veesii70
411 el resultado
Лежи Страхът
като сноп покосен
от сърпа заострен на Риска.
Пада здрачът на Мисли
недоизречени ...
  736  14 
Когато сънищата
тихо се разлистват,
целунати, огряни от Мига
и чуруликат ранобудни Истини
под стряхата ...
  1136  26 
Когато Вината разпуска
косите си гъсти – желания
на рамото на Мига,
когато съдбата гали я...
Когато подскачат мислите ...
  759  14 
Като разлюбен въглен
се разпадам
от допира на Вярата
премръзнала
в огнището на рани ...
  804  18 
Неочаквана Радост
разплита косите
на недоспала тъга...
Вироглави Истини
кюскат лъжите ...
  945  21 
Изпий пропуснатите мигове
и Болката до дъно!
Наливай Вяра и не питай
дали, кога ще съмне?!
Танцувай с всяка светла мисъл! ...
  3178  23 
Смъртта е просто бримка,
спусната случайно
или желана подсъзнателно,
когато Бъдещето слиза
с бързи стъпки от Миналото ...
  701  15 
В пролуката на сънища несбъднати
танцуват непокръстени мечти
с предчувствия далечни и безсънни,
окъпани от Коледни зведи...
Една вълшебна песен ги дарява ...
  852  19 
В преддверието на Несбъднатото
набъбва Липсата
от допира на Светлото и Тъмното,
на „искам” и „не искам”.
Прегракнали от виене мълчания, ...
  890  18 
Във празната алея
на смирените желания -
прегърбени осъмват
непоискани мечти
до думи неизречени ...
  966  24 
продължение на
Защо ли не си тръгваш, стих неканен,
със ятото на морните вини
и с наметалото на спомените шарени
покриваш пак ранените мечти? ...
  1004  23 
отговор на
Защото тъмно е понякога в мечтата,
а неродената сълза боли
и се стопява недокоснато очакването
в нозете на един очакван миг... ...
  767  18 
Защо се връщаш пак, вина освирепяла,
и бъркаш в раната на моята мечта?
Бях те забравила, бях те приспала
в прегръдките на съвестта...
Защо разкъсваш топлите предчувствия ...
  900  14 
Една илюзия красива
под сянката на истината спи
и тихо капят пожълтелите надежди
до снопите с превързани тъги.
Съмненията като жило се забиват, ...
  706  18 
Подкови - мисли.
Необяздени чувства.
Премазан страхът.
Впрегната вина.
Неразорана съвест. ...
  710  13 
Двоеточие:
подхлъзват се въпроси,
удивителни...
Безостатъчно
разделят се чувствата ...
  894 
Неотключени,
неосветени мигове -
нецелунати
Незаченати,
непознати сънища - ...
  838  17 
Чувствата галят
бръчките на мислите.
Накуцва вяра...
Страхът зазидан.
Тухли от съмнения. ...
  679  14 
Жадни сънища
разливат предчувствия
недоизпити..
Гладни истини
поглъщат желания ...
  1011  26 
Ножици-мисли.
Минало-огледало.
Подстриган страхът.
Ролки-проблеми.
Накъдрени надежди. ...
  768  13 
Желания неопитомени
оградата прескачат
на страха.
Гонят се мигове
с мечти ранени ...
  700  19 
Рискът целува
миглите на мислите
с устни-чувства...
Рими рисуват
стихове несбъднати ...
  753  17 
Неразплетени въпроси
до кълбета от мечти.
Отговори - тънки, боси,
дълги истини - игли...
Прежда шарена - съдбата. ...
  740  28 
Няма пречка,
която не мога
да прескоча
или да приспя,
да забравя ...
  799  13 
Завързан разум.
Рошаво желание.
Отвързан спомен.
Ръка за ръка
бъдеще и минало ...
  860  17 
Морна тъгата.
Неразорана радост.
Рало-минало...
Разлята лъжа.
Недопита истина. ...
  1416  19 
Непоискани
мисли се гонят.
Недокоснати
чувства ръмят.
Недописани ...
  882  29 
Есен съблича
нацелувани листи
от топло лято...
Празните жици
танцуват прегърнали ...
  1290  26 
Капят мислите
до стеблата на чувства
недохранени...
Проливен спомен.
Разрошена истина. ...
  806  22 
Спомен целува
нецелуната мечта
с устни-сълзи...
Стихът прегръща
непрегърната муза ...
  861  25 
Разплитам тъга
в косите на спомен.
Заплитам радост.
Вързвам минало
за ограда-бъдеще... ...
  838  19 
Ако опънеш
струните до скъсване
на недопятата мечта...
Ако развържеш
и отрежеш плитките ...
  771  15 
Прибирам
на тъгата в пазвата
откраднатата радост -
все още топла,
недокосната ...
  792  17 
Поискаш ли –
можеш да вържеш тъгата
под сянката
на радостта...
Поискаш ли – ...
  1070  22 
Кога ли се ражда сълзата?
Когато заспи радостта,
когато разцъфва тъгата,
когато умира мигът...
Къде ли се ражда сълзата? ...
  799  16 
Острилка-лъжа.
Подострена истина.
Неизписан миг...
Радост съблича
уморената тъга ...
  584 
Стебло-надежда.
Тежка дума-секира.
Отсечен копнеж.
...
Неочакван стих. ...
  853  21 
Ограда-мисъл.
Прескачат я чувствата
с празни шепи.
Беззъба тъга
с бръчки-съмнения. ...
  1028  16 
Вдъхновено от:
„Не ми се обяснява. Няма нищо
в дълбоките джобове на тъгата.
И ясно е, че трябва да прелиствам
на друга страница и друга дата” ...
  874  14 
По прашния миг
убодена от спомен
накуцва вяра.
...
Задрямал страхът ...
  886  20 
Propuestas
: ??:??