Прикоснись ко мне, море -
ничего, что скоро зима.
Обними меня, море.
Я - песчинка твоя,
обними меня! ...

Летейки над мъгла по пътя Млечен
като торпедо, стръвна се довлече
муха на всичко за любов готова,
с масажна свещ и перодръжка нова,
пикира се по роза дамасцена ...

Пеперуди за късмет!
Елате, подарявам
без срок на годност,
вид и оперение,
може и по интернет. ...

В нашия свят мазохистите са щастливи…
хххх
Според математиците 2 х 2 е равно на 4. Винаги…
В живота 2 х 2 е понякога 3, друг път 5, а се случва и да е 4…
Зависи от много фактори… ...

Все още мисля за теб,
как си, какво правиш и добре ли си,
няма да забравя как ми помогна,
винаги ще бъда насреща и ще ти помогна,
денят ми е по-хубав когато се сетя за теб, ...

В стаята бе тихо, нощта тъкмо се бе спуснала на небосклона и тъмнината бавно завземаше околността. Катерина се бе поместила на мекото канапе, увита в меко кафяво одеяло, хванала чаша за кафе пълна с червено вино. Мислите й се рееха някъде из пространството, а погледът й бе фокусиран към входната вра ...

Той вече беше решил. Щеше да отнеме живота си. Осъзна, че ще го направи, но не в деня на катастрофата, когато му се обадиха и му казаха какво се е случило с жена му и сина им. Не беше и в кошмарните седмици след това, когато чувстваше, че сърцето му е разбито на безброй малки парченца, а душата му с ...

Самотата казват е опасна,
трудна, отрезвяваща, ужасна.
Осъзнали нетърпимият ѝ мир
търсим начини да се спасим.
Тя привлича всичките несгоди ...

Иглените ѝ ръце
докосват студения огън.
А той – тлее ли, тлее.
Не я стопля.
Не я ѝ прегръща. ...

Пикира дъжд над калната земя
под облаците - гъста сива прежда...
не му е нужна слънчевата светлина,
а само кълновете гаснеща надежда.
Нестихващ и библейски капкопад - ...

Дак Хо съвсем не се беше излъгал - наистина някой много заинтересован, но това не бяха хората на Сео Юн, който честно казано не можеше да си прости, че го изпусна и допусна изобщо да убие някои от хората му, щеше да посети адреса, където доскоро беше пребивавал. Да, Дак Хо беше халосал някого с мета ...

В самотата разбрах колко много си хубава!
Боже мой, Боже мой колко си нежна!
Потъвам в очите ти толкова глупаво,
в огън изгарям във виелица снежна!
С толкова нежност и думи шептяни ...

Преливам и изсъхвам същевременно
Иска ми се.. Иска ми се да изчезна...
За седмица, месец, една мъничка вечност.
Да съхраня последната капка човечност.
Изгубих се, лиших се от спомена. Коя? ...

От всичкия натрупан тежък стрес понякога ми иде да се гръмна.
Дали да моля своя Бог и днес да бъда жив, когато ще се съмне?
Когато ме ругаят на гише, душата ми крещи и се превива!
Нима съм аз нелепо ЕГН, което на компютър се изтрива?
Годините са малко, но тежат. Обидите множат се и събарят. ...

Малката сърничка
е прилежна ученичка.
Майка и я учи
добро да сполучи.
Тука има трапче, ...

Добър вечер, умислени хора.
Пак завърши поредният ден.
Лудо тичане, много умора
и мечтите останали в плен.
Вас ви чакат тесни квартири. ...

Нощем щом луната свети
и всеки сънува мечтаният сън.
За мен стар “приятел” се сети
и че трябвам му спешно навън.
Макар че ме беше забравил ...

Ето ме. Излизам.
Стискам акинак.
Арената е моя. Ти си близо ...
В душата ми просветва пак.
Слънцето е ниско. ...

Премереният риск е свързан винаги с някакво очакване за печалба или друга лична изгода. Може да си заложил всичко, включително голяма сума пари, дома си, репутацията или дори честта на своето име. Но ти
предварително си изчислил, че вероятността да загубиш всичко това си заслужава пред оня процент н ...

Наредени сме около масата,.. саламурена туршия,резенчета сланинка , чашки ракия,
всеки боцне,.. пийне,.. примлясква...
- Ей, тази ракия като в Оймякон, бе - изцепи се бай Митьо
- Защо бе,.. какво и е на ракията - апострофира го домакинът Даньо Малкоча
- Ами сега в Оймякон е минус 38 градуса,..като г ...

Различните чувства наши
подкрепяме с пълни чаши,
всяко от тях се извисява,
леко на душата й става.
С чаши лекуваме, че горчи ...

Понякога съдбата с нас си прави истински шеги, които нямат никаква логика но въпреки това, много често ги преживяваме и в миг, когато най малко го очакваме, споменът ни парва по душата. Срещнах съвсем случайно Живка, все още имаше приятен вид, времето бе оставило своя отпечатък, но веселият характер ...

Беше далече, почти извън града, по пътя за гробището. А и времето се случи калпаво – духаше силен, студен вятър и едрите, мокри снежинки дълго кръжаха във въздуха, преди да се стоварят върху лицата на редките минувачи и да оставят нетрайния си печат по дрехите и чадърите им.
Ангелина не искаше да из ...

Отпиваме емоциите на деня -
възможни или не.
Не идва нищо наготово.
Взаимното се учи да расте.
Шегува се: с ядосаното време ...

По стъпките ми дебне сянка сива,
вълкът ме следва и не го е срам!
Към къщичката кой ли път отива,
че болна баба ми ме чака там?
И кошницата дявол да я вземе, ...

Зелен е на Витоша взорът,
разхождам се в приказен лес
и слушам отвред с интерес,
подобно дете, да говорят
листата за стойностни хора, ...

оттука насетне
съдбата
е в чужди ръце
любовта моята само спасих
изгорих я ...

Да хвърлят камък тези наши
седнали в креслата богаташи,
да кажат как натрупаха пари
без да бършат пот дори!
Тънещият в охолство, разкош, ...

Да идва лятото обратно
Изчезват слънчевите дни,
снегът отново е на мода
и сякаш прави си шеги
величествената природа. ...