VenY (Венцислава Симеонова) - Obras

Нито толкова истинска 🇧🇬

Нито толкова истинска.
Нито толкова свята.
Най-безумно измислена.
С най-безумно богатсвто -
всяка мисъл на хората ...

VenY

Poesía

2006-03-07T12:33:53+02:00 908 6

Душата на рибаря 🇧🇬

Душата на рибаря е тъга,
удавена във чашата му с вино.
Със вкус на водорасли и слънца,
потънали в очите на делфините.
Душата на рибаря е небе, ...

VenY

Poesía

2006-03-07T12:32:40+02:00 2K 9

* * * 🇧🇬

Като камък на шията
всяка дума тежи.
Няма как да се скрия.
Подли хорски очи
мерят грях подир грях, ...

VenY

Poesía

2006-03-06T12:16:29+02:00 869 4

Резигнация 🇧🇬

И нищо, че ще ме боли.
До гроба чак ще ми се връща.
Платено - пито! Без кавги.
И без излишни пазарлъци.
И без излишна доза срам... ...

VenY

Poesía

2006-03-06T12:16:10+02:00 1.4K 11

Добруджа 🇧🇬

Добруджа
Като жертвена жажда - жареща.
Като мъка, която мълчи,
тая равна земя ме изпраща
и ме среща с зелени очи. ...

VenY

Poesía

2006-03-06T12:15:07+02:00 1.6K 9

Равносметка 🇧🇬

Равносметка
От прах във прах ще се стопят
неправедните мисли.
Не исках да оставя грях,
а исках да е чисто. ...

VenY

Poesía

2006-03-02T16:33:49+02:00 1.9K 1 10

Тишина 🇧🇬

Тишина
Тишината боли.
Тишината е яростно дива.
Във душата мълчи.
Във очите тежи и се крие. ...

VenY

Poesía

2006-03-02T16:32:59+02:00 798 4

Религия 🇧🇬

Религия
Бели лястовици няма.
Има птици без крила.
Има криво огледало,
от което ме е страх. ...

VenY

Poesía

2006-03-02T16:32:36+02:00 890 4

На поета с любов 🇧🇬

На поета с любов
Изстрадай красотата. Нарани я.
В душата като в храм я въведи.
Като молитва й изричай името.
В съня си от любов я сътвори. ...

VenY

Poesía

2006-03-01T11:19:40+02:00 1.1K 10

Предизвикано 🇧🇬

Предизвикано
Забрани ми да мисля за теб
и тогава ще те изстрадам
в най-мастилените куплети.
В тайникът на душата си ...

VenY

Poesía

2006-03-01T11:18:31+02:00 892 2

Среднощно 🇧🇬

С теб се срещаме само насън.
И насън се обичаме само.
Но звездите угаснат ли вън,
пак осъмвам без твоето рамо.
Без смеха ти, без погледа ти. ...

VenY

Poesía

2006-03-01T11:16:14+02:00 913 6

В очите на хората І 🇧🇬

В очите на хората І
Същите тези хора, които
злобно ме сочат с пръст
и ме одумват, и плюят в очите ми,
смеят дя се прекръстват. ...

VenY

Poesía

2006-03-01T11:13:43+02:00 1K 6

* * * 🇧🇬

Няма нужда да бъдем виновни.
Има нужда да бъдем добри.
Тишината е камък надгробен,
щом през плач всяка дума крещи.
Има толкова много надежди. ...

VenY

Poesía

2006-02-27T22:57:04+02:00 875 5

Тогава, когато... 🇧🇬

Тогава, когато нощта се надигне,
размазала грим по клепачите,
ъглите на стаята диво ще викнат,
без дъх ще останат от плач...
Прозорците с трясък ...

VenY

Poesía

2006-02-27T22:54:54+02:00 1K 8

Спомен за любов 🇧🇬

Като искрица в тъмното ми свети
онази кратка нощ, в която ти
със пръстите ми своите преплете
и във очите ми се потопи.
Как исках да останем във безкрая ...

VenY

Poesía

2006-02-25T00:03:29+02:00 4.1K 9

Остави ме сама 🇧🇬

Остави ме сама.
Имам нужда да плача.
Няма нежна любов.
Има груби палачи.
Има парещи думи, ...

VenY

Poesía

2006-02-25T00:02:03+02:00 1.1K 1

Аз съм Ева 🇧🇬

В очите ти падам.
Сякаш камък на шията
ми тежи и надолу тегли.
Няма да ме удавиш
нито в тъжния стих, ...

VenY

Poesía

2006-02-25T00:01:24+02:00 876

Чаках да се върнеш 🇧🇬

И чаках да се върнеш някой ден.
Да ме прегърнеш с уморени длани.
Да ми разкажеш колко е студено,
когато си без мен. Да ме удавиш
във спомени, в несподелена жал, ...

VenY

Poesía

2006-02-25T00:00:52+02:00 846 3

Очите на баща ми 🇧🇬

Очите на баща ми са небе,
побрало в себе си една вселена...
Оглеждам се във тях като дете
и чувствам се безкрайно споделена.
И чувствам се до болка несама. ...

VenY

Poesía

2006-02-24T14:33:21+02:00 1.4K 2

Когато за нищо не мисля 🇧🇬

Когато за нищо не мисля.
Когато стихът ми мълчи.
Сънят вълноломно се плисва
в най-тъмното на очите ми.
И пламват цветя и дървета ...

VenY

Poesía

2006-02-23T22:22:27+02:00 925 6

От обич 🇧🇬

Искам от обич да нямам пощада.
Искам да пари и да боли.
Думи да палят жареща клада.
Поглед да гасне в очите.
Устни да молят и да посичат. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T22:21:47+02:00 939 3

За какво ми е 🇧🇬

За какво ми е всичко това,
ако тебе те няма в деня ми?
За какво ми е младостта?
За какво ми е усмивка на устните?
За какво ми е синьо небе? ...

VenY

Poesía

2006-02-23T22:21:21+02:00 911 2

Не ми прощавай греховете 🇧🇬

Не ми прощавай греховете,
а ме осъждай доживот.
Заключвай ме между куплетите.
Във стаята ми - като в гроб.
В зениците - като във пъкъл. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T16:04:56+02:00 887 3

Там, където е светло 🇧🇬

Отрежи ми езика!
Завържи ми ръцете!
Да не мога да викам.
Да не виждам небето -
избоди ми очите! ...

VenY

Poesía

2006-02-23T16:03:36+02:00 951 10

Алкохолно 🇧🇬

Във чашата ми с водка се опитвам
един настойчив спомен да удавя.
Усмихвам се на другите, отпивам...
Но глътките във гърлото ми парят.
Не алкохола, пари ми тъгата. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:16:29+02:00 1K 11

Ако повярвам, че те има 🇧🇬

Ако повярвам, че те има.
Ако и ти повярваш в мен.
Животът ми с обратна сила
ще върне миналото време.
И пак ще тръгна с леки стъпки, ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:16:01+02:00 906 3

Аз съм тук 🇧🇬

Аз съм тук
и съм истинска.
Неразумна.
Измислена.
Като жива вода. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:15:08+02:00 903 5

Аз те търся 🇧🇬

Аз те търся откакто се помня,
ала само насън те намирам.
Сякаш някаква скътана болка
да достигна до теб ме възспира.
Ако само веднъж се разминем ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:14:34+02:00 985 1 2

Парчета от строшено огледало 🇧🇬

Парчета от строшено огледало.
Безплътни отражения на себе си
са дните ми, когато теб те няма.
И празно е. И тъжни са очите ми...
По улиците хора като сенки, ...

VenY

Poesía

2006-02-22T00:19:40+02:00 1K 10

Просто 🇧🇬

Просто ти си отиваш от мен.
И вратата след тебе е същата.
И денят си е просто ден -
понеделник и малко намръщен.
Просто няколко капки дъжд - ...

VenY

Poesía

2006-02-22T00:19:06+02:00 2.1K 1 6

Не ми казвай 🇧🇬

Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото ...

VenY

Poesía

2006-02-22T00:17:07+02:00 947 4

Защо 🇧🇬

Ти защо ме отведе
на онова седмо небе,
дето птиците само го знаят?
И защо ме накара
да вярвам, ...

VenY

Poesía

2006-02-22T00:16:22+02:00 870 4

Сбогуване 🇧🇬

Във празната стая.
На празната маса.
Със празни зеници.
Мълчиш и ме гледаш.
Мълча и те гледам. ...

VenY

Poesía

2006-02-21T13:07:54+02:00 818 2

Самота 🇧🇬

Самота до побъркване,
до задъхване. Жълта.
Във очите се пръска.
Във очите ми млъква.
Като в гроб ме затваря ...

VenY

Poesía

2006-02-21T13:07:08+02:00 840

Алена като кръв 🇧🇬

Алена каго кръв
болката запулсира.
Някаква тънка връв
трябва да се е скъсала
между мене и тебе. ...

VenY

Poesía

2006-02-21T13:02:00+02:00 867

Отрезвяване 🇧🇬

Едно потискано мълчание
внезапно ме събуди.
Прехапвах устни от старание
да бъда дълго друга.
Такава някаква неистинска, ...

VenY

Poesía

2006-02-21T13:01:14+02:00 906 5

Прераждане 🇧🇬

Очите си не мога да откъсна
от твоите очи. Пропадам в теб...
Душата ми умира и възкръсва.
А после се разтапя като лед,
докоснат от горещите ти устни. ...

VenY

Poesía

2006-02-20T18:54:12+02:00 887 9

Аз в локвите 🇧🇬

Във локвите усмивката ми няма
да се стопи, когато си отидеш.
В очите, потопени под водата,
сълзите няма даже да се видят...
И все така ще гледам към небето, ...

VenY

Poesía

2006-02-20T18:53:25+02:00 889 8