Filosófica - Poesía

Сама ще си напиша епитаф! 🇧🇬

Кой знае, или Съдбата нареди да се родя?
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...

enigmaaz

Poesía » Filosófica

2010-10-12T22:52:24+03:00 908

Душата си обрекла съм на дявола 🇧🇬

Вървя по пътища, по пътеки криволича,
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...

mimoza_79

Poesía » Filosófica

2010-10-12T18:17:22+03:00 1.4K 6

Кръстът 🇧🇬

Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...

kapito

Poesía » Filosófica

2010-10-12T15:45:14+03:00 1.6K 6

На моята свекърва 🇧🇬

На моята свекърва
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...

bojilova1

Poesía » Filosófica

2010-10-12T15:32:18+03:00 5.8K 1 26

Разговор за Любовта 🇧🇬

Пада листа - от тебе, отронен,
блудна песен над бистра вода,
за душата ти - Върбови клони,
търси в мрака, спасителен бряг!
След реката, в морето безмерно, ...

ivanleko91

Poesía » Filosófica

2010-10-11T19:31:58+03:00 2.7K 43

Даровете на звездите 🇧🇬

666
Знаеш ли тайната на този символ,
знаеш ли скритата мъдрост, силата невероятна
и мощта, на която себе си ти посвещаваш?
Кой привлича те към себе си, ...

poznanie

Poesía » Filosófica

2010-10-11T16:49:06+03:00 837 4

В краката ми се гонят влажни кестени 🇧🇬

В краката ми се гонят влажни кестени
В краката ми се гонят влажни кестени,
разпръснати дъждовно по паважа
под пръските на гуми мокро-есенни
и трескави чадърени виражи. ...

bojilova1

Poesía » Filosófica

2010-10-10T21:53:44+03:00 1.1K 22

Един отряд по пътя към мечтите 🇧🇬

Един отряд по пътя към мечтите
Блести в тъмнината открит Оптимизъм,
посочвайки пътя към Блян и Мечта!
До него Инатът, с почти героизъм,
раздухва, пропита в заблуди мъгла! ...

tsofa

Poesía » Filosófica

2010-10-10T20:35:39+03:00 782 5

Кръговрат 🇧🇬

Есен! Прасковата нежна пак е оголяла!
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква, ...

evgeniagenka

Poesía » Filosófica

2010-10-10T17:50:45+03:00 761 3

Люлка за новороденото 🇧🇬

Люлка за новороденото
на Андреа
Плетох я от слънчеви лъчи.
На луната за рога я вързах.
Казах на водата да мълчи, ...

alkaltchev

Poesía » Filosófica

2010-10-10T17:01:43+03:00 2.4K 11

Приела съм навеки... любовта 🇧🇬

Отказвам повече да се страхувам.
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия лъч.
Отказвам да съм жертвата невинна, ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2010-10-10T13:29:53+03:00 1.2K 13

Сърце 🇧🇬

Голямото сърце
на живота
си има свой ритъм
и пее със собствен глас -
само любовта го води, ...

koral

Poesía » Filosófica

2010-10-09T15:12:35+03:00 681 4

Размисли 🇧🇬

Тези размисли се породиха у мен след разглеждането на някои картини на английския художник Джон Уилям Годуърд /1861-1922 г./ и след запознаването ми с неговата биография, за което спомогна публикуваното в списанието за публицистика, литература и изкуство „Матадор”, цитирам: „В началото на миналия ве ...

Eia

Poesía » Filosófica

2010-10-09T14:14:05+03:00 824 10

Дете на мъката 🇧🇬

на Zzig-zzag
Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,
задъхваща се в ужас и във самота,
защо с завеси черни е покрила прозорци,
непропускащи лъчите на слънчевата светлина? ...

poznanie

Poesía » Filosófica

2010-10-08T22:05:03+03:00 929 7

По... 🇧🇬

По-силна съм от онзи камък,
който е зазидан във стената.
По-стабилна съм от пламък,
който се люлее в тъмнината.
По-висока съм от небесата, ...

Sweet_kitten

Poesía » Filosófica

2010-10-08T20:13:54+03:00 877 2

Отлетелите думи по вятъра 🇧🇬

Вдъхновено от един разговор за вятъра,
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика, ...

boromir

Poesía » Filosófica

2010-10-08T15:16:15+03:00 1.2K 8

Какво е любовта 🇧🇬

Тя, любовта е... такава една...
Тя е просто любов. Не става със думи
да я опишеш. Трябва душа.
Трябва сърце... с нежни струни.

kapito

Poesía » Filosófica

2010-10-07T19:45:37+03:00 1K 10

Кочияш 🇧🇬

... понякога, не открили достатъчно оптимизъм в бъдещето, неусетно се обръщаме към миналото...
... той е част от него, нали...
В песента на капчука заслушан,
скрил сред локвите детска мечта,
качваш, зная, в каретата влюбени, ...

ivanleko91

Poesía » Filosófica

2010-10-07T16:47:35+03:00 2.7K 41

Огнени следи 🇧🇬

Моята вяра бясно препуска
жива, пулсира, без дъх остава.
Моята вяра огън рисува,
Рая ми носи в очите желани.
И търся я по небето, земята, ...

тюркоаз

Poesía » Filosófica

2010-10-07T16:12:38+03:00 693 3

Аз вярвам във добрите намерения 🇧🇬

Аз вярвам във добрите намерения,
във правото да бъдеш мил със друг,
тъй както и, че моите прозрения
ще бъдат днес, тъй както утре тук.
Аз вярвам във усмивката на хората, ...

vesselin

Poesía » Filosófica

2010-10-06T20:05:56+03:00 1.1K 2

А късно е назад... И е далече... 🇧🇬

А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2010-10-06T12:37:55+03:00 1.3K 36

Кожата 🇧🇬

І.
Аз съм кожата,
по теб разположена.
Аз те предпазвам.
Аз ти указвам. ...

ljubomira

Poesía » Filosófica

2010-10-06T12:02:55+03:00 1K 3

Анатемосване на Мрака 🇧🇬

Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2010-10-06T11:48:06+03:00 1K 2 27

Тази Есен 🇧🇬

Тази Есен -
различна от другите,
сякаш моли
да влезе в правата си!
Да превърне ...

ВаняИ

Poesía » Filosófica

2010-10-04T12:52:15+03:00 2.7K 46

Изповед на един скитник 🇧🇬

През годините на зазоряване
претоварил тежкия впряг -
без да знам, че към свечеряване
ще ми трябва единствено бряг,
разпилявах по пътя любовите. ...

Жулли

Poesía » Filosófica

2010-10-03T00:15:45+03:00 2.4K 46

Антените в челото 🇧🇬

+ + +
антените в челото на мансардите
по цял ден ловят
виражите на самолетите
майсторлъкът да плетеш интриги ...

Sinja-Luna

Poesía » Filosófica

2010-10-03T00:08:10+03:00 1.1K 5

Резервé 🇧🇬

Резерве
Аз родена с место „резервé” съм
и не искам да губя от Времето.
Опознавам страха и харесвам
слабостта си до болка премерена. ...

anvedi

Poesía » Filosófica

2010-10-01T22:19:46+03:00 1.2K 1

Ще дойде дъждът 🇧🇬

Ще дойде дъждът.
Ще измие
въздишките.
Странни,
новородни лъчи ...

mageni

Poesía » Filosófica

2010-10-01T19:57:12+03:00 893 2

Есенна песен 🇧🇬

ЕСЕННА ПЕСЕН
Събуждат капчуци заспалите къщи
и тропот подгонва врабците ранили,
помахва ни с вейки и клонът прекършен -
отново сме тръгнали с две конски сили. ...

iliavalchev

Poesía » Filosófica

2010-10-01T14:35:14+03:00 2.3K 17

То 🇧🇬

Зарежда ме с нежно разпукване,
не е било пламнал пурпур,
не е било горещо лято,
не е било и тръгващо ято,
а странно усещане нахлуло - ...

тюркоаз

Poesía » Filosófica

2010-10-01T14:09:40+03:00 560 3

Светът - реално 🇧🇬

Светът - реално
В сълзите на умиращи поети,
аз виждам тебе – сянка на съдба,
и бледо злобата ти свети
над черната, безсмислена тъга. ...

soulsnight

Poesía » Filosófica

2010-10-01T12:58:26+03:00 1.2K 3

Не съм мечтал 🇧🇬

Не съм мечтал да имам тази къща,
деца и внуци - пълен рой
и всеки ден след път да се завръщам,
все тук, в привидния покой.
Не съм мечтал дори, че теб ще имам, ...

rudin

Poesía » Filosófica

2010-10-01T08:32:03+03:00 783 10

Мейл до А. 🇧🇬

Мейл до А.
„Чудо“ и „връх“
са самотни понятия.
И двете стоят
надалеч, ...

bojilova1

Poesía » Filosófica

2010-09-30T21:40:07+03:00 1K 9

Бялата риза 🇧🇬

Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
гледайки как сътворяваш...
Подмини ме.
На брега отсреща ...

blueberry

Poesía » Filosófica

2010-09-29T16:46:47+03:00 1.3K 9

Хелиография 🇧🇬

Х Е Л И О Г Р А Ф И Я
посрещам вълната
и е леко и ласкаво
сливам се с древния ритъм
частици мокра мисъл полепват по тялото ...

Sinja-Luna

Poesía » Filosófica

2010-09-29T13:41:24+03:00 1.3K 1

Гротеска 🇧🇬

Луната се разсмя: какво безбожие!
Полуглупаци, с имена,
полупреживят полуистини
за вехти и за бъдни времена.
Апостоли играят, път проправят ...

пилигрим

Poesía » Filosófica

2010-09-29T12:55:48+03:00 667 1

Шепа вода 🇧🇬

Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...

nellnokia

Poesía » Filosófica

2010-09-29T12:52:42+03:00 1.3K 19

Изгряващ лотос 🇧🇬

ИЗГРЯВАЩ ЛОТОС
Отвъд прага на нощта сред рояк от гласове,
в промеждутъка от безмълвни часове,
лунен сърп, скрит в косите, бавно се унася,
изгряващ лотос над небето вятърът разнася. ...

INTI

Poesía » Filosófica

2010-09-29T12:52:04+03:00 1.3K 1 2

Размисли за живота и смъртта 🇧🇬

Размисли за живота и смъртта
на Дора
Аз виждам – времето рисува по лицето ми,
следи оставя всеки минал ден;
носталгия се стеле по сърцето ми ...

soulsnight

Poesía » Filosófica

2010-09-29T12:48:45+03:00 2.2K 6

Как ми се иска да срещнa 🇧🇬

Как ми се иска да срещна:
обич, която не задушава,
приятелство, което остава завинаги,
вярност, която не е привидна,
любов, която е по-силна от всичко, ...

gerry

Poesía » Filosófica

2010-09-28T23:35:22+03:00 1K 3