Нощта задраска с остри нокти
неканена на моята врата.
Замъркаха на прага девет котки
разбрали, че не мога да заспя.
До скъсване опъват тънки нишки ...

Лятото бавно,
бавно отлита,
когато си тръгва
погубва копнежи...
Студената есен ...

Гонец судьбы, посланец мести
Сквозь камни выпустил росток,
И облаков десант небесный
Ползёт зловеще на Восток
Ветра сошлись в тайфун и рыщут ...

Земя благáта,
същински Рай.
Народец - шепа,
беди безкрай.
Съдба нелепа. ...

Глава 42. Милашка.
Хозяйский сын имел обязанность: убирать комнату немца, выносить утром ночное эмалированное ведро крытое крышкой, мыть назначение ведра, заливать чистой водой и оставлять для новой ночной нужды. В глазах его навсегда заползла намеченная покорность. Она ещё более окрепла, когда долг ...

ДОКАТО БОЛКИТЕ БРОИХ
Щом бездните с изпръхнал здрач
пред моите очи се стелнат,
и тръгне нощният ездач
през хоризонта безпределен, ...

Балканът не спеше. Планинският хребет
кървеше във залеза огнен ранен.
Отекваше тропот. Земята потрепна.
По склона препускаха диви коне.
Летяха надолу по-волни от вятър, ...

***
Навремето, когато бил малък, един от астронавтите, които първи са стъпили на Луната, дочул съседката си да се кара на мъжа си, казвайки му:" По-скоро съседското момче ще стъпи на Луната, отколкото ти да ме направиш щастлива..."
***
Кандидат-студентски бисер:" Прабългарите нападали тутакси и бяга ...

Не беше лесен животът в Средната гора.Стотици дървета паднаха в неравната битка с прогреса и работните места рязко намаляха.Много животни останаха без препитание,много тръгнаха към далечни лесове,да търсят щаститето. Зимата пак стоеше на прага с бялото си наметало,готова съвсем да вледени горските д ...

Къде си хане, Крум Страшни ти сега,
къде са твоите закони, завети за България.
Ти гледаш ни от високо в сините небеса,
дали спазваме законите на българската земя.
"-Ако някой обвини и набеди някого, той той предварително да се не слуша, ...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!*
Две сенки крачат удължени, ...

Искам да ме поканиш на три песни.
На първата да се влюбим
от пръв поглед.
На втората да танцуваме и да се осмелиш
да ме целунеш. ...

Вече късно след полунощ Матей поиска да си легне. Незнайно защо си помисли за Ефросина. Дали е съблякла роклята си през рамене или е легнала с нея, а ноктите на краката й червенеят над завивките? Колко би било приятно утре сутринта, веднага след събуждането да слезе и да намери Ефросина в хола, още ...

5.
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира ...

Тодака се замисли. Токио действително беше много, ама много опасен град, особено за някой, който се опитваше да дърпа конците на другите семейства. Тодака се беше освободил в младата жена. Беше й дал любовта си като за последно. Надяваше се все пак, че може би чрез нея щеше да има наследник. Не подо ...

Гордостта ще те вдигне,
ще те понесе като дирижабъл,
ще усетиш облаци под краката си,
ще забравиш извечното - почвата че ти трябва,
ще загубиш страха от безкрайното падане. ...

Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени ...

Като бях на изборите…
Отивам да гласувм. С високото съзнание, че трябва. Че и от мен зависи да докараме по- добър живот от днешния. И дано позная кои от кандидатите ще го направят такъв! И дали после ще изпълнят наистина обещанията си!?
Като навсякъде- опашка. Когато в нея видях моя съученичка ми ол ...

И тая неделя тя се ядоса. Отново и отново не я пощяха за булка. Да, ергени в селото бол, ама си търсеха само моми за временна употреба. И после зарязваха бившата девица…
Хитри момци, ей. Завъртаха се около момата, използваха, използваха, използваха – и изчезваха, когато видеха, че вече не се котира. ...

Слънцето още се криеше зад рида в мразовитото, мартенско утро. Тя отвори полусрутения обор и влезе вътре.
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпе ...

Развиделяваше се. Небето още тъмнееше, леко оцветено в светли отблясъци само там – на изток, където зад хребета още се криеше първия слънчев лъч. Иван отвори едното си око и се ослуша.
– Какъв беше този звук? Сигурно съм сънувал!
Отпусна се отново на меката възглавница и затвори очи.
Чук-чук.Чук-чук ...

Едно братче и сестричка
играли вчера на жмѝчка.
При кокошките се скрили,
там три яйчица открили.
После на тавана те видели ...

Грешните мечти са най-красиви,
пред очите ми са във нощта.
Идват сънищата, сътворили
грешните мечти и любовта.
С тях докосвам красотата грешна, ...

Всеки народ има своите добри и лоши представители. С първите той се гордее пред света и ги дава за пример на младите поколения. Вторите презира и определя като най-отвратителната и продажна част на своето общество. И българският народ е родил велики личности-поети, писатели, учени, художници, оперни ...

почти като стих
от Света̀та Книга е
чиста сълзата

Аз съм историческа издънка.
Дишам, но линея сякаш аз.
Нося избелели сини дънки.
Прося си усмивчици от Вас.
Плащам си за стрес и за обиди. ...

По-лесно е, когато си далече.
Тогава просто страдам в самота.
Горят крилата ми на тоя пламък вечен.
Боли, но знам - така е в любовта.
По-лесно е, когато теб те няма, ...

Изникват вълча ябълка и троскот,
край паметници – спомен за мъже
и скакалците бързат да опоскат,
поля и ниви. Даже за въже,
не стига днес, Родино и конопът ...

Глава двадесет и четвърта
Самолетът “ Боинг 747” летеше над масленозелените води на Атлантика. От Брюксел до Гибралтар машината беше летяла все на юг, почти по права линия. Току що, 425-те пътници на борда на cамолета на авиокомпания “Royal Air Maroc” бяха пресекли Гибралтар, този толкова сериозно о ...

Не помня - някъде огромна Вечерта
лежи встрани
и още по-назад от спомените на обикновеното.
А аз съм се изгубил във дъжда
и ударите му, като тояжката на слепия, ...