Понякога на човек му върви, понякога се жени…
хххх
Чете приятел мое черно стихотворение:
- Ах, докторе…
- Ах, докторе… ...

- Кой е ?!
Знаеше, че домът му е заграден с висока бетонна ограда от външния свят.
И отново това тихо почукване.
Отвори вратата и се огледа. Нощ. Луната осветяваше всичко с призрачна светлина, но навън нямаше никой.
Затвори и тръгна към стаята си. Влачеше крака от умора. Отново ден с много безсмисле ...

Щастлив съм - мога слънцето да видя,
да усещам още мириса на пролетта,
да живея под небесната светиня,
заслепила ме със съвършена красота.
Щастлив съм - в себе си не тая омраза, ...

Продължаваше да вали вече цял следобед, меланхолично и някак умиротворително. Едрите дъждовни капки се спускаха монотонно от небето, което беше свъсило веждите си - гъстите сиви облаци, надвиснали като обвинение над големия град. По улиците му се виждаха само коли със запалени фарове, нарушаващи от ...

Какъв живот предлагат ни, живот на миди?!
Едни със бисерчета, други само свити във черупки
що си траят мълчаливо и ги хранят,
за тях сме просто тъпи гниди...

Чувствам се като вързана,
като безпомощна, като птица
със счупено крило,
като цвете което чака да бъде полято.
Чувствам се сякаш съм в тъмнина, ...

Какво обилно слънцепреливане,
без ни една убодена вена.
И прислушанията - небивали,
в кратко есенно изявление.
Аз, с висшегласие тихом пропускам ...

- Мога ли да ви помогна ?... - зад щанда стоеше млада жена, леко бухнали кестеняви коси, приветливо засмени очи, в дълбочината на които се бяха загнездили горчиви тъжни нотки, стройна фигура, облечена в приятна лятна рокля, показваща и скриваща издайнически неумолимия ход на годинките ...
- Ще может ...

Мъката ви ме трогна силно,
такъв ни е "редът" - бедни сте,
сълзи по вас леят се обилно,
всички искаме правда и щастие.
Чувствам се като Дон Кихот, ...

Народе мой, защо се оставяш на заблуда да те обричат?
Дънов, Ванга, Лулчев, "дядо" Влайчо, те са ти "светци" и на тям подобни се надяваш,
и не видиш, че към дверите адови теб те водят.
Толкова ли силно желаеш с лукавия да пируваш?
О, народе маловерни, здравото учение Христово си ти изоставил, ...

Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня, ...

Знаеш ли защо е така? Защото…
Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното. ...

Настанихме се удобно с Шарлот и зачетох на глас
'' Скъпи Пиер, аз направих своя избор, избягах от този свят, за да се оттам в полза на хората в нужда,... избрах расото пред модните дрехи...Ще ти разкажа накратко,.. Когато бях малко дете
преживях ужасен инцидент, паднах върху стърчащи предмети и се н ...

А нашата любов е като есен,
тъй силна, тъй променяща, тъй мокра от сълзи.
А нашето мълчание е песен,
китарен стон, две вкопчени души...
Очите ни се търсят колебливо, ...

Сняг
Прозорец свети. Тъмна е нощта.
Снегът вали. Натрупал е във двора!
И улицата пуста е сега.
Студено е и няма вече хора! ...

Първата буря
Първата ми буря в Океана
дето най-коварно ме подхвана –
помня със подробноости и о́ще
често преживявам пак в съня си но́щем... ...

Знаеш ли,
колко те обичам?
Естествено, че не!
Защото ти не ме обичаш…
Предпочиташ да ме гледаш ...

В студеното има топлина,
стаена в кристала на снежинка,
дарена е от космоса искра,
на Бога най-хармоничната картинка.
Снежинката отразява топлина ...

Ние българите сме интересна нация. Гордеем се с историята си, водим се силна нация. Не позволяваме на тоя и оня да ни командори. И това е хубаво. Оцеляли сме 500 години при турците, оцеляхме и след това. Силна нация сме. Но колкото силна, толкова и несправедлива. Несправедлива спрямо собственият си ...

Абонатът е извън обхвата
на своето тяло
Извън обхвата на всички неща
И като цяло...като цяло…
На абонатът хич не му пука ...

НЕБЕСЕН НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ
Шепа звездно просо разпиля
Бог нощес над смълчаната бездна.
И светулка – несръчен жътвар,
с лунен сърп до разсъмване шета. ...

Дотолкова премръзнали душите ни,
студа отдавна не усещат.
Те даже вече мразят слънцето
и всяка топлинка насреща.
Ала по памет, нейде издълбоко ...

Продължение на стихотворението ми:
"Болка"
Един живот безгрижен, подреден,
кариера, сватба, дом, деца.
Един живот с добри другари ...

Обичта по-силна е от нас самите.
След всеки край е все по-жива.
Как да се откажа от такава, питам?
Липсва ми само, докато дишам.
Зная, трябва да се лъжем по принуда, ...

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 8 години:
1. Смятам да си сложа детектор, за да установя дали имам късмет.
2. Мога да бъда дете, мога да бъда и дивак.
3. Голата маска е едно нещо, дето като си го залепиш и после го дръпнеш, ти смъква кожата от тялото.
4. От обикновено детенце се превъ ...

Те са мирни и кротки жени,
над децата си бдят кат' орлици.
Наши майки и наши сестри,
полетели в тъмното птици.
На гурбети по къщи и двóри ...

Отново с мен
В памет на майка ми
В моя дом, в моя ден
виждам мама отново,
сякаш сън е за мен, ...

Песента е по едноименното стихотворение (включено в книгата ми „ЧоВечност”) и има за цел да ни припомни, че колкото и въпроси да ни поставя животът, верният отговор е само един – ДОБРОТО! Ще се радвам, ако видите и видеото към „Верният отговор”, можете да го направите тук:
https://youtu.be/mVgORRM4w ...

Моят сън е злощастен, когато
вън върлува студената зима.
Все се питам: Прекрасното лято,
с теб отново дали ще го има?
Но се сепвам в потта от съня си, ...

В средата на лятото сме, много от нас бяха в отпуск и един ден, решихме, да се разнообразим, като заминем някъде извън града и да си направим хубав пикник. Покрай града ни, има такива прекрасни местенца, където човек може, да се почувства, като, в рая, със шума на бистрата река и песента на птиците, ...

И то е станало такова,
каквото и самото време.
Уж слънце. Грее, а свръхнова,
в сърцето му искрящо дреме.
Зенит, надир, дали ни пука? ...

Понякога животът ми
тъжи за мен,
но не и аз
и съм напълно откровен.
Животът рядко ...