием,
пред себе си, когато свещ запалим,
или олтара пагубно ще сринем,
или ще бъдем вяра срещу вяра... ...
  609  16 
... само...
Перото му е остро като копие,
разсичаше потопно небесата,
дните ми посипваше със вопли,
а птиците... те вярват в чудесата... ...
  774  27 
В мрака
В мрака съм поверие. За обич.
В Нищото
отдавна
те мълчах. ...
  691  23 
Призрачно
Душата ми е стара. Като замък.
Призраци плетяха и ръце.
И шепнеха и в мрака нямо,
че имала е като вас сърце... ...
  666  28 
Propuestas
: ??:??