Relatos - Prosa

Oгледало 🇧🇬

на М...
Странен шум... Обърна се. Огледалото усмихнато надзърташе в смахнатото и напоследък ежедневие. Този път бе оцветено в бяло и момичето се учуди, понеже рядко виждаше този цвят в погледа му... сякаш желаеше да я подготви за нещо...
Не след дълго обичливото създание срещна Най-Добрата. Може би ...

agapeiya_polis

Prosa » Relatos

2008-12-16T00:37:34+02:00 749

Усещане 🇧🇬

Сънувах нещо... Сънувах как... Не помня вече, не помня какво сънувах, но помня как се събудих.
Просто отворих очи. Сякаш бях машина, на която са й натиснали копчето за включване. Нещо ми тежеше, притесняваше ме, имах чувството, че ще се случи нещо лошо. Мразя да описвам чувствата и усещанията си, за ...

Рима

Prosa » Relatos

2008-12-14T23:11:23+02:00 1.5K 10

Дъга 🇧🇬

Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк седяха под клоните на чинара, където се бяха скрили от дъжда, който валя допреди малко и мълчаливо се наслаждаваха на великолепната дъга, появила се преди минути.
"Колко красива дъга" - помисли Гар Ван и се усмихна.
"Истинските приятели са тези, с които ти е приятно ...

Bersek

Prosa » Relatos

2008-12-14T22:38:39+02:00 928 1

Люлката 🇧🇬

Сама се прибра. Бе оставила в ръбестата кошница на здрача днешното очакване. Мина равнодушно, оглеждайки за пореден път люлката - онази, която едно време едва не завърташе в кръг. Тогава не познаваше още болката на любовта. Бе влюбена в някакво тайнствено чувство за предстоящо величие. За разлика от ...

agapeiya_polis

Prosa » Relatos

2008-12-14T04:52:20+02:00 899

Надежда 🇧🇬

- Много е студено днес, Недке, и хората не купуват цветя.
- Да, права си, но на мен не ми стигат парите да се прибера.
- Ето, вземи! Аз ще ти дам пари - каза старата жена без да се замисли - Така и така лекарство няма да мога да си купя!
Жените продължаваха да стоят на тротоара с надеждата, че все н ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2008-12-13T12:08:12+02:00 812 3

Прелюдии от кръчмата Последен грош 🇧🇬

(С намигване към Славян Радев)
... Напоследък все по-често се отбивам там да ям шкембе чорба. Това се налага не толкова поради финансови проблеми (все още не са ме изгонили от работа), а най-вече поради пристрастяването ми към чесъна. Употребявам го редовно и в значителни количества заедно с чорбата ...

radi.

Prosa » Relatos

2008-12-13T11:24:33+02:00 2K 4

Бях всичко... за да съм с теб 🇧🇬

Превърнала се от красив изгрев в тъжен залез, търся те навсякъде, но те няма. Превръщам се във вятър, после в слънце, в тъжна луна, но те няма. Или може би те има? Може би ти си там някъде, но сърцето ми такъв не те позна. Аз не търся този, в който се превърна, а този, който беше, но... прав си, нев ...

iRinKa_bE

Prosa » Relatos

2008-12-12T23:37:00+02:00 1.7K 1

Морето, морето, морето... 🇧🇬

Там, където светят нашите звезди...
Там, където вечно ще те обичам...
Не знам за кое си мислеше повече - за теб, или за мисълта да бъде твоя. Дори когато бе далеч, винаги надничаше през рамо, но ти продължаваше да изглеждаш все толкова далечно и недостижимо. Не веднъж ти бе посвещавала цялата си ене ...

freacky_shine

Prosa » Relatos

2008-12-12T00:07:16+02:00 1.5K

Сладолед с горчив вкус 🇧🇬

Горещият августовски ден напредваше бавно към своя край. Виктор реши да се разходи след уморителния работен ден и се отправи към Двореца на културата. Преди залеза лъчите на лятното слънце се пречупваха красиво във водните струи на подскачащите фонтани. Наближи входа на подлеза и там вниманието му п ...

Победител

Prosa » Relatos

2008-12-11T23:11:16+02:00 1.2K 15

"Клоунът" 🇧🇬

Очите й бяха изпълнени с омраза и гняв, а всяка сълза носеше аромат на болка и тъга. Не можеше да заспи. Стоеше до прозореца и наблюдаваше тихата есенна нощ. Дори танцът на красивите листа не успя да я накара да се усмихне... Дори за миг. Не, болката беше много по-силна от красотата. Цялата се тресе ...

^no_comment^

Prosa » Relatos

2008-12-11T23:03:26+02:00 1.5K 4

Последният ден 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН
Старецът се огледа. Улицата беше обичайна за този час на деня. Минувачите бързаха нанякъде по своите работи. Повечето, кой знае защо, носеха черни дрехи - и младите, и старите. Небето сивееше. Лъхаше студ - повей на късна есен. Предиобедното време предразполагаше към меланхолия.
Мъжът ...

еделвайс

Prosa » Relatos

2008-12-11T16:24:33+02:00 1.4K 5

Хората по Коледа 🇧🇬

Отново е зима. Отново е Коледа. Отново се раждат звезди, отново думите са малко, за да опишем чувствата и красотата около нас. По Коледа всички са щастливи, но има и хора, които не сещат тръпката от радостта по Коледа от семейните мигове. Какво е Коледа без семейство? - Това се питаше едно момченце ...

Katia

Prosa » Relatos

2008-12-10T19:57:23+02:00 1.2K 2

Тишина 🇧🇬

Беше много тихо. Единственният шум, който се чуваше от време на време, беше плясъкът от крилете на някой гарван. Из целия град се бяха разстлали тези красиви и мрачни птици. Градът бе пуст. Единствените му жители бяха тези гарвани, а демоните и призраците рядко се завръщаха, защото обикаляха навред ...

^no_comment^

Prosa » Relatos

2008-12-10T19:51:02+02:00 1.1K

из "Вълчите пътища" 2 🇧🇬

Тази вечер в кръчмата на Хо се бе появил нов персонаж - топчест хуманоид, висок около метър и петдесет, с две малки рогчета на главата. Това е грингърът Уа Шо Ро. Той седеше заедно с двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп и оживено дискутираха нещо високо философско, като не пропускаха да си подквас ...

Bersek

Prosa » Relatos

2008-12-10T12:40:38+02:00 833 1

В търсене на щастието... 🇧🇬

... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...

svetleto

Prosa » Relatos

2008-12-09T22:03:21+02:00 1.6K 1

Случка в чалга - дискотеката 🇧🇬

Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...

PLASHKOFF

Prosa » Relatos

2008-12-09T19:56:33+02:00 1K

Коледа, приказка моя…! 🇧🇬

Преди много, много години, когато хората са нямали нито Интернет, нито телевизия... когато книгите са били притежания само на богатите аристократи, обикновените хора се събирали всяка вечер и си разказвали истории. Днес тези истории ги наричаме митове и легенди, но преди те са били приказки. Те - на ...

gall

Prosa » Relatos

2008-12-09T18:30:30+02:00 6.8K 1 1

Някой ден 🇧🇬

Искам да върна дните, в които не ме нараняваше... в които не исках да ти причиня болка. Но това е само мечта... реалността е пагубна! Да можех само да те хвана за ръка и да се върнем назад във времето и да ти покажа, че беше толкова специално и незаменимо съкровище. Как ме гледаше в очите, и с крива ...

basketballgirl

Prosa » Relatos

2008-12-09T15:00:23+02:00 1.1K

Нашият грях 🇧🇬

Падат листата на отминалите дни, както падат последните капки дъжд от нашата любов. Остана само облак тъга над нас... и вали този черен дъжд, грозен дъжд, отровен дъжд, приличащ на последните ни моменти заедно, на последните думи, които казахме, на последните погледи, които си разменихме, на последн ...

iRinKa_bE

Prosa » Relatos

2008-12-09T14:48:55+02:00 1.1K 1

Рокерът 🇧🇬

Малкото родопско селце беше на километър-два от планинската хижа. След няколко дневната експедиция из гората и пещерите накрая решихме да помързелуваме един ден, да се изперем и измием, да хапнем човешка храна. Срещу хижата се кипреше мъничко барче, в което предлагаха всичко необходимо за изгладнели ...

inakrein

Prosa » Relatos

2008-12-07T23:48:25+02:00 1.6K 17

Балони 🇧🇬

Пук. И последния розов балон се спука. Остатъците от него се пръснаха на около по тротоара. Сега в ръката й останаха само шарените панделки. с които беше завързала снопа балони.
А те бяха толкова много.. и толкова шарени. Сини, бели, зелени, червени, розови, вълти... Бяха накарали толкова много хора ...

mj2006

Prosa » Relatos

2008-12-07T23:02:28+02:00 1.2K 2

Литературен герой: част втора - 4. Неканени гости 🇧🇬

- Аз ще отида - каза Филип.
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лиц ...

presian_penchev

Prosa » Relatos

2008-12-07T18:21:21+02:00 900

Джейн 🇧🇬

Джейн
Понякога миналото е толкова дълбоко, че то се превръща в настояще и поглъща бъдещето. То още повече ни завладява, когато не искаме да го изхвърлим от съзнанието си, когато станем негови пионки. Един отминал живот ни обсебва и ние започваме живеем с този призрак. Сила, която е толкова могъща, ч ...

Бубчето

Prosa » Relatos

2008-12-07T15:11:07+02:00 913 7

Кафе в понеделник 🇧🇬

Събуждам се мързеливо. Аз не се подчинявам на никого, дори и на времето. Защо да се боря за него, след като го има в излишък?
Протегнах ръка за кафето си. Бях го оставила там от вчера - студено, гъсто, горчиво.
Горчиво, защото горчилката на времето спира да напира, когато горчиво е нещо друго.
Гъсто ...

rarebird

Prosa » Relatos

2008-12-07T14:49:09+02:00 1.4K 4

Трагедия 🇧🇬

Трагедия
-Липсваш ми - промълви момичето в телефонната слушалка. - Цяла седмица не сме се виждали, с какво толкова си зает, нека се видим! Не ти ли липсвам, поне малко?
- Разбира се, че ми липсваш - отвърна той и въздъхна. - Виж, наистина имам ужасно много работа напоследък. Ще ти се обадя, когато с ...

Carmmine

Prosa » Relatos

2008-12-07T00:33:09+02:00 1.3K 2

Моята история за нашата среща 🇧🇬

Моята история за нашата среща
Вървиш си сама по улицата... Мъглата показва и състоянието на ума ти - напълно неясна мисъл, която както влагата прониква във всички кътчета на съзнанието ти - човърка и наводнява застоялата сила на ума ти... Вятърът преминава през тялото ти, пронизва душата ти и отнася ...

kemito_16

Prosa » Relatos

2008-12-06T22:20:20+02:00 1.9K 1

Мерцедес за SMS 🇧🇬

"Мерцедес за SMS "
или
" Отмъщението на една Снежанка"
Имало едно време в сегашно време една Снежанка, на която всички и викали Снежка, а на галено Снежето. Тя работела като секретарка без договор във фирмата на Дядо и Мразов с название „Лапландия" - ООД, но той си имал и ЕТ под прикритие като дъщер ...

дкф99

Prosa » Relatos

2008-12-06T22:09:10+02:00 2.2K 5

Още два месеца в два листа 🇧🇬

Да те накарат да бачкаш 10 часа и да не ти дават да пиеш вода - Кипър.
Да си 148 кила и да сложиш розов клин и ток 15 см - пак там. После аз съм била розов балон!
Да си на 85 години с кожа увиснала като слонска и да се печеш топлес - англичанка в Кипър през ноември. Дързост и... дързост.
Да си на 68 ...

virginblack

Prosa » Relatos

2008-12-06T20:21:46+02:00 1.4K 1

Преди Коледа 🇧🇬

Още малко и ще бие звънецът. Какво се мотах цял час и не отидох за закуска? А, да - директорката ни пак се е побъркала преди празниците и в учителската стая е опънала един "чаршаф" - пет листа справки за отсъствията на учениците за първия и последния час от всеки ден на декември, за всеки клас. Дано ...

Galina_B

Prosa » Relatos

2008-12-05T16:46:13+02:00 1.3K 8

Закарай каруцата си до звездата 🇧🇬

В открития космос е тъмно. Каквото и да си мислите, каквото и да си представяте. Тъмно е и въобще не е толкова романтично, колкото звучи. Всъщност колко неща ти се струват романтични, когато знаеш, че ще умреш след няколко часа?
Хората все разправят, че в такива моменти виждаш цветовете по-ярко, пти ...

Рима

Prosa » Relatos

2008-12-05T15:49:20+02:00 1.1K 3

из "Вълчите пътища" 🇧🇬

Уа Шо Ро се почеса притеснено по левия рог и гледайки озадачено в посоката, в която си тръгна странния му посетител, промърмори:
- Това пък какво беше?! - после няколко минути се взира в чашата си, след което се почеса замислено по десния рог и каза - Абеее, май не трябваше да пия чак толкова уграрг ...

Bersek

Prosa » Relatos

2008-12-05T09:19:55+02:00 918 6

Почивка на Витоша 🇧🇬

Хубава януарска сутрин. Витоша беше наметнала снежния си кожух. Беше прекрасна в своя воал със снежнобелите дървета, големите къщи и почивните станции.
В санаториума "Черни връх" току-що бяха пристигнали две момичета от Бургас. Дадоха им прекрасна стая със западно изложение, изгледът от стаята им от ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2008-12-04T17:39:29+02:00 1.2K 3

Езерото 🇧🇬

Езерото
Ето ме отново пред тази дилема - дали да се върна, или да остана в този мизерен град. Eсенният вятър носеше падащи листа и ми навяваше спомени, както весели, така и тъжни... Есента беше един от любимите ми сезони. Дните преди училище и последното сбогуване с радостното време на моята свобода ...

Prudence

Prosa » Relatos

2008-12-04T11:48:32+02:00 1.8K 1

За момента, когато Венера срещна Марс 🇧🇬

За момента, когато Венера срещна Марс
На Лекси.
Алекс дълго стоя втренчен в тавана. Тъмните му очи не трепкаха, дори не се отлепяха от точката, в която бяха застинали преди часове. Може би беше някъде към полунощ, или пък вече се зазоряваше... Не можеше да определи. И без това нямаше звезди. Щеше да ...

jenny_insider

Prosa » Relatos

2008-12-03T23:10:29+02:00 1.6K 2

Видях те 🇧🇬

- Ало?
- Видях те!
- Моля?
- Видях те!
- Извинете, сигурно има грешка, кой е? ...

Рима

Prosa » Relatos

2008-12-03T20:11:21+02:00 1.8K 5

Хаос и Утопия 🇧🇬

- Стремежът към Хаоса е гибелен за индивида в частност и за общността като цяло, обаче именно Хаосът е двигателя на развитието. Стремежът за сигурност е това, което тласка напред индивида и общността в тяхното развитие, но абсолютната сигурност Утопията е гибелна и за отделната личност, и за групата ...

Bersek

Prosa » Relatos

2008-12-03T19:23:54+02:00 842

На скалите 🇧🇬

Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш ...

stormy

Prosa » Relatos

2008-12-02T23:49:32+02:00 1.5K 1

Почивка от живота 🇧🇬

Беше ранна съботна сутрин на новия терминал на летище София. Билетните гишета работеха трескаво, обслужвайки заминаващите пътници. Барчето в единия край на залата беше отворено и две оправни момичета сервираха кафе и сладкиши, не забравяйки да надчитат по-разсеяните пътници. Беше пълно с изпращачи и ...

Немо

Prosa » Relatos

2008-12-02T22:08:59+02:00 793 1

... остави ме тук завинаги... 🇧🇬

… остави ме тук завинаги…
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...

меланхолик

Prosa » Relatos

2008-12-02T22:01:37+02:00 2.4K 1 21

Жажда 🇧🇬

Жажда
Слънчев майски ден. Следобед. Провинциално градче. Пред рецепцията на хотела се изсипваме почти цяла дузина колеги и колежки.
- Съжалявам, но само четири стаи с по две легла са свободни – оправдава се администраторката – Все пак мога да ви настаня всички – има единични стаи, но са по-скъпи.
На ...

razlichen

Prosa » Relatos

2008-12-02T16:31:23+02:00 1K