Valens
127 el resultado
Денят приключи своята игра
и тежко във гримьорната приседна.
Грима изтрива бавно.
След това дълбоко ще заспи.
Самотен. ...
и тежко във гримьорната приседна.
Грима изтрива бавно.
След това дълбоко ще заспи.
Самотен. ...
534
4
7
Обичай ме, когато съм море
събрало всички искащи въздишки,
поройните и кратки дъждове,
когато съм позната и различна.
Обичай ме, когато съм въпрос - ...
събрало всички искащи въздишки,
поройните и кратки дъждове,
когато съм позната и различна.
Обичай ме, когато съм въпрос - ...
1414
3
9
От онзи миг не искам да съм влак.
Не искам релси, машинист, семафор
да слагат в рамки нуждата от бяг
към цъфнали внезапно нежни макове.
От онзи миг съм снежна тишина ...
Не искам релси, машинист, семафор
да слагат в рамки нуждата от бяг
към цъфнали внезапно нежни макове.
От онзи миг съм снежна тишина ...
619
8
Все така си се ражда денят.
Вечер грохнал от старост умира.
Все така аз преда самота
и тъка усмирителни ризи.
Все така си се влюбват във мен ...
Вечер грохнал от старост умира.
Все така аз преда самота
и тъка усмирителни ризи.
Все така си се влюбват във мен ...
625
8
Брегът съблече свойта недостъпност
и се снижи до ранг на раковина.
Художникът рисуваше без пръсти
по изгрева на n-тата любима
един различен топъл януари, ...
и се снижи до ранг на раковина.
Художникът рисуваше без пръсти
по изгрева на n-тата любима
един различен топъл януари, ...
1365
11
Дочула стъпките му, а след това и превъртането на ключа, тя го посрещна още с отварянето на вратата. Тя, неизменната тишина на дома му, всяка вечер го чакаше на прага. След нея доприпкваха и самотата, и страхът от старостта и болестите, страхът че някой ден ще си угасне сам, ненужен, не липсващ на н ...
746
4
С аромат на далечни, студени,
неразцъфнали още цветя
ти вратата затръшна пред мене.
Аз съм минало. Бъдеще – тя.
Колко нощи за тебе будувах, ...
неразцъфнали още цветя
ти вратата затръшна пред мене.
Аз съм минало. Бъдеще – тя.
Колко нощи за тебе будувах, ...
1535
12
Тринайсетият котарак не беше черен,
но святкаха очите му - зелени изумруди.
С походка сластна, огнено-премерена,
мър-мъркащи желания у мен събуди.
Тринадесети бе по ред в тефтера ми. ...
но святкаха очите му - зелени изумруди.
С походка сластна, огнено-премерена,
мър-мъркащи желания у мен събуди.
Тринадесети бе по ред в тефтера ми. ...
1293
8
Бяла зима - горчиви недели.
Вместо обич - горещ шоколад.
Липси, спомени... много са взели.
Без посока към рай. Кръговрат.
И не свършва кошмарът безкраен. ...
Вместо обич - горещ шоколад.
Липси, спомени... много са взели.
Без посока към рай. Кръговрат.
И не свършва кошмарът безкраен. ...
1235
8
Дочувам тътена от онзи влак,
със който ще си тръгна от перона,
а ти ще ме изпратиш. Няма как
две-три сълзи, нахални, ще изгониш
забърсвайки ги с вехтия ръкав. ...
със който ще си тръгна от перона,
а ти ще ме изпратиш. Няма как
две-три сълзи, нахални, ще изгониш
забърсвайки ги с вехтия ръкав. ...
503
5
Пшенично зрънце от далечна нива
за него мравката едва донесе.
Постави го в нозете му щастлива,
а той го глътна. Ситост не усети.
А котката от пълна крина с жито ...
за него мравката едва донесе.
Постави го в нозете му щастлива,
а той го глътна. Ситост не усети.
А котката от пълна крина с жито ...
958
9
Понякога си мисля: Ах, защо
не мога да се върна там, където
преплетох моето със твоето кълбо,
или, накратко, влезе ми в сърцето.
Без много приказки и шум голям, ...
не мога да се върна там, където
преплетох моето със твоето кълбо,
или, накратко, влезе ми в сърцето.
Без много приказки и шум голям, ...
519
5
Събудих се. Едно щастливо пухче
на слънцето от розовата грива
до мене във чаршафите се спусна
и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“
Протегнах се по котешки безгрижно, ...
на слънцето от розовата грива
до мене във чаршафите се спусна
и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“
Протегнах се по котешки безгрижно, ...
511
3
Дъждът очаквано не заваля.
Поморие осъмна със усмивка.
След нежните ти ласки през нощта
е плюс една отбора на щастливките.
Дъждът със сигурност не бе желан, ...
Поморие осъмна със усмивка.
След нежните ти ласки през нощта
е плюс една отбора на щастливките.
Дъждът със сигурност не бе желан, ...
552
3
Конкретна си, конкретна, като сън,
след който се събуждам уморена,
като заседнал ток във калдъръм,
като огромен тромб пълзящ по вена.
Защо ли някак си ме припозна ...
след който се събуждам уморена,
като заседнал ток във калдъръм,
като огромен тромб пълзящ по вена.
Защо ли някак си ме припозна ...
552
8
Във мен и теб не може да е есен,
а пък за зима, хич, да не говорим,
щом всяка мисъл с радост е принесена
на вечния копнеж по стих и полет.
Дали съм го планирала!? Навярно. ...
а пък за зима, хич, да не говорим,
щом всяка мисъл с радост е принесена
на вечния копнеж по стих и полет.
Дали съм го планирала!? Навярно. ...
632
4
Не ме разбирай грешно, но не съм
жената, за която да си струва
да се лишиш от крепкия си сън,
от къща, от дете и от съпруга.
За всичко се заплаща в този свят, ...
жената, за която да си струва
да се лишиш от крепкия си сън,
от къща, от дете и от съпруга.
За всичко се заплаща в този свят, ...
643
6
Тъй противооблачно целуваше очите ми
и ги рисуваше със слънце в златнорозово,
че аз, притихнала в прегръдките ти скитница,
не търся тази нощ спасение по морза.
и ги рисуваше със слънце в златнорозово,
че аз, притихнала в прегръдките ти скитница,
не търся тази нощ спасение по морза.
517
2
„Поетите обичат по сезон.“ -
ми каза той преди да си замине,
а аз сама на пустия перон
помислих: „Да бе, да, ще видим!“
Поетите обичали сезон... ...
ми каза той преди да си замине,
а аз сама на пустия перон
помислих: „Да бе, да, ще видим!“
Поетите обичали сезон... ...
535
2
Понякога си път във моя ден.
Понякога си пейка за отмора.
Понякога си песенен рефрен -
една усмивка сред море от хора.
Понякога те търся като свещ - ...
Понякога си пейка за отмора.
Понякога си песенен рефрен -
една усмивка сред море от хора.
Понякога те търся като свещ - ...
722
9
Минало и бъдеще какво са?
Аз живея в този миг, със теб.
Равенството следва след въпроса.
Хаосът е строго подреден.
Кой ли мъж последно ще обичам? ...
Аз живея в този миг, със теб.
Равенството следва след въпроса.
Хаосът е строго подреден.
Кой ли мъж последно ще обичам? ...
538
3
Красива съм
ни повече,
нито по-малко
от чужда, желана жена,
с която размина се. ...
ни повече,
нито по-малко
от чужда, желана жена,
с която размина се. ...
544
5
Пореден урок. Деление. Истината
за мене, за нея, за него – и прочие...
Очаквам звънеца. Ужасно ми писна.
Да ругая, не мога, затова многоточие...
Учебна програма. Уроци и изпити. ...
за мене, за нея, за него – и прочие...
Очаквам звънеца. Ужасно ми писна.
Да ругая, не мога, затова многоточие...
Учебна програма. Уроци и изпити. ...
580
4
В мисъл тук съм.
И там.
И съм вик.
И съм ням
вятър стиснал гласеца на сушата. ...
И там.
И съм вик.
И съм ням
вятър стиснал гласеца на сушата. ...
529
5
Никой, никой освен времето не се докосна до свежестта и младостта ù, до невинната ù руменина.
Никой не усети свежия аромат на очакването ù, на желанието ù да бъде обичана, пожелавана и докосвана. Да се слее с някого. Да бъде част от него и той от нея.
Времето, само времето я ухажваше оставяйки следи ...
Никой не усети свежия аромат на очакването ù, на желанието ù да бъде обичана, пожелавана и докосвана. Да се слее с някого. Да бъде част от него и той от нея.
Времето, само времето я ухажваше оставяйки следи ...
686
5
„Извинете, госпожо, след Вас!“
и се дръпва встрани от вратата.
Автобусът с най-мощния бас
заръмжава по пътя към Златните*.
А пък той, кавалер непознат, ...
и се дръпва встрани от вратата.
Автобусът с най-мощния бас
заръмжава по пътя към Златните*.
А пък той, кавалер непознат, ...
628
8
в памет на Илко Карайчев - zefpet
Замята зима заскрежен шинел,
със северните ветрове флиртува.
Отмята гарван в черния тефтер,
че вече като ангел съществуваш ...
Замята зима заскрежен шинел,
със северните ветрове флиртува.
Отмята гарван в черния тефтер,
че вече като ангел съществуваш ...
431
2
Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...
1270
3
Приятно ми е! Нека се представя -
онази съм, която ти плени
там... някога в уютната дъбрава
красиви думи, дето ù реди.
Приятно ми е! Колко си различен!? ...
онази съм, която ти плени
там... някога в уютната дъбрава
красиви думи, дето ù реди.
Приятно ми е! Колко си различен!? ...
817
10
На кукла ти приличам. Да. Приемам,
но етикет къде видя да ми виси.
Отдавна светя срещу теб в червено,
но ти към мен да тръгнеш пак реши.
И колко пъти ще ме питаш „Колко?“!? ...
но етикет къде видя да ми виси.
Отдавна светя срещу теб в червено,
но ти към мен да тръгнеш пак реши.
И колко пъти ще ме питаш „Колко?“!? ...
1543
13
... Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред...
„Родна стряха“ Ран Босилек
Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
В нея вятърът-самотник свири дни наред. ...
две липи отпред...
„Родна стряха“ Ран Босилек
Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
В нея вятърът-самотник свири дни наред. ...
594
5
Болиш! Все още ме болиш, все още...
Сърцето ми е с надпис „reserved”.
Събуждам се от спомените нощем
и питам те, дали си там добре.
Защо ли питам? Как ще отговориш? ...
Сърцето ми е с надпис „reserved”.
Събуждам се от спомените нощем
и питам те, дали си там добре.
Защо ли питам? Как ще отговориш? ...
679
4
И тази сутрин по стар детски навик Катя хвърли две шепи студена вода на лицето си. Бъррррр!!! Потрепериха двайсетината лунички по скулите ѝ, но веднага след това ѝ се усмихнаха с най-топлите си слънчеви усмивки. Сякаш казваха: „Виж ни! Виж ни колко сме красиви!” Но Катя не ги забеляза. Не забеляза ...
633
3
...................
Божура потрепери от студения вятър и
пристегна вълнената си забрадка. Смрачаваше. Дано
Минка, пощаджийката, да не е затворила пощата, че
да си вземе пенсията. Още невзела ги и парите бяха ...
Божура потрепери от студения вятър и
пристегна вълнената си забрадка. Смрачаваше. Дано
Минка, пощаджийката, да не е затворила пощата, че
да си вземе пенсията. Още невзела ги и парите бяха ...
718
4
Видял я в санаториума и всичко му се
преобърнало. Разбрал, че цял живот нея е търсил, че
най-после я е намерил. Най-красивото момиче на света,
най-доброто, с най-чистата душа. Боряна се казвала.
Подхвърлена била пред едно сиропиталище. Мургава, ...
преобърнало. Разбрал, че цял живот нея е търсил, че
най-после я е намерил. Най-красивото момиче на света,
най-доброто, с най-чистата душа. Боряна се казвала.
Подхвърлена била пред едно сиропиталище. Мургава, ...
643
3
– Мълчи, мале, мълчи! – щадеше я Атанас,
когато майка му току подметнеше:
– Уж здрава, яка, червендалеста, а пък май ялова
ще излезе...
Чак на седмата година Господ им даде Неделчо. ...
когато майка му току подметнеше:
– Уж здрава, яка, червендалеста, а пък май ялова
ще излезе...
Чак на седмата година Господ им даде Неделчо. ...
705
3
Червено. Червено. Червенееше пред очите ù.
Червено божурено море. Божури, много божури... Като
нея – Божура, макар че от години само в сънищата
си чуваше: „Божурооо! Божурооо!“. Само там се
виждаше, с усмивка на бялото си пухкаво личице, с ...
Червено божурено море. Божури, много божури... Като
нея – Божура, макар че от години само в сънищата
си чуваше: „Божурооо! Божурооо!“. Само там се
виждаше, с усмивка на бялото си пухкаво личице, с ...
640
4
- Глаад - ни са! Глаад - ни са! О - ля! О - ля! - Чуваха се скандирания, но огньовете, които танцуваха около нея не ù позволяваха да види скандиращите. Какво ли бе това място? Как се бе озовала тук? Усети кокалеста ръка с дълги пръсти по тила си, болка от одраскване от дълъг крив нокът преди разкъсв ...
668
3
В мен липсата е вакуумно-потискаща,
объркано-кръжаща болна птица.
Не чувам даже крясъка на присмеха.
Да виждам как - с простреляна зеница!
Безумно-тягостно мълчание пониква ...
объркано-кръжаща болна птица.
Не чувам даже крясъка на присмеха.
Да виждам как - с простреляна зеница!
Безумно-тягостно мълчание пониква ...
704
5
Самотата разбивам във шейкър с надежда
и някак по-малко горчи.
Предизгревно мракът във мен се разрежда
скицирайки светли лъчи.
Отпивам отново, премигва ми фейса: ...
и някак по-малко горчи.
Предизгревно мракът във мен се разрежда
скицирайки светли лъчи.
Отпивам отново, премигва ми фейса: ...
598
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
