Валери_Станков
1.314 el resultado
ЧЕТВЪРТИ ДАН ИДИОТИЗЪМ
Откакто се научих да мълча,
по цяла нощ насъне взех да викам,
чер хляб да ям на своята бохча, зад зъбите проскърцва ми езикът,
понякога ми иде да крещя! – от истините в мен – несподелени, ...
  347 
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...
  229 
ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...
  168 
ЕДИН ДЕН НА ПРИПЕК
... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва, ...
  179 
НЕПРОЧЕТЕНИЯТ ЧОВЕК
... понякога – наритано дете, се питам срещу сянката на мама –
защо ли книги никой не чете? – и хора във книжарниците няма,
със стихчетата мои във Facebook дори не мога да си купя хляба,
но си живея – все така напук! – по-беден от пристанищен бараба, ...
  377 
ИСТОРИЯТА ВСИЧКО ЩЕ ПРОСТИ
... Историята всичко ще прости,
дори не ще опита да излъже
какво съм сторил аз, какво не ти,
и кой с какво на този свят е длъжен, ...
  497 
АЗ ЛИ ЗАБИХ ПОСЛЕДНИЯ ПИРОН?
... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,
сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,
и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива, ...
  146 
"ПИРОГОВ" ЗА ВЛЮБЕНИ
... понеже бях припаднал от Любов
по тебе нейде из квартал "Обеля",
откараха ме спешно в "Пирогов"
и ще съм тук – до другата неделя. ...
  291 
ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
... защото Добротата ми е свята, и колкото да ми е крив светът,
на обич аз се учех от децата! – и чист преминах своя дълъг път,
слънца рисувах с цветни тебешири, дъждът немилостиво ги изтри,
пропадах с тях зад голите баири – надеждица да диря вдън гори, ...
  188 
ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...
  165 
... защото ти ми идеш всяка нощ в дрипясалите сънища по изгрев,
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми ...
  485 
ЕДИН ОТ МНОГОТО ПОЕТИ
... понякога в писателската ниша душата си отключвам за света
и кротко сядам стихове да пиша – и с много обич да ви ги чета,
по-леки и от птиците във полет, не знам дали до вас достигат те? –
единствено за слънчице се молех във тях със чиста обич на дете, ...
  187 
СБОГОМ, МИЛО МИ СЕЛЦЕ!
... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла, ...
  168 
ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша, ...
  144 
ЩЕ БЪДА В БЯЛО
... нали съм уморен и стар, и грохнал от житейски прози,
се спрях на Женския пазар, че да ти купя две-три рози,
и шоколад ти взех – "For you"! – да ти ухае на канела,
фишу ти купих – цвят екрю, и жълта сламена капела, ...
  595 
ЗАЧЕРКНАТИ СТИХОВЕ
... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга. ...
  142 
ЦАРЯТ Е ГОЛ
... тъкмо седнал бях на бира, поглед в Нищото забол,
изведнъж! – откъм баира, гледам – Царят иде гол!
Както си го бе родила майка му през двайсти век –
нито сърма, нито свила! – а бе, просто гол човек. ...
  529 
ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...
  202 
В БЕЗДНИТЕ НА РАЯ
... животът мина – вятър през мъгла, и ме отвя – къде? – и аз не зная,
като че ли с Вълшебната метла ме смете кротко Времето – към Рая,
най-смислените мои часове потънаха! – в тонаж несръчни рими,
разкъсвах си душицата надве, дори на три! – за хорица любими! – ...
  158 
СВЕТУЛКАТА НА БЪЛГАРИЯ
... беше влакът ми нявга прекрасен през полета, гори и селца –
и летяха народните маси, VIP-персони и майки с деца,
във купето вървяха беседи – кой отде – и къде е поел? –
още нямаше толкова медии, Vivасом, Теlеnоr и М-tеl, ...
  618 
ПИСМО ОТ НЕБЕТО
С обич към всекиго длани протяга Господ от нашето черно небе –
даде ми риза, сандали, тояга, винце във мях, къшей хлебец в торбе,
мога със тях да живея до триста, вече съм свикнал на радости кът,
друго какво ли от него да искам? – друмниче кротко по дългия Път, ...
  156 
МАРИЯ-МАГДАЛЕНА
Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.
Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.
И копаехме с яростни кирки помийния ров.
Ние бяхме дванайсет – за бой – и мъже за любов. ...
  279 
НАДПИС ВЪРХУ ПРЯСНАТА МАЗИЛКА
... тъй както старият мазач
оглажда прясната мазилка
и дърпа глътка-две по здрач
ракийца в бирена бутилка, ...
  274 
ДА ВИ ОБИЧАМ
... какво да сторя, че да го превърна света във просто място за Любов? –
и да повярва моят брат посърнал? – че Бог за нас редил е благослов,
че даже най-последната надежда лети! – макар с опърлени криле,
и светлото небе във нас се вглежда – дори и да живеем твърде зле, ...
  211 
... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
стада прасета да троша ...
  373 
СВЯТ ЗА БРАТЯ
... какво ти дадох – и какво си взех от тебе, непрокопсан мой Животе? –
неосквернен от жажди за успех, за мене всеки Божий миг бе готин,
не трупах злато, слава, власт, пари – и моя поглед нищо не помътя! –
и радвах се – на хорица добри! – които с Обич срещах си по Пътя, ...
  172 
МОМИЧЕТО СЪС СЛАМЕНА КАПЕЛА
Момичето със сламена капела,
с ефирна лятна ризка на цветя,
край мен премина някак си несмела,
и като птичка нейде отлетя, ...
  697 
ПИСАХ, ПЛАКАХ И СЕ СМЯХ
... сигурен съм, ще напусна скапания свят в зори –
без стотинки за закуска – и за биричките три,
от крайбрежната алея ще си литна – с НЛО,
синовете ще отлеят на пръстта шише мерло, ...
  302 
БАЛАДА ЗА БАВНИЯ ХОТЕЛ
… ще изкъртя за теб и вратите на Рая с ритник,
и със влака през Горна ще те водя със мен на морето –
в някой бавен хотел със дискретно бръмчащ климатик,
със таксито, което пред него е вечно заето, ...
  214 
ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН МИГ
... дали щастливец съм, не знам? – с това, което Бог ми даде,
с парчето хляб и шпек салам човек за обич все е гладен,
заспивам в бял хамак с мечти – под одеялце от надежди,
сълзичка ли ми залюти, клепачи стискам – бърча вежди, ...
  647 
КАК СИ, МОЙ?
... навярно Господ слиза от света,
във който ние всички ще отидем –
в шпионката на входните врата
го виждам как се прави на невидим, ...
  167 
НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ
... да бях ти вил в горите занемели – вълк! – с вълчите потери призори,
да бях летял след облаците бели, днес щях да знам къде от мен се скри,
все някой ден аз щях да те постигна и да те благославям с "Отче наш!" –
най-светлата Жена – Жена енигма! – Жена надежда! – и Жена – мираж!, ...
  165 
ЗАЩО МЪЛЧАТ ПОЕТИТЕ
... сред хиляди поети в Интернета се питам цял ден: – Боже, кой съм аз? –
дали се сместих в братската им чета със старичкия, грохнал мой Пегас,
дали четат несръчните ми рими? – не станах ли посмешище със тях,
из тоя братски хор от херувими щастлив ли писах, плаках – и се смях? ...
  186 
ПРОЧИТ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СКРИЖАЛИ
... благословени часове
на съзерцание и мързел,
когато вън денят снове,
а аз заникъде не бързам, ...
  198 
КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА НА ПОЕТА
... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –
там, дето спят Петрарка и Сенека,
Артур Рембо, Верлен и Пол Гоген, ...
  235 
ФЪНДЪЦИ ОТ СОФИЙСКАТА МЪГЛА
... бяла, блага, ненадейна, от Владайските била
на фъндъци ми се вейна! – върху София мъгла,
както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,
сетне вапца във златисто витошкия Черни връх, ...
  358 
ЧЕРНА КУЧКА СЪС СИНИ ОЧИ
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...
  422 
КЪЩАТА НА „СТЕФАН БОГОРИДИ”
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи, ...
  162 
СМИСЪЛЪТ НА ТОЗИ СВЯТ Е ВЕЧЕН
... и за мене краят ще настъпи, щом изчезна в Райските поля.
Всеки ден ми стават все по-скъпи хората, с които хляб деля.
Благославям техните надежди! – и живея в тях със рой мечти.
В своя вехт писателски бележник си говоря с Времето на "Ти". ...
  185 
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКАТА ВРЪБНИЦА
... дали ме чуваш, като Ти чета молитвите си всяка вечер в храма,
ако Те има, Боже на света? – на Твоето осле ще нося слама,
пет хляба вместо Теб ще опека, във подмола ще хвана две пъстърви,
и с Твоята добра човещинка ще ги раздам на живи и на мъртви! – ...
  755 
Propuestas
: ??:??