От бъдещето гостенка почука
по същността ми, във среднощен час.
Отворих се... Не беше обич друга,
а само истинската с феин глас:
" Ще бъда в твоите ум- душа- сърце. ...

Отново снимки с пълни маси.
Предполагам, че денят е празничен.
А по къщите виси украса.
Заблуждава погледа, че има щастие.
Отново чашите звънят в наздравица, ...

На Бъдни вечер семействата се събират. Уж трябва вечерята да е скромна, но все претрупваме масата. При броенето ястията винаги излизат четни и затова добавяме още едно, което да запази нечетната бройка. Задължително се случва веднъж, а в някои от годините церемонията се повтаря и потретва. Времена н ...

Момичето, което беше оплодил Кеничи, се казваше Оки и се почувства ужасно. Тя дори не разбра кой беше той. Той беше огромен и трябваше бързо да изпълни заповедта на Бокузо, за да му угоди. Беше тъжно колко ниско трябваше да падне някой, но това беше законът на улицата. Не можеше да не слуша висшесто ...

В този свят ни ориса някой, не на шега,
и на камък написа: все да водим борба
за Родина, за име и за вяра света̀
и над нас за да има и небе и дъга.
В този свят безутешно до последния миг ...

Аз оцелявам - феникс в прах и зной,
сред трепетите волни на сърцето...!
Издигам се - бял гълъб от ковчег на Ной,
издигам се над синева и световете...
Самотен рицар в творческия транс ...

Блажени сме с гълчавата в дома,
с усмивки и надежди пренаселен.
На хляба по-уханен е вкусът,
с най- милите когато е споделян.
От здравето по-ценно няма днес, ...

Разярен бе древният небесен враг,
пред идещ Младенец врати затвори.
Страстта му е да сее смърт и мрак,
спасителния план жадува да събори.
Без жал невинните дечица умъртви ...

Студено е!
Заснежено!
В просъница
оголели клони
Южняка зоват; ...

Сняг се сипе на парцали
студ настана вред навън.
Лицата детски запламтяли
и ето спря училищният звън.
И в тази студена, бяла зимна нощ ...

Пораснах бързо и не вярвам в чудеса.
Странно, колко сиво е оттатък.
Колко лесно се размива на живота ми цвета
и горчи дори последният ми зълък.
Пораснах бързо и така и не успях ...

Чаша спомени със ром
(поема)
Аз населявам днес брега...
Като космичен комплимент
на хоризонтната дъга – ...

Коледа е очакване в бяло.
И сняг! Тишина! Светлина!
Бъдник в огнището старо
с дъх на елхова смола.
Икона с трептяща свещица. ...

Декември побесня и ветровете три дни шибаше с камшика.
Най-сетне усмири се днес, подкара кротко зимната карета.
Но всеки лъч на слънцето изострил е до ледена игличка.
И аз като Мария Магдалина ще се сгуша при нозете Ти.
Там топло е. Протягам длан към книгата свещена на живота. ...

Нашият свят Бог се роди
от грях и зло да ни избави,
затуй по правия път ходи
и Той няма да те изостави.
Грехът е силен и човекът го люби, ...

Джеси беше стар мъжки фокстериер с благ характер и изразителни, малко тъжни очи, които сякаш говореха на всеки, който с душата си умееше да разбира този тайнствен език. Е, понякога беше малко своенравен по време на лов и забравяше да се подчинява навреме на командите на собственика си - дядо Миро. С ...

Весело звънят звънчета,
празник е велик!
Всеки във сърцето пази
този светъл миг.
Коледа е и за нея ...

Бие лудо сърцето ми
всяка година на този ден,
в очакване на чудото.
Изхвърлям лошите си
мисли и се надявам, ...

Че е трън, но трън лилав,
за пчелата величав,
сякаш връх зелен с лила,
а отгоре му – пчела.
Пие сладкия му сок, ...

НЕПРЕДСКАЗАНИ РАЗГОВОРИ
На моя скромен телефон
открила съм бутон вълшебен.
Реша ли да говоря с Бог,
набирам го – по всяко време. ...

Проблясва лек, ефирен сняг
върху еловата горичка.
Вълшебството се случва пак,
в небето блесна и звездичка.
Там Ангелче крила разпери, ...

Като се пие – пие се до дъното.
На чашата, на бутилката, на душата…
хххх
Независима съдебна власт…
Реално –да се докарат съдии от Марс. И, след като решат делото, се връщат обратно… ...

Приятно бе да вървят ръка за ръка. Беше хубаво - настроението му, времето, даже леко кичовите розови облаци по небето успяваха да го докарат някак си. Той ходеше от вътрешната страна, а тя от страната на улицата по ръба на бордюра. Искаше да ѝ го каже, сега беше времето да ѝ каже, че я…
Не успя да к ...

Трябва ли да има министерства?
Трябва ли да има парламент?
Мисля си, че всичко е аверства.
Всичко е във фейс-абонамент.
Партиите там комуникират, ...

Господи,
зная, грешно е!
Пред Коледа да се гневя!
Зная,
грешно е, ...

По Коледа Пловдив беше цветен, главната светеше в шарени лампички и лъщящи гирлянди, а дядо Коледовци изскачаха от кюшетата. Носеше се аромат на чай, греяно вино и сладки. Въпреки студеното време навън имаше десетки хора, облечени топло с шапки и ръкавици. Празничното настроение се усещаше във възду ...

В студеното оживява топло минало,
жарава тлееща по мечтаната Любов,
а вятъра развихрил се в незримото
с белите снежинки ниже богослов.
Като в гердан от низани мъниста, ...

Ана живееше вече три години на едно и също място без да познава съседите си. Това беше нормално за много хора, в днешно време не е нужно да познаваш съседите си, особено ако си под наем. За какво са ти? За да поискаш захар или олио - може да си поръчаш тези неща от интернет и те за 30 мин ще са на в ...

Без страх,
жал, мисъл за утре,
разпилях те сърце-
по склоновете на неверието
и успокояващата наивност на вяра ...

Аз бях като невинните елхички,
родени сред гората на живота.
С дъха си все към слънцето надничах,
ала растях в студенина безропотно.
В упойващите сънища на дните ...

Глава тридесет и трета
Пролетта беше настъпила ненадейно. Още в края на февруари, времето беше толкова топло, че дърветата се бяха раззеленили и някои даже цъвтяха. Старите хора на село предвещаваха лоша година. Но в града нехаеха от тези предсказания, и софиянци бързаха да захвърлят ботуши, боти, п ...

Охлювите са много самотни животни. Той не беше по-различен.
Остави сребристата си диря, пълзейки цяла сутрин по репеевия лист. Сега с внимание гледаше кестена мислейки си, че му трябва почти месец да се качи до върха.
На едно от клончетата кацна малка синя птичка. Беше толкова синя, като небето.
На ...

Звездите са луничките на лято,
което там, зад Пътя млечен смях,
разсипа по косите ми богато
и заискрих. Ти казваш – побелях.
Опитай крадешком, като тогава, ...

Когато светът полудя,
заплакаха птици и хора.
Загледани в дългия ден
и в тихата своя умора.
Когато светът откачи, ...