Звънлив пролетен вятър,
усмихна тъгата в очите ми,
подари на облачните дни ,
нечупливи слънчеви криле,
с детелина четирилистна ...

И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...

Лесно е на думи да се вярва
Лесно е и понякога боли
Защото колкото и да не искаш
В душата ти забиват се като стрели
В началото са може би омайни ...

Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...

Две вторачени в мен
очи на невръстно дете,
виждам го всеки ден
огледалото на бомбардираните градове.
Те пробождат ми сърцето, ...

Неистово желание ме разлюлява
и аз потрепвам от вълнение,
странен шепот ме завладява,
на прегарящо слънце, мечтание.
В баладична мелодия унесена, ...

Гаф след гаф. Народът бесен:
Ковид! Ток! Война!
Хайде - ГЕРБ да ги обесим
в тази мараня.
Дайте - с Бойко във затвора ...

Купих си боя червена,
лепенки си взех от леля Пена.
Баба Гинка тъй добра,
даде ми торба с яйца.
Взех и кошничка красива, ...

Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли парада на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.
Потоци пълзят по премръзнали проломи ...

Любовта ми си тръгна, уплашена.
Непотребна, сякаш нищо не струва.
Без докосване нищо не значи.
От магия превърна се в лудост.
Вероятно отишла е другаде. ...

Две думи каза ми през рамо
С две думи ти отвърнах аз.
Не знаеш ли?
Две думи само значеше раздялата за нас.
Обърна се, косата си отвяла ...

/една апокрифна история от Мичка Еретичка/
Не съм жена, а недоразумение –
в смокинови листа – цял храсталак!
Преядох с ябълки – благодарение
на райската змия – мой верен враг. ...

Сео Юн се върна от погребалната церемония - осъзнаваше, че вече почти беше изгубил почва под краката си. В крайна сметка мафията си беше мафия навсякъде - и не беше толкова просто да се избяга от нейните правила и закони. Скоро Сео Юн щеше да стане пълноправният шеф на всичко онова, върху което Дак ...

В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добит ...

Дяволски хубаво минаха дните.
Нямаше кой светлината да счупи.
Думите галеха пукнатините,
сладки целувки пороят натрупа.
Сляха се пръстите, стръвни бръшляни, ...

Да си надскоча сянката
Просрочих кредити,
препятствия заспали замъглих...
И множество врати затворих...
И множество мълви затрих... ...

ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...

Дълъг път изминах през гората
През дървета растения и храсти
Прекосих с лодка реката
За да стигна до скалата
Там е водопада високо горе ...

Снощи - 19 март, от 0 до 2 часА, по програма "Нощен Хоризонт" на БНР - Хоризонт, наживо, се състоя представяне на книгата "Полет" на г-жа Росица Копукова и на моя милост. В тази книга са включени и всички стихотворения на покойния бургаски поет Йордан Захариев. Те са около 20 на брой и са били замис ...

Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...

"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи. ...

Измислих те до болка съвършен.
Изградих образа ти в огледало.
Очите ти да търсят само мен,
сърцето ти за мен да е изцяло.
И някак си почувствах се добре. ...

Свистене
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв. ...

Вяра
Христина беше на осем години, а сестричката ѝ Биляна на на три и половина. Родителите им спешно трябваше да заминат за няколко дни в командировка (служебно пътуване) и заведоха децата на село.
Обичаха да гостуват на баба Тана момиченцата. Още с пристигането им, старицата прибираше таблета и тел ...

- Хей, младежо, на г'де си тръгнал? - попита ме старият мъдрец.
- Тръгнах, дядо, спасение да диря, сам с една торба въпроси, обикалям из света. Боли ме нещо в ляво в мене, ала сърце ли е, уви не знам. То тупа много бързо, понякога прехлопва през нощта. Понякога въобще не ми се връзва, че лекарите ка ...

На Иван Ненов
Следите ви ще останат нестопени
и над полята ще цъфне вечността,
защото оставяте слова огрени,
от слънцето издигнало мъдростта, ...

Ще останеш ли със мен, когато
огънят в сърцата ни се вледени,
зимата прогони спомена за нашто лято
и в тишина удави песните ни?
Звездите са угаснали, струните мълчат, ...

Известно време седях в чакалнята и се опитвах да бъда спокойна, когато жената, до която бях седнала, ми каза тихо:
- Притеснявате ли се за сина си?
- Той не ми е син.
- О, извинете, просто така си помислих. Видях, че сте доста нервна, и реших, че мога да Ви успокоя. Имате ли нещо против да си погово ...

Пуст е пясъчника.
Няма ги децата.
Майките ги взеха и ги натовариха с багажа си.
Пуст е пясъчника.
Няма го и пясъка. ...

Живея под наем, откакто неволно разбрах,
че собственик няма да стана на дните си къси,
че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,
защото не съм притежател дори на дъха си.
Тогава защо да си купя стени от бетон, ...

Когато е тъмно и жарко и само шумът мотовилков накъсва безкрайното време.
Когато машината бясна стоманена песен поеме и горещи потоци вода се стичат от мен.
И нощем, и денем.
Като сол при солта.
Ден след ден. ...

Когато си отида от живота
и болното ми тяло ще изстине,
аз моля - не залепвай некролог!
Едно стихотворение ми стига.
И малко ако може от морето. ...

И понеже ви казах веднъж –
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.
Ако смогна за миг, или два ...

Студен мир вее.
Поскъпва кръстът
в Русия и в Украйна.
Бог – мейд ин Чайна
байрактар, ...