ZEMEDELEC
855 el resultado
Прекрасна си българска земьо - кърмилнице!
Прекрасна си майко - родилчице!
Коленичил, поклон ти отдавам закрилнице!
Пристъпя ли - сгазил съм билчица!
--- ...
  648  20 
Моята любов е ужасна...
Какво ли във нея намират?!
С нея да бъдеш - опасно,
а пък без нея умираш...
Ще ме прощават богините, ...
  731  19 
Кажи ми! Кажи ми защо ме боли?
Защо с мечтите е толкова простичко,
щом са очите ни в плен на звезди?
Раче по пясъка шумоли босичко...
Кипнала пяна. Прибрежни вълни. ...
  780  18 
Вятърът свири с мокри цигулки.
Веслата отронват куплет след куплет.
Бадемова нежност. Лодка. Светулки.
Ръка за ръка са Душа и Поет.
Вятърът с облак загъна Луната. ...
  725  27 
Вода пия - жаден ходя, китчице омайна!
Под сърцето си я нося нашта малка тайна!
Жена имам, деца имам, ала чакам рожба!
Вечер лягам - не заспивам, денем се тревожа.
Семенцето е във тебе, двама сме го рътили! ...
  814  29 
Нощта е тъмна, безлунна.
Вятърът само е брат.
Изглежда напълно безумно
и неочакван обрат.
Малко тютюнец в пунгията. ...
  1185  22 
Две къпини, ама черни
върху зрели круши!
Нещо беше, ама вчера,
а сега те души...
Нейде изпращя ограда. ...
  1350  21 
Не исках, а ето че мисля за нас.
Сърцето гърдите повдига.
Колко чифта очи?! Щастие... Аз...
Няколко мига не стигнаха...
Прашинката себе си, гледам без жал. ...
  771  27 
Със сърцето си бия като кремък хартията.
Вяра от съмненията изсичам.
Колко е малко в шишето ракията...
Луд съм по тебе! В тебе се вричам!
Аз съм копривата по твоята граница! ...
  1132  20 
Светулчице, моя светулчице,
среднощна невеста прекрасна!
Завързана зунка на люлчица!
Тесто в нощвите заквасено!
Светулчице, моя светулчице, ...
  954  32 
Ей там, до Сборяни и по Камен рид
стъпки още има от тоз славен жид!
Гората нашепва легенда една:
В скалата щом бръкнал потекла вода!
Сторил и дермени - да има качамак! ...
  851  16 
Ето, че отново ни разкъсват на части.
Бързат да си натъпчат по-скоро търбуха.
Ръфат и дъвчат всичко подвластно,
а ние на майната си, в девета глуха...
На лицето им - маска, на душата - завеса. ...
  823  19 
Чака Змеица.
Не ме пуща Землица.
Скарани двете.
  634 
Така исках да ти дам нежност...
Тази, която стотици години събирах...
Уби я глупавата ми небрежност
и погледът празен подире ми.
След това, щом веселбата притихне ...
  770  14 
Четвърто еспресо. От цигари ми писна.
Менюто разглеждам. Още умувам.
Скоро ще дойдеш. Отговор искаш
на тези въпроси, от които се страхувам...
Ще ме погледнеш открито и прямо. ...
  646  14 
Във барчето обядваше прилично
и свършваше обядът, значи,
когато Той, до Нея, седна лично
и бе красив, и беше Мачо...
Тя го погледна и не изрече, ...
  1042  13 
Ти боса стоиш...
Върху теб - моята риза.
В тънките пръсти
запалена свещ
и гориш... ...
  607  22 
Срещнах те вчера.
Заши очите ми с
циганска игла.
  950  18 
Утро закапа със свежи боички.
Четки небрежни нагоре, надолу.
Грабва пак вятърът прашец и пчелички,
цвят и живот, от топло разголени.
Бързо се будя. Разстрелва ме пълнолуние. ...
  689  16 
Изсипва се и град и дъжд...
Колите - с ледена кора.
Чакалът прави се на мъж:
-От домовете ще крада!
Първосигналният е горд, ...
  638  26 
Само невъзможното е реално.
Живот - на кучешки зъб сияние.
Прекъсват ни специално
на един звън разстояние.
Не тишина - мълчание... ...
  842  26 
Искам те!
Твоята фигура.
Извивката на ръцете и на бедрата.
Гърбът ти змия
и на гърдите баирите. ...
  2026  26 
Мълчи, когато пие от покруса...
Мълчи, когато наркодилър спре...
Мълчи, кога синът му се надруса...
Мълчи, когато щерката метреса е...
Мълчи, когато лъжат го с цената... ...
  782  32 
Поразгърди Юни риза.
Топло отведнъж повя
и нахално, и без виза,
дъжд проливен се изля.
Почва роклята изстисква: ...
  906  20 
Привечер. Зàдуха. Въздухът не да го режеш - на залъци да го късаш. Бели градоносни облаци се кълбеха по небето, почнаха да се ръфат и от раните им като кръв потекоха светкавици. Студен вятър се понесе и преви дърветата.
Цветята се снижиха в поклон пред халата.
Спуснаха се съседите да изпреварят дъжд ...
  794  27 
Не е то измислица.
Не е и реклама.
Пшеницата - ниска
и суша голяма.
Опашка от прах ...
  1127  32 
Когато се разхождате по улиците - вгледайте се в децата!
Има три неща, които възрастните могат да научат от тях:
Да бъдат радостни без повод!
Винаги да са заети с нещо!
Да се стремят с всички сили към това което желаят! ...
  904  14 
Тръгвам си тихо с дъжда.
Мъгла се спуска след стъпките.
Сънено - бяла. Твоето "Да!"
"Остани?!" И изтръпване...
В този град съм отново. Отново ...
  720  21 
Искаш вълшебните сънища, през фоейрверка на бурите.
Забравените мечти те отвеждат да скиташ.
Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен.
Разбираеми. Прости. С тях да политаш...
Искаш да се превърнеш в милиарди искрици. ...
  887  21 
(посветено)
Нека в гърдите нещо се свива!
Нека звездици да ражда нощта!
Щом от мене обичта си отива,
значи другаде тя е дошла! ...
  1025  44 
Да изменям не исках, но така се получи...
Смел бях от виното. Мамеха ме ресници.
Беше мирис на лято. Беше мирис на случване,
а в градината бе Красота и пеещи птици.
Извини, но и аз се събудих в приказна вечер. ...
  655  20 
Ей там, зад баира, слънцето вече замира.
Науките селски колко са прости и трудни.
Писана стомна жадните устни намира.
Тежка плитка до бялата риза...и е чудно.
Брусът почива. Уморена не съска косата. ...
  1149  30 
"Събуди се!" - ми каза
и ме целуна
вкусно и звучно.
Нежен парфюм
по челото остана, ...
  752  16 
Искам час да измоля от неговата монотонна безсъница...
В замъка омагьосан, светлият мой принц тъгува...
Ще се примъкна в краката му като котенце-скитница...
Тихо през съня ще се моля... Нека Него сънувам...
Ще те препиша в тетрадката... само че, вече наживо... ...
  1097  11 
Кажи ми, мила, как да не заплача?!
Аз виждам роза в капчици роса,
а тези капчици са ми палача -
от друг, за теб, е подарена тя...
Ядосани очи в небето впирам, ...
  948  35 
Зелена Пролет щом се в цвят разпъпи,
една картина ляга на душата:
Как слънцето във езеро се къпе
и лилии как капят от веслата...
На тебе само искам да шептя ...
  1251  33 
Гълъби храних, по обед, във парка.
Търсех си сянка. Търсех и тихото.
На единия, на крачето, пръстенче мярнах,
блесна искрица и започна се стихото...
Раздадена обич в буквички три... ...
  651  23 
Колко крилете ми рязаха...
Колко ми мислеха гроб...
Не можаха, намразилите,
да ме превърнат във роб...
Сърцето ми още е цяло... ...
  1076  20 
Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Сама чашата вече си пълня...
Нека не бързат да съдят устата...
Моите борчове съм платила напълно...
А виното е болката на душата... ...
  1682  10 
Стъпките ти, през грижите, пъртина прокарват.
Централната улица под вятъра стене.
Слънчева целият град те видя и повярва,
че ти си подарък, а подаръкът е за мене.
В изкусителна усмивка те е загънал Създателят. ...
  558  15 
Propuestas
: ??:??