Valens
126 el resultado
- Ачооо – чу ласкаво мъркане до себе си. Опита се да отвори очи, но не успя. Много здраво се бе „отрязал“ снощи. Топлото, ароматно-възбуждащо същество до него го засмука по възглавничката на ухото. Той изохка от удоволствие, а устните му интуитивно потънаха в целувка с други устни. Отвори очи и я ви ...
  508 
До моя остров влакове не стигат,
а мъчиш се вида им да смениш.
Изгубваш ме сред думи-пашпалига*,
сред хиляди интриги и вини.
Но ти си знаеш... Умен и безгрешен, ...
  383 
Изгубих си ключа. И нямам път.
Или пък имам някъде. Къде е?!
Не ми е тихо. Думите кънтят.
От екота им всичко в мен немее.
Посоката е ясна. Но дали ...
  339 
Гласът ти ме погали сутринта,
целуна ме със устните си нежни,
промъкна се издайница-сълза,
затичана към миговете прежни.
Докоснах те. Прегърнах те. Сега ...
  589 
Ах, може ли от нежност да боли,
от думи мили, чисти, съкровени,
от бликнали в очите ти сълзи
и от сърце със обич подарено
и може ли ужасно да боде ...
  405 
Какви са ти очите, ме попита,
със цвят на глина или чернозем,
ухаят ли на медна пита,
обричат ли на вечен плен.
Какви са ти очите, ме попита, ...
  442  10 
Луната набързо се свря помежду ни,
нахално изплези език.
Притисна ме ти и вълшебните думи
в твойте целувки открих.
В лятната вечер градът се разшава ...
  522  12 
„Върни се, моля те!“ - за кой ли път мълвя
(с достойнството отдавна съм на Вие)
и пожълтявам бавничко – трева
отказваща от друг и капка да отпие.
Наоколо прогизнало от дъжд, ...
  535  16 
Луната премигна в светофара
и мигът запърха в Желанието,
стъпило на границата между не и да,
между разрешено и забранено,
между зелено и червено, ...
  458 
Сънувай ме така че да намразиш
на утрото усмивката невинна
и делничните мисли на талази,
заприпкали към тебе безпричинно.
Сънувай ме открила чрез косите си ...
  558 
Зимата във Варна е лилава,
неонов крясък пори тъмнината.
От резеда днес враната решава
да си почерни бавничко перата.
Зимата във Варна е лилава ...
  406 
Когато днес си тръгва любовта
прегърбена от спомени и грешки,
помахай ù на входната врата
с молитва друг, там някъде, да срещне.
Седни до мен на каничка кафе, ...
  474 
Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега,
аз съм гара за бързащи влакове.
Аз съм вик в тишина
и маяк сред тъма, ...
  357 
Ти беше орехова ядка,
бушуващ океан от лава,
отхвърлил чуждите порядки,
отрекъл се от лесна слава.
Ти беше мигване, мираж, ...
  440 
Не, аз не знам какво е ревността,
но знам - насила няма да обича,
щом тропаш с крак и викаш: „Ха, така!
Сега те хванах! Някога се врича.“
Е, може някой и да е пророк, ...
  602 
Една подир друга пропадат гредите
и вече домът не е дом.
Една подир друга нахлуват осите
и вече са цял ешелон.
Подслон си намира студеният вятър. ...
  348 
Спасявам се! Спасявам се, прости,
че нямам грамче сила да остана.
Недей ме вика, моля, замълчи,
пътечката си вече съм избрала.
Опасно-стръмно, трудно е нагоре, ...
  361 
Бодливо-пареща и неуютна
отново ме посипва тишина.
И ето пак,
с вина в душата смутна,
градушка ледна силно заваля. ...
  353 
И ето, край. Финалната „ръка“
и карти разпилели се по пода.
Вземи за теб последната искра
от обичта ни, там, на ешафода.
Вземи я, моля те! До дъното изпий ...
  360 
„Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака“
Българска поговорка
Търкулнало се гърнето... Търкулнало се гърнето, но не си намерило похлупака. Изподрано и наранено, отново се търкулнало, но пак не го намерило. Помръкнало ядосано, едри сълзи се затъркаляли по бузите му. От както се помнело и в къщи ...
  1626 
Нарани те жестоко...
Докога ще търпиш?!
И сълзи не останаха...
Виж,
няма смисъл в играта банална, ...
  637 
Път се ширна и щом ме плени,
аз задишах със пълни гърди.
Миг се чудех - дали и защо,
но погледнах небето, а то
сякаш каза със чисти очи: ...
  480 
Връщаш се вечер. Затръшваш вратата.
Ругаеш държава, живот.
Жената, детето - тапет от стената,
треперят пред твоя амок.
Поредната вечер. Прикриваш сълзата. ...
  437 
Промъква се в душите ни студът.
Без време аз сама си го извиках.
Ръцете ми молитвено горят.
Издухвам плявата и... няма жито.
Остава само празна тишина. ...
  703 
Нямам време за усмивки, бързам аз сега -
скоро слънцето ще скрие своята коса.
Че от нея сбирам нишки, весел шал плета,
за да може да те топли нежно във студа.
Този слънчев шал щом носиш, и накрай света, ...
  628  10 
Със сребърни звезди ли е посипан,
или с посоки, пътят към града.
Последна нота саксофон изхлипа,
без грях виновен, после замълча.
А аз допуснах плътните завеси ...
  486 
Добра ли съм, о, Господи, кажи,
щом чуждите мечти все първо сбъдвам,
не искам благодарствени сълзи,
не чакам „жеста“ някой да ми върне.
Добра ли съм, щом свойта светлина ...
  551 
Прегръщал ли си някога врабче,
сред хиляди светкавици в небето,
с туптящото му, мъничко сърце
в тик-так със времето, назаем взето.
Прегръщал ли си някога врабче, ...
  1392  12 
Една любов, без грим и без костюм,
по пясъка пристъпи със усмивка
и затанцува лекичко, без шум,
под силната прожекторна покривка.
Лъчите, със изкуствена душа, ...
  628  18 
Пронизващ поглед.
Тишината
се чупи и забива в мен.
Ранена чайка с вик се мята
по пясъка, ...
  460 
Дали да те събудя... не, не искам
в мига, във който търсиш ме в небето
и в синьото на прилива разплискан,
и в тайния копнеж на ветровете.
Да ме сънуваш искам, моя ласка, ...
  505 
Коленете си обелих!
Сълзите изтрих с юмрук!
После се ухилих смело
на Съдбата си напук.
А ме толкова болеше... ...
  439 
Във нежна, лятна нощ сънят не стига,
а утрото настойчиво звъни.
Светът отвън омразно кукурига.
Без полза стискам своите очи.
И ти си тръгваш, някъде ни чакат, ...
  414 
Промуши се нахално-смело
през черни облаци, мъгли и дъжд,
към устните ми се прицели...
В омая кри ги неведнъж.
Притискаха го безпощадно ...
  428 
Когато си до мене онемявам
и се превръщам в шепа сняг...
И бавно, бавно се стопявам
в ръцете твои - пак, и пак...
Когато в тебе аз се скривам, ...
  521 
Аз в рокля съм бяла на сини цветя,
той - в риза „хавайска“ на лодки с весла,
прегърнати двама на малка скала,
целувка в нощта, там на брега.
Морето ни кани с красиви вълни. ...
  445 
Покланяха се, с клони до земята,
на бурята дървета раболепно
и скубеха, и скубеха листата,
гордост и надежди летни.
На капки, дъжд студен се впива ...
  417 
Сенокос е. Ухае на зелени треви.
Аз потъвам в омая, а пък тях ги боли.
Съска гневно косата, реже тънки стъбла
и затръшва вратата към живот, светлина.
Едни падат на хълбок, други в пръст - по очи, ...
  387 
Когато с дъха си прегърнеш китара
с очакващи струни, с горещи очи,
плати си набързо „Джин фис“-а на бара
и в ритъмен блус се докрай потопи.
Когато с дъха си прегърнеш китара, ...
  469 
Една изгубена русалка
нахлу във мисъл на моряк.
Докосна го на уж... „за малко“,
но в нея той намери бряг.
Нарече този бряг „Надежда“ ...
  587 
Propuestas
: ??:??