Комунистът Бай Дън и комунистът Пут Ин са на път да унищожат света.
Това са червените демони на човечеството.

Дори и да си тръгне е за малко,
дори вратата гневно не затръшнал,
че своя дух, божествена закалка,
вградил е в нас и вярата насъщна.
До лудост е играта усложнена, ...

Тази вечер Луната изгря,
светла и нежна над нас заблестя.
Вятър немирен клони люлей,
някой вълнуваща песничка пей.
И му приглася струна една ...

VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...

Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...

е име на юнак,
от него бяга
всеки враг.
От нищо той не се бои,
не знае що са и сълзи. ...

Аз разбирам живота, за Бога!
Отговорих на всички въпроси.
Вие какво научихте, хора?
Че в главите сте адски боси?
Или любов как да чувствате? ...

Защо са ми крила? Небето е таван,
звездите някой нарисувал е по памет.
Сама изписах им души, които нямат,
а всеки стих е крах грижливо начертан.
Защо ми е душа? От думи светъл храм, ...

Не беше ангел, бога ми, не бе
и пример, който да следя възторжено.
От слабости прошарено небе
разпъна за крилата ми разрошени.
Растях, а с мен растеше моят гняв. ...

- Ако искам да започна нещо ново , не трябва да чакам да дойде, а да тръгна насреща му и дори да бягам, за да успея да живея пълноценно...
Беше странно , че го казва , но може би искаше по някакъв начин да ме накара да реагирам. За съжаление, лицето ми остана все така безизразно , въпреки че тя прод ...

Една песен, която остарява с мен,
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.
И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща. ...

Живот!
Съдба коварна!
Участ зла!
Каква магия си?
Каква? ...

Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до ...

Между всички жени тя бе избрана,
Мария да зачене и роди на Бога сина.
Изпрати Бог Ангел Гавриил със заръка,
да й довери че тя е жената богоизбрана!
Тя закрилница е на майките с деца, ...

Душата ми стене за теб , но отворих очи за да те докосна.
Ще те потърся , оставих любовна стрела на юг , но стопли едни чувства в градът ни.
Помня света как ни озари, всичко блести....
Знам някой ден ще си с мен, много далече си ти, събрах болка в душата ми , а ти ме сграбчи в една песен.
Моята мечт ...

„Оженете се. Ако случите на добра жена, ще сте
щастлив. Ако случите на лоша, ще станете философ."
Сократ
Накрая му се случи да я срещне.
В началото бе някаква мълва, ...

Времето минаваше убийствено бавно. Сякаш нищо друго нямаше значение. Чин Хае беше извървял дълъг път, но усещаше, че като че ли едва сега всичко започва. Селската идилия сякаш му даваше сили, за да се приготви и да изчака онези главорези на Сео Юн. Истински маниаци. Хадонг беше място, където човек л ...

От цикъла „Любовен триптих”
През синия небесен филистрин
видях очи по-тъмни от Вселени.
Стопирах време, страх оборих
в безупречна себеполемика. ...

О небе синьо и прекрасно
толкова красиво и сияйно,
под теб морето бурно, ту спокойно
обширно и безкрайно,
като го погледна тъгата в мен се спира. ...

Танц на любов
Любовта има ли последно танцуване
или сетен трепет в душите ни,
има ли последно тленно целуване
или е път, фар на съдбите ни?! ...

Любовта..
Не намираш я в човека.
Не намираш я отсреща.
Спокойно!...
Решение има, спасението е близо! ...

- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи ...

И защото…
И защото в сърцето те нося,
и защото със мене си ти,
тази нощ неусетно разтваря
всички бледи далечни звезди. ...

Като сериал върти се живота,
върти се и като че ли,
в бурканче сълзите си събирах...
Не знаех на къде отивах...
Дявола гризна ли си сладко ...

На двойна маса,
очи в очи
не ти понася.
Знам. Личи.
Чувстваш страх, ...

Хич не му се пише добро на обикновения човечец.
Светът отново силно се поляризира. Злободневният въпрос е:
Ти с Украйна ли си или с Русия? Какъвто и да е отговорът,
следват гневни реакции. Политиката тотално се профанизира
и немислещите хора, отново ги водят за носа. Пак става дума за пари, ...

Тръгни си и назад не се обръщай,
недей подклажда чувства изгорели.
От толкова причини да се връщаш,
сега сме две частици онемели.
Съдбата бе решила и присъда ...

Блага вест си ти в живота мой,
бягат надалеч облаците тъмни.
Видях аз звездите безброй
и така докато навън съмна.
А ти от тях си по-красива, ...

Нетърпеливо чакам аз телефонът да позвъни,
от другата страна да си ти,
и гласът твой нежно да зашепти,
а сърцето ми да затрепти.
Нетърпеливо чакам аз твоят нежен глас, ...

Не, не помним от своето минало,
не започваме с ново начало,
всяка бездна, устите раззинала,
някак грубо е нас разпознала.
И пропадаме в тъмните пропасти, ...

/Рецепта-Стоичков/
Трудесет години един цървул
киснали го в оцет.
От промянта се надул
и цъфнал най-отпред. ...

Всеки път, някъде отвежда
до търсене на обич и желания,
не случайно някъде ни среща
до потъване в илюзии от мечтания.
И пак нахлува в неслучайни грешки ...

КОЛКО КАФЕТА
Колко кафета крадеш от деня,
колко кафета делиш със нощта?
Имаш ли огън, кафе на зърна,
мелничка златна, джезве от луна? ...

Някакво лято се ширна в съня ми.
Март е и гизди дръвчета още.
Стъпки оставят- почти талъсъмени
дългите, без звезди, ледени нощи.
Как го сънувах? Отчайващо синьо. ...

Животе, какво си ме зяпнал тъй нагло в очите?
Откакто се помня в нечестна игра се въртим.
Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител
защото си скъп, и си свят. И си само един.
Защото Асата раздаваш на който ти падне ...

Твърде закъсняло, истинско, изстинало..
Пред кого, да, позна пред никого, няма пред кого..
За тях това отдавна е отминало, наситени, наживели..
Няма кой да ти завиди, няма кой да ти се възхити, няма кой да се зарадва и да мечтае за себе си, така както ние сега..
От тях.. ...