В спирала въздушна, в красив пирует
към долната земя в надпревара
танцуват есенни листа навред,
златеят във вихъра на листопада.
Танц без музика, растяща тишина… ...

На живота жизнерадостната песен
пях като млад
в широк кръг или тесен
с ласкатели по - близки от брат.
Песента постепенно заглъхна ...

Полудявам…треската е постоянна!
Протягам ръка, но няма адресат!
Няма кой да я поеме…Самотна?
Да!
Нещастна? Да! ...

Да си на 50 не е лесно,
но пък е доста интересно.
Трябва да обичаш и след деца и внуци ти да тичаш.
Твоята грижа прави теб значима и
затова ний обичаме тази дама- мама! ...

Антонио, Мехмед и Соломон
На този свят ще има закон
и всичко много ще се промени.
С Антонио, Мехмед и Соломон
ни чакат най-щастливите дни. ...

Мен всъщност ме е нямало, когато
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога ...

са̀мо
работата
не предава
тъй като
за БО̀ЖИЯ ...

Искам сърцето ти само!
Искам света на звездите!
Искам до твоето рамо
да усетя със тебе мечтите!
Тази любов е красива, ...

Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето в него за беля
безнадеждно тя се влюби. ...

Ако за мен не полудееш,
пред мене чувства не излееш,
не мисля, че ще бъда твоя-
ще те зарежа на завоя.
Ти на вратата да звъниш, ...

И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...

Извинете за извънредното повикване, господа директори, но се наложи спешно да се съберем. Просто… Как да ви кажа… Фирмата ни е пред фалит!... Да, да – зная, доскоро бяхме водещи в бранша, печалбите растяха главоломно – и с тях нашите заплати и бонуси, обаче… Ревизията, проведена по искане на собстве ...

След киевската контранастъпация
”специалната военна операция”
достигна своя връх и кулминация
с невиждана на фронта - излагация
от пълна безхаберна абдикация. ...

Поколението на осемдесетте години в България, чиято „рожба“ съм и аз, живя в много бурни и повратни времена, страшни в духовен план. Много добре знаем какво се случи след атеистичния период – цъфнаха много секти и всякакви религиозни течения, от индуистките философии, през различните култове, мистич ...

Кой ме научи да си крия сълзите?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой в центрофуга завъртя ме на сто?
Искам отново в сълзи да се давя! ...

Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта. ...

Залезът обагря в пурпурно червено безучастната стая.
С долитащия си аромат босилека ни напомня че не сме само кожа и кости и мръсотия.
Има и красота в света и в нас.
В цветята обаче няма нищо некрасиво.
Освен когато вехнат и се подготвят за следващия си живот. ...

Да, аз съм кучката, която го разведе,
спокойно можете така да ме наричате.
Какво ми пука, след като е с мене?!
Щастливи сме и двамата и се обичаме!
Сочете с пръст, безгрешни, заклеймявайте. ...

Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...

Първото нещо, което трябваше да науча като новоселец в крайдунавски град, за да ме приемат местните бяха седемте условия, които трябва бъдат изпълнени за да е вкусна рибената чорба. А те са:
1. Да е от най - малко три вида риба!
2. Да се приготвя на бавен огън със сухи дърва!
3. Да е гореща!
4. Да е ...

Бродирана шевица е душата ми,
преплетени във нея са цветя
от цветните лехички на градините
и билките от горските поля
И хлябът от житата на България, ...

Ти отдавна мълчиш, но Те има
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи, ...

Седем, осем и; вън се спуска студ и мрак.
Девет, десет и; теб те няма вкъщи пак!
Единайсет и; аз стоя у нас на крак!
Щом дванайсет е; А бе, ти не си за брак!!!
Късно се прибираш носиш ми цветята ...

Във себе си крия безброй цветове
рисувам с палитра от чувства
картини прехвърлям, изхвърлям, пречупвам на две
сърцето не спира да буйства
Реката, морето - безгрижно поле ...

Понякога се будя нощем
и дълго мисля си за края.
„Млад човек“ си казват,
но и младите умират, зная.
Но не за тялото говоря, ...

По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...

Не знам дали комета съм била,
из космоса размахала опашка
или жужаща мъничка пчела,
събираща нектар от плод разкашкан.
Във всеки случай нещо съм била, ...

Що значи независимост, човече?!
Съдбовен акт, заветен манифест.
Бял гълъб пътя на "великите" пресече.
Поклон дълбок с достойнство, с чест!
Ден славен, дата величава ...

Не се шегува и дълбае времето коварно.
Навсякъде по мен оставя автограф.
Нали жена съм, вътрешно крещя му,
но всъщност, благодаря му с искрен смях!
Две бръчици е очертал около устните ми. ...

Живея живота по моя си начин -
хубава мисъл, приятел, усмивка
и всякакви малки от радост значимости
в тази епоха, мил жест ме прави щастливка!
Все още вярвам, че Коледа съществува, ...

Наказа ме достатъчно,
повече отколкото заслужавах!
Аз пък ти прощавах достатъчно,
повече отколкото заслужаваше!
Примами ме с измамна нежност ...