Валери_Станков
1.126 el resultado
МИСЛЕТЕ ЗА СМЪРТТА
Живея – и си мисля за Смъртта.
Тя просто всеки ден ми се навира.
Пред некролога, който го чета,
за скъп авер, политнал във Всемира. ...
  165 
БОГ СИ МИЕ ПРОЗОРЦИТЕ СУТРИН
Може би в милиарди компютри с топъл присмех на благи уста
Бог си мие прозорците сутрин? – да ни види по-чисти в света,
да сме хубави, благи и нежни! – къмто всяка добра живинка,
и да бъдем Любов и Надежди в свят без нито една светлинка! – ...
  516 
КОМПАРСИТА ЗА САМОТНИЦИ
... не съм дошъл да се харесам на никого във този свят,
живея – просто афоресан! – и Господ Бог не ми е брат,
за мене пет пари не дава – загадъчно цял ден мълчи,
осъдил ме е на забрава на стих – в добрите ви очи, ...
  411 
БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Нес кафе от автомата.
Гара. Мирисът на влак.
И прощално сбогом в чата.
Път. Но не по Керуак. ...
  485 
ТЪРКАЛЯНЕ НА ДУМИТЕ
... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, ...
  150 
ДЪЛБОКО В НИЩОТО
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел. ...
  226 
ПАСТИР НА ПАТКИ
... нали и мен зачеркнаха ме в щата, цаних се спешно патки да паса –
това за мен е работа позната – и тутакси я почнах! – начаса,
излизахме в люцерните край село, в кощрявата край есенния вир,
пасях си ги със честна пот на чело – и аз да ям бял хлебец най-подир, ...
  282 
АВТОПОРТРЕТ С КОСМИЧЕСКА ПРАШИНКА
... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,
нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,
в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,
да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег, ...
  190 
ДА ПОМЪЛЧИМ НА ДВЕ КАФЕТА
... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз, ...
  570 
ВЕЧНИЯТ МИГ
... някой ден във час на скука или в миг на самота
ще изхвърля на боклука непотребните неща,
кътани със постоянство по житейския ми друм –
тример, тапи от шампанско, стар визитник и албум, ...
  528 
БРАТ НА УТРИННИЯ БРИЗ
... попът тъй ме е записал във кръщелния ми лист –
да съм благ и чист на мисъл, и на тяло да съм чист,
черно слънце да ме жули, да се свличам гол в слани,
да не дишам злобни хули, чист – денят ми да дени, ...
  167 
МЪЖКА БАНЯ
Не знам дали си свиркате под душа
Бетовен, Брамс, Вивалди и Бизе.
Омаяни, съседите ме слушат
и вече са ме взели за мезе. ...
  700 
АВТОПОРТРЕТ С КОРАБИ
Мога да сравня този мъж със стадо диви свине.
Но и това му е малко.
Той яде три тави мусака,
пие бира със кофата. ...
  151 
Сняг на дрипи. Студ на буци. Въздухът се вцепени.
Зли – мелтемите с юмруци блъскат плажните стени.
Плажът дрипата си жълта просна в сумрачната глъб.
Гладен гларус ли ме глътна, или тъна в тиха скръб?
Вълноломът цял ден охка! – срещу бясната вълна. ...
  140 
АЗ БЯХ ЕДИН СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
Поел на път по пътя неминуем, повярвай, че се случват чудеса!
Молитвите ти Господ Бог ще чуе, какво че ти е тихичък гласа?
Стократно от боклука ще се върнат от тебе сторените добрини.
И ще повярваш, че за теб тепърва отваря Бог най-благите си дни. ...
  611 
КАРТИНАТА
Отиде си.
И миг подир това
картината ми стана живописна –
полярен лед душата ми скова, ...
  616 
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Нейде в сънните двори котараче се бори
със кълбото на баба в зори,
на купа́та с ластуна дядо сяда с тютюна –
и чибукът му дълго гори, ...
  281 
БОГОЯВЛЕНИЕ ’2023
... когато утре Бог ми се яви –
и аз, нали съм адски тъжен чичко,
ще му река: – Сполай ти! C 'est la Vie!
Благодаря ти, Господи, за всичко. ...
  367 
БЛУС ЗА ВЛЮБЕНИ
... когато в тихата ми стая засвири радиото блус,
започвам тихо да мечтая да милна кичура ти рус,
да вейна – вятърче в лагуна, палтото ти от кадифе,
да те прегърна – и целуна, да ти сваря едно кафе, ...
  383 
ДОБРАТА ДУМА ПЕТ ПАРИ НЕ ЧИНИ
... изглежда, съм тотално откачил,
или във мен душата се изкълчи? –
защо светът – за шепа хора мил,
за повече от нас е зъл по вълчи? ...
  187 
ALLEGRO MODERATO ЗА СМЪРТТА
... все още жив – без пукната пара,
не се и питам, дишам преблагато –
дали бедняк последен ще умра,
или ще легна върху крини злато? – ...
  213 
СПОМЕН ЗА БАЩИНИЯ ДОМ
... понякога се връщам у дома
като случаен гост от друга ера –
прозорците са с друга дограма
и хлебецът го няма във панера, ...
  516 
УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА
... мечтая си да имам топла стая,
да те поканя в нея някой ден –
да пийнем чай – и да те пожелая
след чая на постелята от лен, ...
  577 
АЗ ВЕЧЕ ЗНАМ КАКВО МИ ПРЕДСТОИ
Законът на живота си е прост, во нине, присно – и от памтивека! –
на този свят дошъл съм като гост, и – гостенин, отивам си полека,
с прекрасното и славно "C 'est la vie" вървях си между двете крайни дати,
и нявга там – в крайградските треви, опечален, светът ще ме изп ...
  613 
ТАМ, КЪДЕТО МЪЖЕТЕ НЕ ПИШАТ ПОЕЗИИ
Скрий се под масата, иди в банята, набери познатия телефон,
ще го чуя – дори да съм пукнал в откачената зимна виелица,
ще ти дойда на рикша, на галера, със трена през Горна, на кон,
ние, истинските мъже! – пристигаме винаги изневиделица. ...
  517 
ГЛАШАТАЙ НА БОГА
Цани ме Господ Бог за глашатай, да ви разнасям светлите си вести,
например, че животът ще е Рай! – и Адът няма как да го измести,
със тъпана на градския мегдан да свикам всички живи – и умрели,
мислете си дори, че съм пиян! – с прегракнали до ужас децибели, ...
  184 
КЪЩИЧКА ОТ КАЛ
... дали е от световната печал? – която върху мене се стовари,
си правя цял ден къщички от кал, дори не ги залоствам с катинари,
на двора с двете сенчести липи кова от чам и масичка за двама,
и в тия светли къщички се спи по-сладко и от в скутеца на мама, ...
  138 
ЖИВЕЯ С ПРОСТИТЕ НЕЩА
... Бог живее в простите неща, седнал на ръба на световете,
в книгата, която ще чета, в чаша винце, в чашката на цвете,
в кръгче дим от щипка благ тютюн, литнало от моята луличка,
в краешник от топлия самун, зимния ми нос погъделичкал, ...
  592 
СБОГОМ, МИЛО МОЕ ДЖИПИ!
... щом джипито ме зърна, и ми рече, че хич не му приличам на болник:
– Отивай си! Не си за мен, човече. Не се ли виждаш? Як си като бик! –
прибра си потребителската такса, връз нея взе ми трийсет кинта – кеш,
поне да беше ме запитал как съм! – пък то, да ти е драго да умреш, ...
  355 
Утринна меса за Бога
... Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче, ...
  140 
ХЛАПАШКА ПЕСЕН
... дали защото вечер тишината със пухкави безмълвия ме гали,
и всякоя минута ми е свята – да скитам сам във варненския залив,
да си премислям щяло и нещяло, каквото преживял съм го до днеска,
със присмеха, че тленното ми тяло ще се превърне във абсурдна фреска, ...
  139 
АВТОГРАФ ВЪРХУ СНЕГА
... под прозорците на Варна, малко братче на Гаврош,
със душица благодарна тръгвам в празничната нощ,
през свещички и гирлянди и елхички с пухкав сняг
под балкони и веранди хлътвам в непрогледен мрак, ...
  229 
ФАЙТОНЪТ НА ДЯДО
... някога по „Сан Стефано” дядо караше файтон,
будеше се много рано – да нахрани своя кон,
четкаше го с черна четка! – впрегне ли го – да лъщи,
с фрак, ботуш и шик жилетка, с цяла Варна бе на „ти”, ...
  161 
ВЛАКЪТ ЗА СТОКХОЛМ
И – понеже Нобелът ме чака,
пък да спазя все пак и бонтон,
взех, че снощи барнах се със фрака –
и цилиндър турих – за фасон. ...
  592 
ПРОСТИ ВЪПРОСИ
... понякога Вселената се вглежда във мен със ококорени очи –
и чуди се дали със стрък надежда да ме дари, или да ме сгълчи,
дали да ми отпусне още време – две шепици от своя скъп лимит,
да милне слънце голото ми теме под залеза на гърбавия рид, ...
  594 
БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...
  191 
ЖИВЕЕ В МЕН ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
Живее в мен едно добро човече и нищо съвестта му не гризе,
и биричка си сръбва всяка вечер – и много често пие без мезе,
прощава с кеф отминалите болки, посреща неизбежните беди,
върти безкрайни римни обиколки и стихчета по цяла нощ реди, ...
  473 
ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
Живее в съблекалните на плажа.
И спи върху един прогнил дюшек.
Аз може нявга да ви го покажа –
тя – Варна, си го знае, луд човек. ...
  459 
НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО РИМАТА
... през далечните морета и пустинните земи
с нея – Римата ми клета, си живеем тъй сами! –
много често тя ме нерви, аз я гледам – сам и слаб,
караме я на консерви, биричка, тютюн и хляб, ...
  172 
МОМЧЕ НА МОРЕТО
Понякога момченцето, което до лудост беше влюбено в морето,
в душата ми завръща се на пръсти – и става тихо в светлия ми дом.
Седи на плажа, огънче си пали – и дълго гледа варненския залив,
все тъй върви по лунната пътека край стария, прегърбен вълнолом. ...
  643 
Propuestas
: ??:??