Анонимността във виртуала дава свобода,
измамна, заслепяваща заблуда.
Всички затворници сме на матрицата деца,
по правила неписани играем - играта луда.
От енергия пропити са нашите души, ...

Седем малки пойни птици
пеят, кацнали на жици.
До, ре, ми, фа, сол, сол, ла, си.
Хайде, ти ги повтори!
С тази музикална гама ...

При тази буря бях с превръзка на очите
Ти се криеше от облаците под дъгата
Вървейки през живота,
подхлъзвайки се по лед,
но някак си не можехме да избягаме един от друг ...

Когато притъмнява вън
се приютявам
при мрачните предчувствия,
отчаяната воля
и черните езици на огъня ...

Вървим си дружно, уж сме в крак,
слепци ни водят среброоки.
А без билетче няма как,
посоката е... Напосоки.
А някой беше обещал, ...

ТЯ: В тъмата, отче, аз пропадам!
Нещастна съм и много страдам!
Мечтата ми на поетеса
покри най- мрачната завеса!
Какво да правя? Днес без рими ...

Хей дечица мили, тук елате
да попишем с вас числата!
Кръгче цветно рисувате с бой
нуличка на лисчето вече се откри.
Нека сега почнем със едно, ...

Аз съм Миша, малката умница
по математиката съм царица.
От бати Тони знания получих
и цифрите играейки изучих!
А сега знайте във този час ...

Пониква есенна тъга,
щом лястовиците забравят да си идат
и на слънцето банално похотливите лъчи,
засвирят късна серенада на разголеното семе.
Когато песъчинките от плажа се разплачат ...

Щом ще бъдеш в първи клас,
да броим. Започвам аз.
Носорогът сам живее.
Че един е му се смеят
две камили, три орлици. ...

Вече станал съм кожа и кости,
изтощен от корона и страх.
Няма време за никакви гости.
Да изляза навън? Ще е грях...
В мен поетът не вижда предели. ...

Внезапно като летен звън,
прибра днес есента мъглите.
В лъчи от слънце заблестя,
на пролетта да ни припомни дните.
Лъчите слънчеви блестят, ...

Последна нощ,
от утре съм заключен пак!
Поглеждам през прозореца
и виждам полицай!
Не ме е страх от теб, ...

Ние сме нежни, раними души,
много сме кротки и много мълчим.
Ние сме огън, който гори,
ние сме гълъб, който кръжи.
Ние сме песен, която се лее, ...

Да се ваксинирам или не?
Сертификат зелен да имам
и грешница да бъда или не?
Таз дилема пред мен не стои!
Свободна се родих ...

Объркани мисли, объркани животи,
комедийни трагедии, истерични комедии,
стъпки отминали, нощи пропуснати,
чаши без дъно, гари без влакове,
Душата ти празна, скрит в себе си: ...

Мисля за нея
Когато времето се променя – мисля за нея.
Когато птичките пеят – мисля за нея.
Когато настъпва нощта и изгряват звездите – мисля за нея.
Когато падат красиви снежинки – мисля за нея. ...

Мое синьо пристанище,
бряг от усмивки,
струна в душата ми,
зора във очите.
Мое перо вдъхновено, ...

“Ухание на захаросан мед,
блаженство, топящо се в устата.
Така омайна си ми,
чак подкосяваш ми краката.
Зърна ли те, даже да е миг, ...

Като кораб след буря се будя,
лашкам се във бездна от синева.
Вените напълнени със въздух,
в главата ми мисли от вода.
Течението леко ме оттласква, ...

Летят разноцветни листата
и сякаш килим от цветя
разстила навред по земята
с вълшебна ръка есента.
В душата ми струните скъсани ...

Аз съм луд, мое момиче.
Сутрин се будя в твойте очи.
Тихо ти казвам " Аз те обичам".
Слънцето грее със златни лъчи.
Аз съм луд, Утро прекрасно. ...

/Извинете, но и тези размисли са свързани с ковида, налаганото от властта насилие, простичките права, личното ми мнение. Предупреждавам – за да спестя някому четене и мислене./
Препрочетох „Чумата“. Болестта, затвореният град, изкрейзващите хора…
Страшна болест, страшно време…
Както пробват да напра ...

Аз гражданинът! Казват, че съм суверен! Имам права и задължения! Казват, че над мен е Конституцията! Казват, че съм си делегирала правата на политици и партии, а те трябва да ми гарантират гражданските права и свободи. Свободи! Каква дума! И то, в множествено число! Никога в некъсия си живот не съм ...

Това е запис на живо от руско радио в Москва и интервю с мен на тема "импровизации"
27/10/2021г.
Москва

Наивна милувка подари ми,
нечия самотна душа,
преминавайки днес,
покрай старата дървена къщурка.
Това бе една старица, ...