Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Изкуство 🇧🇬
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...
Черно (част 1) 🇧🇬
Сън наяве 🇧🇬
Ти беше минало 🇧🇬
За поетесите и тенисистките 🇧🇬
И ТЕНИСИСТКИТЕ...
Тя,
тичайки,
с малинените връхчета ...
Сянката от Каймакчалан 🇧🇬
Ако няма кого да прегръщам 🇧🇬
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
Отговор няма 🇧🇬
и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,
всяка вечер отчаяно чака навън,
един странник, пак да чуе любимия глас.
Провиква се силно, но отговор няма. ...
Свобода на глътки 🇧🇬
малки бягства
по средата на море от звуци
с поглед който иска да живее
с жадна, поизсъхнала ръка ...
България заслужава да се потрудим за нея 🇧🇬
Бира от виртуала 🇧🇬
И за посетителите.
Уж цял ден само мааш небрежно гащи, ама късния следобед, когато пуснат кепенците, си като бит с мокър парцал по главата. Ищах нямаш за нищо, освен за малко тишина и качествен релакс.
Понеже не ми е сефте, се погрижих овреме за това последното. Още ...
Софийски роман – Глава 25 🇧🇬
Семейството е... 🇧🇬
Но формулата си остава същата!
Семейството е обич! Безусловна,
щом в дом превърнали сме къщата!
Семейството е грижа и утеха! ...
Любима и мила 🇧🇬
но често без думи рисувам любов,
отново сълзите в очите прикрила
ти идваш неканена с първия зов
и аз те разбирам, когато изгаряш ...
Полъх от есента, щрих от нощта 🇧🇬
Младата жена не обръщаше внимание на хладните длани на есента. Потънала в мислите си, остави тялото си на тъмнината, която все още не знаеше какво да прави с него. Мрака беше свикнал да се страхуват от него, а не да го пренебрегват с безразличие, това го спираше да се протегне и избра засега да я ...
Заспи, поете, всичко е наред 🇧🇬
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит, ...
Жена ми Климактеричката 🇧🇬
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...