valiordanov (Валентин Йорданов) - Obras

Лабиринт 🇧🇬

побягнах от кръста
към своето минало бяло
когато се върнах
разбрах че съм пак във началото
огледах се мъдър ...

valiordanov

Poesía

2007-02-20T06:36:37+02:00 832 9

КОМАРДЖИЯ 🇧🇬

Проиграх на комар
две-три от своите чувства,
но не беше добре -
той, хазартът, не е вид изкуство.
После друг от тях се възползва ...

valiordanov

Poesía

2007-02-19T07:49:47+02:00 932 7

ЛЮБОВТА НА МОРЯКА 🇧🇬

Ти помниш ли очите на моряка -
две черни перли в бялото море?
Когато кажеше да го дочакаш -
желаеше го с цялото сърце!
Морски вятър галеше съня му, ...

valiordanov

Poesía

2007-02-19T07:48:47+02:00 7.3K 16

НОЩНА КАРТИНА 🇧🇬

Пролет е. Щурците пеят.
Нощта забулва ни с мечти.
Сърце ранено - любовно стене,
и търси своите звезди.
Кучетата в страх от мрака, ...

valiordanov

Poesía

2007-02-19T07:44:25+02:00 762 7

ЗАБАТАК 🇧🇬

Съвременна версия по Иван Вазов
Българин съм, чичо. Българско момче.
Хе, там от Силистра… много е далече,
то да бях от Цюрих, ил Париж поне,
нямаше пред тебе за пари да хленча. ...

valiordanov

Poesía

2007-02-18T00:54:22+02:00 790 12

ПО ДЕТСКИ 🇧🇬

Коте палаво, игриво,
със мишленце малко, сиво,
си играеха на двора
под високата топола.
Ала случи се беда - ...

valiordanov

Poesía

2007-02-18T00:07:55+02:00 801 8

ЕПИЗОД 🇧🇬

Каруцата бавно пълзеше, понеже
не искаше споменът тежък да скъса
и знаеше - стигне ли вече Кълнежа,
затрита ще бъде съдбата й, всъщност.
Стопанинът бясно с камшика подканя ...

valiordanov

Poesía

2007-02-18T00:07:03+02:00 723 3

ЧЕРЕШОВО ВРЕМЕ 🇧🇬

на Пенчо Мутафчиев - полковник-поет
Помниш ли трийсет и четвърта - звездното бърдо:
три метра сняг, а косите свистят,
гладът като смок как ни стиска за гърлото,
в торбите ни няма дори мирис на хляб… ...

valiordanov

Poesía

2007-02-17T08:44:11+02:00 1.2K 8

РЕЧНО 🇧🇬

Нас ни свързва не само земята -
като устни пропукана, бледа,
от която се раждат житата
с класове за живот и победа.
Не и вятърът, който се смее, ...

valiordanov

Poesía

2007-02-17T08:40:11+02:00 821 13

ВСЕКИ ИСКА 🇧🇬

Всеки иска в таз държава
зад бюро да управлява,
да си има секретарка
и кола – престижна марка,
по дузина подчинени, ...

valiordanov

Poesía

2007-02-17T06:18:30+02:00 904 13

Б Е Л Е Г 🇧🇬

Белегът е спомен от рана -
болка зараснала с време.
Диря, която остава…
Пътят, по който минават
мъжките ни проблеми. ...

valiordanov

Poesía

2007-02-16T05:44:32+02:00 807 12

ЧАСОВНИК НА СЪДБАТА 🇧🇬

Напред! Назад!
Напред! Назад!
Часът на битието!
Очаквах своето взривяване.
Над мен единствено небето ...

valiordanov

Poesía

2007-02-16T05:43:31+02:00 911 6

Е П И Т А Ф И Ч Н О 🇧🇬

На гроба ми с тамян не ме кадете!
И вино не изливайте в пръстта.
Единствено свещичка запалете
и целунете с обич кръста.
Към снимката не гледайте - там няма ...

valiordanov

Poesía

2007-02-16T05:17:56+02:00 824 11

МОЯТА ПРОЛЕТ 🇧🇬

на....
Ще измисля най-нежната пролет -
със цветя като лумнали пламъци,
с ритуалният щъркелов полет
и с дървета – разцъфнали замъци. ...

valiordanov

Poesía

2007-02-15T09:07:53+02:00 932 18

АСОЦИАТИВНО 🇧🇬

Тъй както циганин тавите си продава,
изкуството продавах си и аз.
Но циганската участ е такава,
а моето е някаква си страст...
Те правиха тави, аз сбирах думи ...

valiordanov

Poesía

2007-02-15T09:05:14+02:00 838 11

НАКАЗАНИЕ 🇧🇬

Мама все ме кара книжки да чета.
Татко с цифри тъпче моята глава.
Дядо песничка ме кара да му пея.
Баба иска да съм винаги до нея.
Но ще дойде ден, когато ...

valiordanov

Poesía

2007-02-15T09:02:29+02:00 802 10

ЗА СЦЕНАТА - ЖИВОТ 🇧🇬

„Животът е сцена безкрайно голяма...”*-
(от Шекспир го знаем. Него вече го няма)
Актьори сме всички, на нея играем
за своите роли почти нищо не знаем.
Веднъж сме щастливи, веднъж сме нещастни. ...

valiordanov

Poesía

2007-02-14T08:54:02+02:00 3.4K 9

РАЗГОВОР С „ТИМОН ОТ АТИНА” 🇧🇬

В кой век живял си, Тимон от Атина!?
Допускам, че и днес си още жив.
Представата за време в мен се срина -
човек за човекът е още зъл, е още див.
Все още ни обграждат подмазвачи ...

valiordanov

Poesía

2007-02-14T08:53:29+02:00 1.3K 9

14 ФЕВРУАРИ 🇧🇬

Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.
Валентин Трифонов - по прякор Дон Жуан.
Не, че така изглеждам –просто си важа,
и откакто се помня все от любов съм пиян.
...

valiordanov

Poesía

2007-02-14T08:51:59+02:00 1.4K 16

ДУШАТА СИ ЗА ТЯЛО НЕ ПРОДАВАМ 🇧🇬

Във слънчевия сплит ме ударете,
светът ще потъмнее миг пред мен,
а после, ако трябва, повторете,
ще стане черен всеки следващ ден.
Целете се, не спирайте, удрете! ...

valiordanov

Poesía

2007-02-13T07:18:41+02:00 1.1K 13

ПОЛЕТ 🇧🇬

„Та птиците летят дори и мъртви” -
ми каза малчуганът с дънковата риза
и русия перчем
над сините очи,
събрали времето. ...

valiordanov

Poesía

2007-02-13T07:15:34+02:00 705 7

ПЪТИЩА 🇧🇬

Пътища мои - желани, незрими,
вие сте моят отдушник и плач.
Вие създадохте моето име -
аз ви утъпквам от сутрин до здрач.
Мойте успехи и моите грешки ...

valiordanov

Poesía

2007-02-13T07:12:35+02:00 707 6

О Г Р А Н И Ч Е Н И Я 🇧🇬

Шишето е с дозатор,
прозорците с решетки,
гризе със зъби вятъра,
той мрази всички клетки.
За огъня е печката, ...

valiordanov

Poesía

2007-02-12T08:58:16+02:00 850 10

М У З И К А Н Т 🇧🇬

И преди да изгрее зората,
и преди да нахлуе тревога,
да припява с усмивка луната
зажадняла за твоята обич.
Разпилей по небето звезди, ...

valiordanov

Poesía

2007-02-12T08:56:57+02:00 901 8

ЦЕНАТА НА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ 🇧🇬

Свободното време
развалих на дребни монети.
Харчих на поразия.
Купих мечти.
Купих си вяра. ...

valiordanov

Poesía

2007-02-12T08:48:31+02:00 802 6

АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ 🇧🇬

посвещавам го на един превъзходен актьор - ИВАН САМОКОВЛИЕВ - автор на пиесата "БЪРКАНИЦИ" или "АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ", която е една и съща под различни имена в Силистра и Русе
Целият живот е мръсотия,
чалгата под кожата се крие,
алкохола е като мехлем
псуваме се вместо ”Добър ден”, ...

valiordanov

Poesía

2007-02-11T00:37:58+02:00 881 5

С Р Е Щ А 🇧🇬

По улицата се разхождаха
Началото и Старостта.
Но колкото различни да изглеждаха
те никога не си признаха,
че именно по този земен път ...

valiordanov

Poesía

2007-02-11T00:34:51+02:00 818 5

З А Г А Д К А 🇧🇬

Ако всички жени на тоя свят
си приличат -
и по лице, и по душа,
то във втория си живот
задължително ...

valiordanov

Poesía

2007-02-11T00:33:38+02:00 734 2

С Р А В Н Е Н И Е 🇧🇬

Когато прецъфтяваха липите
и сипеха от клоните сълзи...
Когато те поглеждах във очите
и в тях откривах моите мечти...
Когато от небето разгневено ...

valiordanov

Poesía

2007-02-10T02:03:04+02:00 884 7

Р И Л А 🇧🇬

Валя дъжда. Навсякъде валя.
Бях мокър чак до кости - не отвътре.
Хербарий бях от есенни листа,
подгизнал бях, ала изпълнен с мъдрост.
...

valiordanov

Poesía

2007-02-10T01:59:42+02:00 716 6

Л Е Б Е Д О В А П Е С Е Н 🇧🇬

За лебедова песен нямам сили,
не съм способен нищо да изпея,
но искам ден от тебе, Боже мили,
аз като негър да си поживея.
...

valiordanov

Poesía

2007-02-10T01:58:02+02:00 767 6

РАВНОСМЕТКА 🇧🇬

Въртя педалите на свойто колело.
Животът кръговрат ли е, се питам,
щом пътят като филмово платно
в различни епизоди ме изпитва.
Ръцете ми изтръпват да държат ...

valiordanov

Poesía

2007-02-09T01:39:42+02:00 835 14

РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ 🇧🇬

Когато търсиш моите очи -
две светли рани в тъмното начало,
грехът когато ярко загорчи
като в пропукано от чувства огледало;
когато търсиш моите ръце - ...

valiordanov

Poesía

2007-02-09T01:35:42+02:00 964 14

„В” КАТО ВЕРИТАС 🇧🇬

Препънатата истина не пада,
във огън да я хвърлиш - не гори.
И винаги в душата, без пощада,
се цели. От това боли.
Препънаха ме твоите зеници, ...

valiordanov

Poesía

2007-02-09T01:33:04+02:00 793 6

Н А Л И 🇧🇬

Нали, когато вятърът съблича
листата от заспалите дървета,
земята на дъска за шах прилича,
очакваща двубой със студовете.
...

valiordanov

Poesía

2007-02-08T03:15:33+02:00 912 14

ПРИКАЗКА ЗА НАПУКАНОТО СЪРЦЕ 🇧🇬

Картината висеше полумъртва,
засрамена от своето лице.
Какъв шедьовър е едно перо опърпано,
забито във напукано сърце?
...

valiordanov

Poesía

2007-02-08T03:13:17+02:00 863 7

С Ъ Н 🇧🇬

Сънят ми като черен гарван отлетя.
Очите ми - запалени звезди.
Аз, лежащ, завит със тишина,
съм жаден за любов и за мечти.
...

valiordanov

Poesía

2007-02-08T03:08:31+02:00 739 8

Б Ъ Р К А Н И Ц И 🇧🇬

Все във нещо забърква ни
този грапав живот
и превръща ни в смърфове -
беден малък народ.
Зад панелите замъци, ...

valiordanov

Poesía

2007-02-07T08:05:21+02:00 819 8

Р И С У Н К А 🇧🇬

Две панделки в косата ти лудуват,
две трепкащи от вятъра крила
и ангелска усмивката ти плува
по детски непорочна. Без вина.
...

valiordanov

Poesía

2007-02-07T08:04:25+02:00 796 7

Е П И З О Д 🇧🇬

Момчето не познаваше греха.
Момичето се молеше
очите да се впият в нежната му плът
и да се плъзнат със целувка страстна
към дългите бедра и към гърдите... ...

valiordanov

Poesía

2007-02-07T08:03:50+02:00 783 6