Кафемашина съм на тази улица вече четири години. Първо бях от другата страна на тротоара - точно до магазина за риба със синята врата, който вече не работи. После собственикът ми ме премести тук.
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако оба ...

Уморих се от несбъднати надежди
и от хорския прозрачен фалш,
и от пътищата, дето ме отвеждат
все напред по пътя ми назад.
Уморих се от безкрайната тревога ...

И в края на селце се беше свила,
студът те бе пронизал в този брод.
Небето бе проклело сняг и зима,
когато ти се моли пак на Бог.
Когато чу, че нечий плач е всичко, ...

Той българина все води своята борба,
в ден обикновен, във веселба и в тъга.
До него е неговият помощник по съдба,
едно магаре, един приятел Марко по душа.
До него заедно е на нивата, с него то оре, ...

(на blackjack12 с благодарност)
Усмихнах се, защото
самотна птичка ми намигна.
Във кошера на мислите
дали откривам майка на пчелите си. ...

Имаше ли нещо преди теб
имах ли лице и име...
или съществувам като ред
на стих, без име на любов, любими!
Дано ти бъда муза някой ден ...

Остров Кефалония, Свят Гама, 17-ти век
Джиа пърхаше около клона на милапидията и с гордост, примесена с тревога, наблюдаваше бебетата с прозрачни, все още неукрепнали крилца, които пълзяха нагоре-надолу и растяха с главоломна скорост. Скоро крилцата им се изгладиха, наляха се млечнобяла багра, а в д ...

Понякога сядам на края на здрача
и нищя от залеза лилава прежда.
Защо ли Луната сама е и плаче?
Дали да ѝ вържа кончета надежда.
На всякое възелче слагам звездица. ...

Чета поезията ти, Поете,
чета... и болката нараства в мен!
И питам се, защо ли предпочете
да тръгнеш си отчаян, наранен?
Животът ти - роман от чувства, ...

Студеният януарски вятър щипеше в късния следобед, колко бързо се стъмнява...
Всеки загърнал се в палтото си бързаше за някъде,.. даже уличните лампи сякаш премигаха уплашени от студеното време....Може би само аз се наслаждавах на студа, вървях бавно и правех през устата си имитация на пушещ парен л ...

Модус вивенди
Аз някога в Живота си те вписах
(тогава вярвах, че ще бъдеш вечна!),
но ти капризно каза: „Няма смисъл!...“
и някъде Безкраят те отвлече... ...

-IX-
С решение на Военно окръжие – Хасково донаборник Радослав Димитров Радев беше изпратен да отслужва задължителната си военна служба в Школата за запасни офицери в Плевен. В продължение на единадесет месеца при напрегнат дневен режим и стриктно спазване на Устава ги подготвяха за бъдещи командири ...

Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
от гняв, а докосни го много нежно.
Дори ръката после да кърви ...

И на финала: печелят завоите.
Втурването е стремително.
Скоростта е твърде несъзнателна.
Може би, съм самомнителен?
На финала печелят курвите! ...

Беше в брак, и беше драг,
имаше и собствен праг,
искаше на свобода,
и получи си я, Да.
Плача, скача и избира, ...

От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се ...

Безплодни ниви и бодливи храсти.
Тъй дълъг, дълъг път сред тях.
Заспали птици, отлетели страсти.
Дървета сенки и убийствен страх.
Далечен залез, уморено слънце. ...

След време, всяка страст угасва,
над хълма преди на падне нощ,
и най- силният с ръка замахва
и постепенно губи своята мощ.
Само ти не гаснеш, Любов! ...

Тя с горите играе на огън
и спасява ги после от дим,
чака знаци, че с нея е Бога,
търси своя изгубен любим,
не поставя в дома си решетки, ...

София вече се беше събудила. Свежият есенен ветрец като овчарско куче упорито гонеше непослушните облаци. Сутрешната мъгла беше изчезнала внезапно – така, както се беше и появила - сякаш Арабела просто бе завъртяла своя вълшебен пръстен. Витоша се усмихваше загадъчна и приветлива.
Сгради с най-разли ...

Когато все не идваше
и все не казваше "Ела",
навярно нещо все ти липсваше,
казано на думи без дела.
Тогава бавно в теб умираха ...

Навярно ме очакваш ти сама
и вярно е, че виждам те красива.
Обичам те. Планета си. Земя.
В очите ми дихание разливаш.
Навярно ще намеря любовта ...

Ху осъзна, че застрахователите определено щяха да платят с голям зор, докато се връщаха по заскрежените пътища на Австралия. Защото не беше никак топло и парата се издигаше във въздуха. Ху имаше достатъчно време да премисли и осъзнае какво се случваше. Може би краят на пътя идваше. Ху беше на двадес ...

1
Над селото се спусна мракът нощен,
покри се планината с черен плащ.
Все същият, какъвто беше снощи,
на златната луна другар и страж. ...

Бъди жена и волен дух на птица,
бъди небе и чуден детски смях.
Бъди море и мой жадуван пристан,
бъди любов, дошла от буйна страст.
Бъди река и мой вековен глетчер, ...

Колко често аз сънувам
облаци в нощта,
колко често с тях пътувам
дълго по света.
Може би ще те открия, ...

Понеже съм нисичка все ми тежи
юрганът – завил ме – до гуша.
И дразнят ме тези приспивни лъжи,
и все недоспала ги слушам.
Дали си повярвахте, хм, господа, ...

По желание на Автора, текстът е изтрит. Л.В.

Ние сме зад нея. Охранявани. Да не ни грабнат вълците. А те са едни лоши, лоши…
Затова ни пазят кучетата и овчарите. Нашите скъпи водачи – те отварят портичката, повеждат ни на паша, намират ни най-хубавата и полезна за нас трева, най-вкусната вода. Те знаят до кога да пасем и кога да ни отведат да ...

Слушам как наричат някои хора „антиваксъри“.
Заинтригувах се и, нали съм неграмотен, проверих в речника. Написано: противник на ваксинирането; от англ. anti-vaxxer…
Да, де – ама така наричат у нас несъгласните с мерките на властта, конкретно с рекламата и налагането на вносните ваксини?
Почти всички ...

Музика , текст и изпълнение : Геновева Цандева
Аранжимент Бойко Иванов
Тази песен я влачихме с години но все пак успяхме да я завършим. Въпреки , че времето не е много за песни.

Асансьорът отнася нагоре
добрите ти намерения,
изоставам с етаж, даже два,
няма да ги броя...
Натоварена с пълни торби, ...

1 септември. Строиха ни в редичка. Директорът изглежда като идиот. Той говори дълго. Учил’ката е страхотна. Защо има толкова много цветя? Дадоха ни първия буквар. Татко ме научи да чета по негов начин. Там на първата страница беше Ленин. А тук - Путин. Каква е истинската разлика? Единият е адски пле ...

Кой си? - се питаш.
Отговор не получаваш.
Има ли смисъл
все така
да продължаваш? ...

Аз никога не дръзнах да осъждам.
На хорските очи обърнах гръб.
Заключена съм в земната окръжност,
но аз живея някъде отвъд.
Не чувствам болка, а вървя по огън, ...