-XI-
Навалелият преди два дена сняг зави с дебела снежна пелена града. В ранното утро на 7 март 1999 година слънцето занаднича любопитно иззад заснежения връх Аида, мъчейки се да се промуши през бухлатите облаци, за да види как върви подготовката за празника на жените в областния град. Горкото! С ко ...

Любовта събира в себе си живота
с цялата му болка, желания, охота...
Да си влюбен, е равностойно да създаваш,
градиш и бориш се, но и отстояваш.
От малко зрънце тя израства в ураган. ...

Капе захар снежна, после се топи.
Радост белодрешна вътре в мен попи.
Бяла е земята в лек изящен студ.
Пада Снежко, пада – прелестен и луд.
Иска да го хване рошаво врабче, ...

Аз съм домошарка. Е, не точно както е обяснено в речника. Аз съм малко по различна домошарка. Нося домашен навик със себе си. Където и да отида си създавам кътче.
У дома си имам едно ъгълче, което съм обявила на всеслушание, че е моето и никой друг не може да се настанява там. То е под прозореца. Им ...

Музика, текст и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМ
Снежна нощ във скута на съня ми,
сгушена, припомни стихнал път, ...

Внучката ми – цвете сред три дъбчета: „Не обичам, когато спя да се будя“…
хххх
Мъжки монолог: „Защо пак мърмориш? Защо? Майка ми и бабите ми не са ми се карали така. А те хем не са ме избирали…“
хххх
Студ, сняг и лед. Пазарът е почти празен. Две продавачки обсъждат нещо. Тънкият ми слух отдалеч улав ...

На листа останаха ноти.
Разпръснати черни сълзи.
Артистът отдавна забрави.
Да свири за светли мечти.
На листа написана беше. ...

Летела е пеперуда,
дай, Боже, дъжд!
От ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница, ...

Всичко ми е ясно,
но не виждам светлина.
Защо сега разбирам, че зад всяко щастие стои тъга?
Отдавна се отърсих от всякакви мечти и надежди,
затова гледам в миналото и пропадам в безкрайни бездни ...

Ранният следобед на този януарски ден беше необичайно слънчев и относително топъл. Преди да излезе от вкъщи той дори провери външния термометър, който висеше на терасата. Беше почти цели 8° C.
Нарами старият кожен калъф, който вече почти две десетилетия пазеше неговия безценен "Weltmaister". Взе мал ...

Колко плаках и плаках по теб.
Колко мъка в очите стаи се.
Аз съм плачещ от болка поет.
Тя, тъгата, в сърцето ми сви се.
Колко болка изливах в нощта. ...

Полето беше празно. И без дух.
Отдавна свърши тази наша клетва.
В цветя ще те обсипва вече друг,
а аз ще се превърна в клет несретник.
Тогава пак ще гасна в своя плач ...

Блещукат любопитните очички,
Откраднали на слънцето искрата.
Живот ти дадох. Моя - ти си!
И благодаря на Бог, че те изпрати!
Дете си, сладко приказно момиче, ...

У мен вълчицата оголи нокти
от гняв събуди се вълкът у теб
... луна заплака в следващите нощи,
светът замръзна – леден и свиреп.
Косите си развяха ветровете. ...

С идейната подкрепа на Е.
Сградата на читалището бе строена през 60 години на миналия век. С напукана мазилка и олющена червена боя на фасадата.
Отивах да си взема книга от библиотеката, за да има, какво да чета през нощта.
Отворих врата и тя изстена, като призрак от старинен замък. Фоайето беше тяс ...

Те заедно са отдавна, от пантивека,
той топлил го е в трудните му дни.
Подарявал е светлината си на Човека,
и водил го през тежките му години.
Едно приятелство отдавна още в пещерата, ...

Търся си другарче, за белѝте,
искам всекиму звезда да дам,
ако с мен в небето полетите,
Малък принц дали ни чака там?
Пътят млечен тихо ни повежда, ...

Понякога с години съм те чакала
до мен за малко да поспреш.
Животът ми премина в бягане
от сутрин до вечер, от осем до пет.
И все тъй еднакви ми се струват ...

Продавачът в кварталния магазин използваше затишието, за да попълни разредените стоки по рафтовете.
Звънчето на вратата сигнализира за клиент. Влязоха млада жена и около три-годишно момиченцe. Детето подскачаше около нея и нещо я уговаряше, а тя кимаше с усмивка.
Когато след малко застанаха пред кас ...

Тази зима беше от студените или както старите хора казваха: "Камик се пука от студ". Марти сърдито следеше минусовите температури на електронното табло, близо до леговището му. В това студено време нямаше много начини да изкара пари, но пък за негово щастие си имаше храна за повече от седмица. Стара ...

Снегът пак тихичко вали,
трепери, мръзне моят ден,
загладил острите ъгли,
кварталът блесва обновен.
Забързан вятър, накъде, ...

Един баща седи самотен,
седи и пие без сина си.
Плаче, че светът греховен
не спази този път реда си.
Един баща събрал е болка, ...

Ела! И мен спаси в смъртта.
Горя и в деветте кръга на ада.
Не ме боли от раните в плътта,
сърцето ми от онзи спомен страда.
Сърцето ме боли и няма край. ...

Зимата по нашия край все ни изненадва с приликата на любимата, която неочаквано се появява, ту блага и светла, ту забързана да ни облъха с присветлието на любовта...Снегът идваше кротко. Много рядко някоя зла зима ще ни споходи,но "всяко чудо за три дни"!След това слънцето ни омагьосва с отразената ...

В коридора погледнах часовника си,.. никакво време,.. ако се прибера в къщи ще разбудя Светла, а нали обещах на човека, че пак ще дойда,.. къде да подскачам в студа по улиците..
Отпуснах се отново на стола...
Притворих очи и някакви спомени оживяха отново...
Реших да кандидатствам за студент,.. да а ...

Двама с теб, пленници сме на дъжда,
вълна отнасяща отломките на лято.
Дърветата танцуват в есенна ръжда,
под знака на дъждовното стакато.
Лодка от видим към невидим свят, ...

It was a foggy morning when they wake me up
Sun was shining red like blood on a shirt
I took my bag and then I say
I forget where I came
And I don't know where I’ll go. ...

/подражание по великия О.Хенри/
С Анди Тъкър завъртяхме няколко успешни бизнес проекта. В Айдахо открихме и закрихме университет и игрален дом, в Кънектикът намерихме, продадохме и загубихме златна жила, в Тексас проведохме курсове за бързо омъжване на вдовици.
Така стигнахме до малкото градче Зелен ...