Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори ...

Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий ...

БЕЗЛУННА НОЩ
Тъмен като нощ безлунна,
тих като безлунна нощ…
Не дочувам вече струна
да трепти с копнеж и с мощ. ...

I вариант
Забравена съм уж от Бог и всички
като крайпътната трева,
но римата изпуска миро – срички,
и светостта кълни в слова. ...

Малко преди звънецът да сложи край на голямото междучасие в учителската стая се втурна запъхтян Петров. Огледа се набързо. Рожденичката беше излязла за малко, а колегите дояждаха платото сладкиши, допиваха газираните напитки и довършваха ежедневните разговори на какви ли не теми.
- Взе ли? – ненужно ...

това беше
неговият дворец
и балът, на който
покани и враговете си
с венециански маски ...

Танцувай! Остави болката да си иде сама.
Нека дъждът бавно да отмие от тебе страха.
Шепа жълтици дават за твойта душа.
Ще я купят, но кой ще и сложи цена!?
Танцувай! Остави вятърът да разнесе скръбта. ...

В съня ми ти се връщаш... Полъх жив
отново ме прегръща с топлина.
Светът ми се обагря с дух красив
и чувствам възродена светлина.
Ефирната ти същност - о, Жена - ...

Молитва, храм...
Храм в тяло.
Капчици, които парят.
Устните, които шепнат.
Глас, който ме пробужда, ...

(асоциация по спомен от последното)
Не им спряха пробивния бяг
нито стените, нито квотите,
нито граничните вишки.
И добрали се до катедралите чак, ...

***За пътищата, които намерих след като те изгубих и тези, които отново ме доведоха до тебе***
Созопол е магическо място, вълните там сякаш са по-мъдри. Времето там е забавено, изпаднало в безтегловност. Всичко, което изпиташ на това място е подсилено. Там, е едно от тези места, където хората се уча ...

Той отпи от кафето си и стрелна поглед към следобедното слънце. Уморен беше, а трябваше да се връща на работа. Входът на старата сграда с ронеща се бяла фасада го зовеше. Последната глътка кафе му загорча. Докато се мръщеше, посегна към навитата на руло хартийка. Нямаше навика да чете подобни неща.
...

Бяха приготвили трапезата,.. на чиста зелена покривка бяха сложили пилешко
варено месо с ориз,.парчета печено пиле, катофи,.. и чай, чай Камел и чай Каркаде...
Сега забелязах и още един човек в жилището им,младо момче с току що набола брада...
- Бетро, пакистан човек моли Аллах,.. ти стой, може глед ...

Есенна импресия
... монотонно... Монотонно
ситен дъжд вали, вали...
Вие вятър – псе бездомно,
влачи дрипави мъгли... ...

Наскитах се като несретник из правите безкрайни градски улици, вникнах във всичките жълти нюанси, в които бяха боядисани старите тухли и оставих достатъчно кални следи по тях. Главата ми попи като гъба всяка една малка пукнатина по стените в стаята ми. Докоснах всяка една стичаща се капка по прозоре ...

Разходи се по мен
със нахални целувки,
пробуди нежността ми
с полудели милувки,
разроши ми косата, ...

Позволи ми след теб да заспя
и в безпаметен сън да изтлея.
Нечовешко е все да горя,
помогни ми след теб да живея.
Остави ме да бъда жена, ...

Не съм те търсила, Любов.
А ти дойде, донесена
от есенния вятър.
Поспря до мен. Попита:" Накъде?"
Не знаех аз. ...

Какво става? Какво стана?
Отново в капана се хвана?
Въздухът спира
Сърцето не се побира
Скача, скача побесняло ...

Затрогвам се като чета
поезия и чудни мисли.
От Бога дарба е това,
душата ти да се разлисти.
Да виждаш със затворени очи, ...

Креват
Той на голямата любовта е сцената,
между мъж и жена, легло на страстта.
Там превръща се тя в ласки и целувка,
милувки сърасттни, изпотени две тела. ...

Една сълза отрони се в мъгливата тишина...
Нежно докосна пода, пропивайки се между
дъските на порутената, стара надежда...
Едно сърце мигом в този самотен час
заби с всичка сила, борейки се с времето ...

Добър вечер самота
най-вярна от всички
приятелко моя
Добър вечер самота
пропълзяла по вените ...

Аз съм желанието,
ти си страстта,
аз съм видение,
ти, сбъдваш съня.
Аз съм пожар, ...

Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.
Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.
Едно поле защо ли и то се разсъблече? ...

Аз чаках те дълго на пясъка див,
изгарях сред пяната бяла.
Защо сте, мечти? Вие удряхте с взрив
най-крехкото в моето тяло.
- Не, няма да дойде. - ми каза с очи ...

3.
След един месец, Елка седеше пред бюрото на едната от двете си колежки, а по-точно срещу – кредитната консултантка и попълваше искане за потребителски кредит. Кредитът, както беше излъгала Елка, щеше да послужи за спешен ремонт на жилището ѝ. Консултантката – червенокоса, симпатична и топла дама ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава дванадесета
Белгийската Кралската Академия за изящни изкуства в Брюксел е основана благодарение на благоразположението на един кмет на града. Той предоставя една от залите на кметството, на доайена на гилдията на художниците. Залата е предоставена на тези които искат да се заним ...

Росата е сълзи на самодива,
понеже всяка дива е сама.
Тревата от сълзите й отпива,
по капчица в дълбоката тъма.
Разсъмва се след страховита доба, ...

Аз работих във чужбина,
а у нас стоя сега.
И година вече мина,
клатя своите крака.
Не, че искам, но така е, ...

на Бог за слава —
човек да спре да иска
да притежава

Съжалявам за много неща, но най-много съжалявам, че
няма отново да те прегърна,
че няма да отново да те видя,
че няма отново да бъдеш в обятията ми,
че няма да те по гушкам сладко, ...

Довиждане, скъпо момиче!
Не! Сбогом ти казвам сега!
Достатъчно тичах, кокиче,
към твоята мнима душа.
Достатъчно плаках за нещо, ...

ПИТКА ОТ БИЛКИ И ПЕПЕЛ
Смиряват ме щурците и нощта –
реша ли да пожаля за живота –
за всички непостигнати неща,
за стихове и неизпети ноти. ...