Filosófica - Poesía

Синьо не ми отива 🇧🇬

Синьо не ми отива.
Синьо е синьото цвете.
Даже небето менливо,
пери се с облаци. Ето ме
пак на друма - ...

пилигрим

Poesía » Filosófica

2008-08-24T17:34:04+03:00 975 5

Клоун 🇧🇬

Колко жалко е, нали?
А колко често се запитваш "дали", "или"?
Дали когато маската свалиш,
или за слава искаш ти да победиш,
не нараняваш някой, който те обича, ...

Ичи

Poesía » Filosófica

2008-08-24T17:16:35+03:00 921 2

Животът е безкрайно Нищо... 🇧🇬

Животът е безкрайно Нещо.
Казват, той имал си цена,
поетите го в стихове описват
и ние свойта следваме съдба.
Стремиш се в него да натрупаш ...

ВТ

Poesía » Filosófica

2008-08-24T02:31:24+03:00 661 6

Много тежки... 🇧🇬

Много тежки...
За моите плещи.
За моите млади години
са тези съдби-исполини.
Как цялата тази тъга, ...

Dally_B

Poesía » Filosófica

2008-08-23T19:56:54+03:00 841 7

Дърветата плачат... 🇧🇬

* * *
Плачат дърветата свити в нощта,
тъжна е тази вечер прощална,
под крайпътните стълбове в светлина,
булевардът... "звучи" театрално... ...

Napolitano

Poesía » Filosófica

2008-08-23T00:58:38+03:00 1K 18

Осезаемо 🇧🇬

В затишие... фалшиво примирение,
очите в запознанството мълчат,
притихнали... в недоумение,
предричат, стенат и шептят.
За пътища... неизвървяни, ...

Senni

Poesía » Filosófica

2008-08-22T10:37:27+03:00 953 9

Как да се справим 🇧🇬

Какво е любовта?
Как да се борим за нея?
Какво е радостта?
Защо за някои я има, а за други не?
Как да се борим за правда? ...

ЛоФфФ

Poesía » Filosófica

2008-08-22T10:36:03+03:00 966 1

Една въздишка спасение 🇧🇬

Далеч да бяха очите ми зелени...
Пребродили! Хиляда стъпала!
До теб, слепецо. О, блажени!
Заровил ме метър под пръстта.
Далече очите ми от тебе! ...

Plevel

Poesía » Filosófica

2008-08-21T23:53:27+03:00 633 6

Жените над тридесет и пет 🇧🇬

По Адрю Руини!
Забързано тича -
прозаичен, озъбен,
недружелюбен светът.
С него момиче, ...

ПРИМАВЕРА

Poesía » Filosófica

2008-08-21T19:56:59+03:00 922 20

Весел се връщам от погребение 🇧🇬

Весел се връщам от погребение!
Днеска погребах свойте илюзии!
Струпах върху им купчина смях.
Полях ги с черно, горчиво вино!
Как ме люляха, как ме приспаха! ...

Ангар

Poesía » Filosófica

2008-08-21T16:37:54+03:00 683 3

17 мига до Апокалипсиса 🇧🇬

Ще продължава слънцето да хлъзга
жарава по главите ни,
ще падат живите за глътка въздух,
озъбена в очите им.
Ще идват страшни, в гневна кал, реките ...

Регина

Poesía » Filosófica

2008-08-21T15:03:02+03:00 796 12

Любовно изтезание 🇧🇬

Повторна нощ... сънят от мен избяга,
това ли е поредната награда
за чувствата ми хаотично бледни,
несечени, изпращащи надежди.
И мислите... накъсват ме на части, ...

Senni

Poesía » Filosófica

2008-08-21T10:27:59+03:00 1K 9

Многоточие... 🇧🇬

Многоточие
Смъртта е
точка!
Смъртта е
сетният ни час! ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poesía » Filosófica

2008-08-20T21:21:48+03:00 1.8K 39

поглед във времето 🇧🇬

Поглед във времето
Време, отмерено точно,
неизмерно пространство дели.
Желанията, дето започват,
фактите чакат сами. ...

magnum

Poesía » Filosófica

2008-08-20T20:25:23+03:00 1.2K 14

Сквернословиш 🇧🇬

Сквернословиш в дръзката си риза,
нямаш мира и в почивен ден.
Оня мъж отдавна си замина -
ти го сряза, че не е Гоген.
Не елейно, богохулно хукна ...

пилигрим

Poesía » Filosófica

2008-08-20T10:36:11+03:00 646 4

Дали... 🇧🇬

Вибрират в мен понятия разнопосочни
и триумфират като светеща звезда.
Жестикулират невменяемо въпроси -
аз не съм ли по-лудата от тях...
Спасяват ме отделните понятия ...

тюркоаз

Poesía » Filosófica

2008-08-20T08:38:34+03:00 719 16

Роб 🇧🇬

Времето отнело е онова, което е дало...
Мечтите са се разпилели в погледа ти, който ме изгаря.
И тишината вече не ми говори, както преди.
Потънали са всички мечти...
Морето ги е изхвърлило мъртви на брега. ...

beytula_bubu

Poesía » Filosófica

2008-08-19T22:06:23+03:00 976 5

Равнодушен свят... 🇧🇬

* * *
Какво очаквали са Боговете
сътворили ни от пръст и кал?...
С ореоли няма да засветим...
Грешен е светът ни, цял... ...

Napolitano

Poesía » Filosófica

2008-08-19T21:25:34+03:00 1.1K 23

Вероизповедение 🇧🇬

Във тлеещо, изстиващо свещено
засъхват застаряващите спомени.
С настъпване на утрото червено
отново сме прашец в безкрайни полети.
Изстиващото вчера не донесе ...

Tomad

Poesía » Filosófica

2008-08-19T19:48:18+03:00 1.2K 15

Ветрове 🇧🇬

Отпих от обичта на ветровете,
летях на техните крила без страх,
докоснах времето и световете
и се завърнах в родния си град.
Наситих се на вятърната слава ...

natiii

Poesía » Filosófica

2008-08-19T12:27:00+03:00 924 15

Кръговрат 🇧🇬

Човекът губи и печели.
И същият събира и дели.
Опитва се изцяло да намери
щастие и по-велики дни.
Стремежът утопично го поглъща ...

LP

Poesía » Filosófica

2008-08-19T09:56:28+03:00 772 2

Заплащане 🇧🇬

Тя, истината, дали знае...
че няма вик измолен...
че няма стон престорен...
само сянка разкъсана -
нощ на мигове потъпкани ...

тюркоаз

Poesía » Filosófica

2008-08-19T09:33:19+03:00 735 14

Откъснато от времето 🇧🇬

От белега... на тясното съзнание,
изскачаха от устрем полудели,
нахапани емоции... незнаещи,
за спомените ми отдавна отшумели.
Във бясна надпревара галопираха, ...

Senni

Poesía » Filosófica

2008-08-19T09:16:51+03:00 948 9

Кръговрат 🇧🇬

Всяка стъпка е бавно умиране.
Сантиметри прескочен живот.
Разчертани по план, избродирани
на вселенското звездно пано,
изучаваме с устни Отвесното. ...

Kalatea

Poesía » Filosófica

2008-08-19T07:53:08+03:00 1K 11

Сватбен ден 🇧🇬

СВАТБЕН ДЕН
Преметох моминския двор,
менци бели накичих
със здравец рано призори ,
тъпан дочува се веч, ...

калчева

Poesía » Filosófica

2008-08-18T12:21:04+03:00 862 4

Лао Дзъ? 🇧🇬

Има ли мрак
по
Пътя
нагоре?
.....

niko_niko

Poesía » Filosófica

2008-08-17T20:47:52+03:00 785 4

Може би... 🇧🇬

Слива се капчукът
с ритъма сърдечен.
Капките са чувства -
стичат се с обречен
полет в сън - забрава... ...

feia

Poesía » Filosófica

2008-08-17T19:38:32+03:00 1.8K 28

От Днес - НЕ!!! 🇧🇬

От днес не питай за мен -
не и от тази сутрин!
Сега е един прекрасен ден -
от днес искам да съм щастлива!
Оставѝ ме да се радвам на живота - ...

neleta

Poesía » Filosófica

2008-08-17T16:32:09+03:00 954 7

Късна е вярата... 🇧🇬

В моите сънища -
твоите бягства...
Твоето слънце -
над моята сянка...
Непревъзмогнати ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-08-17T11:03:11+03:00 997 31

Асиметрично 🇧🇬

Асиметрично
Добре,
че сме двустранно
симетрични.
Представям си ...

alkaltchev

Poesía » Filosófica

2008-08-17T10:47:20+03:00 762 9

Скитникът 🇧🇬

Видях отчаян скитник през нощта.
Той търсеше от нищото надежда.
Помоли ме за шепа вяра само,
но бях загубил любовта...
Съзрях очите му самотни слепи ...

Странниче

Poesía » Filosófica

2008-08-16T23:58:41+03:00 872 1 3

Ангро 🇧🇬

АНГРО
Саксофон-птица
уплашено пее.
Идва полиция.
Някой изгрее. ...

fric65

Poesía » Filosófica

2008-08-16T12:54:44+03:00 1.8K 2

Комари 🇧🇬

Комари
А уж си беше
лично мое тялото.
Така обаче,
мислех само аз. ...

alkaltchev

Poesía » Filosófica

2008-08-16T12:52:31+03:00 741 7

Кладенец 🇧🇬

КЛАДЕНЕЦ
Кървав кладенец.
Безверие потънало.
Смърт в очи на живи.
Камбанен тътен в пропастта на воините. ...

kastaned4o

Poesía » Filosófica

2008-08-16T12:48:02+03:00 764 1

Да вкусиш капка от айсберг 🇧🇬

Да вкусиш капка от айсберг...
По пътя, си по планина да крачиш...
Да знаеш много вълшебни приказки
и най-много, най-хубавата - онази,
в която ме намираш, приятелю- ...

тюркоаз

Poesía » Filosófica

2008-08-15T20:11:44+03:00 702 7

Тя 🇧🇬

Пoдлагaме нa изпит Любовтa
и свойте грешки с Нея оправдаваме.
Доказва ли закон истинносттa
нa Святaта... без cвятост опетнявана?!
Не можем всъщност да я опетним - ...

Mariamrad

Poesía » Filosófica

2008-08-15T10:31:01+03:00 1.6K 1 14

Човеци 🇧🇬

Зачеваме умора. Всеки ден.
Износваме я в гънки пестеливост.
Браздим я с недоверие. Крадем
от глъхнещата вяра, че ни има...
След взиране в съседа накривя ...

Kalatea

Poesía » Filosófica

2008-08-15T08:59:50+03:00 1.1K 13

Сянка 🇧🇬

Далечен полъх на дихание погрешно,
не носи мир вечерният сумрак,
обичам да съм сам и бързам спешно,
и в път не чакам от съдбата знак.
Сумрачна сянка, дрипав мускул, ...

perfectstranger

Poesía » Filosófica

2008-08-15T08:57:47+03:00 1.1K 15

Воля 🇧🇬

тежко стържеше стъклото по водата
удряше кристалите в огъня
и започна да вали пръстта нагоре към небето
черно лято слънцето мореше
щъркели летяха с човките ...

kastaned4o

Poesía » Filosófica

2008-08-15T08:56:17+03:00 684

Всъщност сама се очаквам 🇧🇬

Нали вечно чакам навсякъде.
Чакам нищото - капки любов
и надявам се някога някъде
да се свърши животът суров.
И тук чакаме всички едно - ...

ivaferendzia

Poesía » Filosófica

2008-08-15T08:46:40+03:00 1K 6